Руските въшки отлетяха, нацвъканите им гниди си останаха
Докато смелите съветски борци за културно-историческата съгласуваност сред нашите два народа от бул. „ Драган Цанков “ разтоварват в Москва възглавниците, ютиите и тениските си с лика на Владимир Путин, нещичко не ми доближава да въздъхна с облекчение. Дори и най-блестящо изрязаният израстък би трябвало да бъде последван от химиотерапия, с цел да се понижи вероятността от рецидив. Когато изчистиш въшките от главата на детето си, би трябвало да минеш с газ, мехлем и оцет, с цел да неутрализираш и хилядите гнусни гниди, които са нацвъкали. След тежко разстройство не стига единствено да си избършеш дупето, би трябвало и да го измиеш.
Първата крачка е сполучливо направена, само че водещите офицери на другарката Митрофанова оставят тежко завещание, с което ще би трябвало да се борим с десетилетия. Те са напръскали с рубладжийски новичок партии и политици, медии и публицисти, военни и чиновници от специфичните служби, преподаватели в университети, хора на културата, свещеници, та чак до елементарните водачи на таксита, които решително и изцяло гратис повтарят кремълски опорки, които са прочели във фейсбука си, до момента в който са висяли на стоянката с чаша на ниска цена кафе и миризлив фас.
Понякога ми се желае да живеех някъде другаде. Не в Дубай с Лилана или Зара, нито в Бевърли Хилс при Дженифър Анистън и Камерън Диас, даже Лазурният бряг не ме блазни, или пък гондола във Венеция с чаша амароне в ръка. Бих желал да съм един от 18 906-те поданици на Република Палау. Не тъй като ме притегля тропическото слънце – ненавиждам да се потя. Или безкрайните плажове – даже не умея да лувам. А тъй като нямаше и да съм чувал за Русия.
Целият ми живот до тук е минал с името на огромната, нежна и грижовна другарка от Изток на уста. От новините в петък, започващи с „ Гаварит Мацква “, през депресивно-патриотичните черно-бели ленти за втората международна война, непрекъснато развалящата се лада на дядо ми, съветските проститутки, съветските туристи, съветските геополитически ползи, съветските войни, съветските туристи, съветските шпиони, съветските пелмени, съветската посланичка. Писна ми към този момент, но извънредно ми писна. Не ненавиждам Русия, желая просто да не слушам за нея, да нямам нищо общо с нея, да се трансформира просто в едно голямо и далечно леке върху международния атлас.
По тази причина съм си избрал Палау. Там кремълско посолство в никакъв случай не е имало, няма и да има. Че кой ще ти устоя агентурен контингент за една шепа тихоокеански дребосъци? Проверих и на каква стойност възлиза годишният стокообмен на страната с Русия – 881 $ за 2021-а година – сиреч един руснак си е поръчал по Амазон няколко сувенира. И толкоз.
Трудно се потвърждават случаите, в които Кремъл употребява корупцията като инструмент за въздействие в България. Няма и да се пробвам да го върша, ще оставя на Лена Бориславова да брои хонорарите на московските подлоги и настръхнали майкопродавски гниди. Има си служби, които би трябвало да отрият произхода на корупционните заплащания в българската енергетика, политика и медии.
Безспорен факт е обаче, че от епохи България е полигон за опити на Големия брат. Пробваха ни дали ще се огънем под подлата сръбска офанзива през 1885 година, тестваха дали ще измрем от азбестовите уплътнения и чернобилската радиация, в този момент опитват с хибридната война против Европа. Ползват съветски бюджети за произвеждане на наличие в класическите медии и разпространението му посредством разнообразни форми на финансиране и в обществените мрежи.
Дошло ми е до гуша, в действителност, не желая нито да слушам името Русия, нито каквито и да било негови производни, без значение от подтекста. Не им ща нито Чехов, нито Висоцки, нито Захарова, нито Лавров. Искам да съм в Палау.
Първата крачка е сполучливо направена, само че водещите офицери на другарката Митрофанова оставят тежко завещание, с което ще би трябвало да се борим с десетилетия. Те са напръскали с рубладжийски новичок партии и политици, медии и публицисти, военни и чиновници от специфичните служби, преподаватели в университети, хора на културата, свещеници, та чак до елементарните водачи на таксита, които решително и изцяло гратис повтарят кремълски опорки, които са прочели във фейсбука си, до момента в който са висяли на стоянката с чаша на ниска цена кафе и миризлив фас.
Понякога ми се желае да живеех някъде другаде. Не в Дубай с Лилана или Зара, нито в Бевърли Хилс при Дженифър Анистън и Камерън Диас, даже Лазурният бряг не ме блазни, или пък гондола във Венеция с чаша амароне в ръка. Бих желал да съм един от 18 906-те поданици на Република Палау. Не тъй като ме притегля тропическото слънце – ненавиждам да се потя. Или безкрайните плажове – даже не умея да лувам. А тъй като нямаше и да съм чувал за Русия.
Целият ми живот до тук е минал с името на огромната, нежна и грижовна другарка от Изток на уста. От новините в петък, започващи с „ Гаварит Мацква “, през депресивно-патриотичните черно-бели ленти за втората международна война, непрекъснато развалящата се лада на дядо ми, съветските проститутки, съветските туристи, съветските геополитически ползи, съветските войни, съветските туристи, съветските шпиони, съветските пелмени, съветската посланичка. Писна ми към този момент, но извънредно ми писна. Не ненавиждам Русия, желая просто да не слушам за нея, да нямам нищо общо с нея, да се трансформира просто в едно голямо и далечно леке върху международния атлас.
По тази причина съм си избрал Палау. Там кремълско посолство в никакъв случай не е имало, няма и да има. Че кой ще ти устоя агентурен контингент за една шепа тихоокеански дребосъци? Проверих и на каква стойност възлиза годишният стокообмен на страната с Русия – 881 $ за 2021-а година – сиреч един руснак си е поръчал по Амазон няколко сувенира. И толкоз.
Трудно се потвърждават случаите, в които Кремъл употребява корупцията като инструмент за въздействие в България. Няма и да се пробвам да го върша, ще оставя на Лена Бориславова да брои хонорарите на московските подлоги и настръхнали майкопродавски гниди. Има си служби, които би трябвало да отрият произхода на корупционните заплащания в българската енергетика, политика и медии.
Безспорен факт е обаче, че от епохи България е полигон за опити на Големия брат. Пробваха ни дали ще се огънем под подлата сръбска офанзива през 1885 година, тестваха дали ще измрем от азбестовите уплътнения и чернобилската радиация, в този момент опитват с хибридната война против Европа. Ползват съветски бюджети за произвеждане на наличие в класическите медии и разпространението му посредством разнообразни форми на финансиране и в обществените мрежи.
Дошло ми е до гуша, в действителност, не желая нито да слушам името Русия, нито каквито и да било негови производни, без значение от подтекста. Не им ща нито Чехов, нито Висоцки, нито Захарова, нито Лавров. Искам да съм в Палау.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ