Докато се разхождам из Боровск, две неща ме поразяват в

Докато се разхождам из Боровск , две неща ме поразяват в този град, ситуиран на 60 благи (100 км) от Москва , написа сътрудник на „ BBC “. Първо, съвсем нищо не приказва за президентските избори , които ще се проведат този уикенд. Виждам малко предизборни плакати или билбордове и не се раздават политически листовки. Всъщност това не е изненадващо.

Липсата на предизборна подготовка е отражение на неналичието на драматизъм към режисираното събитие , което ще даде на Владимир Путин пети мандат в Кремъл .  Другото нещо, което няма по какъв начин да не забележите в Боровск, е уличното изкуство. То е на всички места. Голяма част от него е дело на уличния художник Владимир Овчинников . В целия град творбите му се виждат от стени и здания. Повечето от картините му не провокират разногласия. Като гигантския глобус, разказващ за историята на града. Или обликът на прочут футболист. Все по-често обаче, когато Владимир рисува картина на днешна Русия , тя се оказва доста мрачна .

„ Наричам тази картина „ Върхът на упоритостта “ , споделя ми 86-годишният художник.

Картината, която ми демонстрира у дома, изобразява мъж в униформа за бойни изкуства, който върви по въже над планина от човешки черепи. Творецът изяснява:

„ Ето до какво може да докара упоритостта на човек, който е високо във властта. “

Още по-драматично е изображението му на две месомелачки, които смилат хора – едната е обозначена като 1937 година (годината на Големия гнет на Сталин), а другата – като Специална военна интервенция (войната на Русия в Украйна).

„ Не сме си взели никакви поучения “ , заключава Владимир.

След като художникът изрисува сходни месомелачки на стена, той е санкциониран за „ дискредитиране “ на съветската войска . Същият е резултатът и за уличното му изкуство, показващо ракети, падащи върху момиче, облечено в синьото и жълтото на Украйна.

Владимир употребява изкуството си освен с цел да разяснява сегашното, само че и с цел да хвърли светлина върху тъмното минало на Русия – репресиите от епохата на Сталин. Неговите графити, критикуващи войната в Украйна , не се одобряват добре от управляващите. Той бързо бива изрисуван. Владимир ми споделя:

„ Картините ми карат хората да се замислят: прави ли сме или бъркаме в този спор? Смятам, че това е закононарушение против териториалната целокупност на прилежаща страна. Бих го оправдал, в случай че си мълча . “

И прибавя:

„ Много хора в действителност мълчат, тъй като се опасяват от репресии, от загуба на работата си и от рецензиите на другите . “

След гибелта в пандиза на опозиционния водач Алексей Навални Владимир нарисува портрета на Навални на локален мемориален камък, който уважава жертвите на политически репресии .

„ Още същия ден някой го изтри “ , споделя ми Владимир и продължи:

„ Но у дома бях нарисувал недодялан план върху картон. Затова по-късно го взех и го сложих до паметника. “

Как Владимир вижда бъдещето на Русия?

„ Някои предсказват повече репресии “ , признава той, „ и че вървим към тоталитаризъм и цялостна тирания “ .

Снимка на президента

Владимир Овчинников ми споделя, че в никакъв случай не гледа телевизия. Ако го правеше, щеше да види напълно друга картина на Русия по държавната телевизия.  А точно версията на Владимир Путин. Няма планини от човешки черепи. Няма месомелачки. Не загатва Алексей Навални. Това не е Русия , която е нападателна в чужбина и репресивна вкъщи . Това е Русия със славно минало и също толкоз славно бъдеще. Русия на героите и патриотите, които се събират към знамето, с цел да защитят родината си от външна експанзия. И това е Русия, която обича сегашния си водач.

Преди няколко дни във вечерната новинарска емисия на съветския Канал 1 се появиха фенове на Путин , които посрещаха президента като попзвезда .

„ Грижете се за себе си “ , извика една жена, преди да го целуне.

„ Дълъг живот! “ – извиква един мъж.

Ако разчитахте само на новините от Канал 1, евентуално щяхте да заключите, че Владимир Путин има шансове за разгромна победа на президентските избори .

Но както и при картините, подтекстът е значим. А подтекстът тук е от решаващо значение. Кремъл освен управлява малкия екран в Русия, само че и цялата политическа система , в това число изборите. Президентът Путин не е изправен пред съществено предизвикателство, защото се стреми към пети мандат . Най-яростните му критици или са избягали в заточение, или са в пандиза вкъщи. Навални , най-яростният му конкурент, е мъртъв .

Но Кремъл обича да се хвали, че Русия има „ най-хубавата народна власт “ в света. Така че наред с Путин в бюлетината са включени трима публично упълномощени кандидати от съветския парламент , който е другарски надъхан към Кремъл. Наскоро се срещнах с един от тях. Беше необичайно прекарване, написа журналистът.

„ Защо смятате, че ще бъдете по-добър президент от Путин? “ Това попитах Николай Харитонов, претендента на Комунистическата партия и продлжих:

„ Но смятате ли, че вашият манифест е по-добър от този на Путин? “

„ Това би трябвало да решат гласоподавателите. “

„ Но какво мислите вие? “

„ Няма значение какво мисля аз. Това зависи от гласоподавателите. “

Вместо да се изкаже за себе си, Харитонов похвали настоящия президент . Той изясни за какво:

„ Днес Владимир Путин се пробва да реши доста от проблемите от 90-те години на предишния век, когато Елцин въвлече Русия в дивия капитализъм . Той се пробва да консолидира нацията за победа във всички области. И това ще се случи! “

Нещо ми подсказва, че сърцето на Николай Харитонов не е в тази конкуренция. Един от политиците, които се пробваха и не съумяха да се включат в изборите, беше антивоенният политик Борис Надеждин .

„ Абсолютно невероятно е да се каже за нашите президентски избори, че са почтени и свободни “ , споделя ми Надеждин. Той твърди, че не му е било разрешено да се кандидатира , тъй като антивоенното му обръщение е станало прекомерно известно.

„ Социологическите изследвания демонстрират, че към 30-35% от хората в Русия са желали да гласоподават за претендент като мен, който приказва за мир. Това е безусловно неосъществим резултат за нашето държавно управление . “

Картината на улицата

Обратно в Боровск се любувам на гледката от моста над река Протва . Оттук самият град наподобява на картина: картина на Русия , която мога да си показва, че виси в Ермитажа . Горе на хълма се издига красива черква, а долу има причудливи заснежени къщи. Облечени в топли палта, хората стъпват деликатно по заледените пътеки.

Аз също стъпвам деликатно, до момента в който се насочвам към града, с цел да преценява настроението. Какво мислят хората по улиците на Боровск за войната, за изборите и за своя президент?

„ Няма значение по какъв начин ще гласуваш, всичко е решено авансово “ , споделя ми млада жена на име Светлана. Тя е безапелационна:

„ Не виждам смисъл да вземам участие . “

Мнозина тук обаче, изключително по-възрастните руснаци, ми споделят, че ще гласоподават . Докато беседвам с хората, излиза наяве, че Русия , каквато я виждаме по малкия екран, има доста поддръжници . Людмила акцентира:

„ Надявам се, че Владимир Путин ще завоюва изборите и че това ще постави завършек на войната . Толкова доста млади мъже бяха убити. Когато настъпи мир, доста страни най-сетне ще схванат, че Русия е непобедима. “

Питам:

„ Защо желаете господин Путин да завоюва? В края на краищата той е индивидът, който стартира Специалната военна интервенция . “

„ Има доста отзиви “ , признава Людмила и изяснява:

„ Някои споделят, че тази война в никакъв случай не е трябвало да стартира. Някои споделят, че той е бил прав. Няма да го осъждам в този момент. Ние не знаем всички политически тънкости и детайлности . “

„ Г-н Путин е на власт от близо четвърт век “ , показвам аз. „ В страна със 145 милиона души няма ли някой различен, който би могъл да прави работата му? “

„ О, не, ние имаме доста надарени водачи, които биха могли в незабавен случай да ръководят страната “ , дава отговор Людмила.

Николай ще гласоподава и за настоящия президент, явно непокътнат от две и половина десетилетия на власт на Путин . Мъжът е безапелационен:

„ И какво от това? Имали сме царе, които са управлявали дълго време . Имало е положителни и неприятни царе. Имахме Сталин и Брежнев. Можеш да смениш един водач, само че това няма огромно значение за живота ни . “