Емоциите са заразни като грипа
Докато пиехме един път кафе, моята другарка Ева показа, че изтръпва всякога, когато пристигна време за урока й по салса. Записа се преди няколко месеца, тъй като беше чувала, че латино танците са най-приятният метод хем да поддържаш фигура, хем да погледнеш по-позитивно на живота. Въпреки това вторниците се трансформирали за нея в същински пъкъл.
Толкова ли си зле? – пробвах да се пошегувам, въпреки че общият ни дискотечен опит я беше определил като много кръшна танцьорка. Причината обаче се оказа малко по-различна. Момчето, с което си партнирали, било постоянно намръщено, не минавал случай, без да й изясни какъв брой тъмен е животът, привеждайки безчет безапелационни образци за това. Дори когато мълчим, чувствам напрежение, оплака се тя.
И по този начин, вместо да си потегля от курса заредена с положителни страсти, Ева се прибирала у дома като пребита. Нещо повече – всеки вторник се будела с необяснимо възприятие на смут и подтиснатост още преди да има какъвто и да било мотив, както се споделя, да се „ сдуха ”. Постепенно това въодушевление се разпростряло и върху цялата й седмица, карайки я да се усеща непрекъснато нервна и нещастна. Необходимо ли е да споделям, че скоро по-късно Ева смени курса и неприятните преживявания последователно отшумяха.
Абсолютно всеки от нас има сходен опит – попадаме в група от хора или в обществото на избран човек и внезапно
настроението, с което сме се разхождали през целия ден, стартира да се трансформира даже без забележима причина за това. Причина в действителност има и тя се назовава „ инфекциозност на страстите ” – феномен, който в една или друга степен е характерен на всички хора.
„ Проучванията демонстрират, че страстите – както позитивните като ентусиазма и насладата, по този начин и негативните като тъгата, страха и гнева – елементарно се предават от човек на човек, постоянно без сами да го осъзнаваме - изяснява психологът от Хавайския университет Илейн Хетфийлд, създател на книгата „ Заразните страсти ”. - Заразата ни обгръща за милисекунди. Ако сте индивидът, на който се е предала, евентуално няма и да разберете какво е станало – просто след срещата ще се чувствате по по-различен метод, в сравнение с преди нея. ”
Защо става по този начин? „ По време на другарство хората подсъзнателно имитират и се синхронизират с израженията и жестовете на събеседника си, както и с неговата поза, темп на говорене и език на тялото - добавя шефът на Центъра по когнитивна и обществена неврология към Университета в Чикаго Джон Качопо. - Колкото по-изразителен и откровен е някой, толкоз по-вероятно е мозъкът ни да регистрира неговите тласъци и да накара тялото ни да реагира уместно. ”
Механизмът, посредством който това се случва, е закодиран доста надълбоко в нервната ни система. Една от най-рано еволюиралите елементи на мозъка ни – амигдалата, е моторът на машината, която задвижва
емпатията – способността да разбираме езика на непознатите усеща. Тя ни кара да се настройваме на прочувствената периодичност на събеседниците си, като по този метод отваряме вратите към обществената болест.
Централната нервна система свързва биологичните ключове към другите физически реакции и положения, тъй че когато поемем нечие въодушевление, то незабавно обгръща целия ни организъм и ни кара да го изпитаме като свое.
Неврологът от Университета в Падуа Виторио Галезе открива клас неврони в мозъка, които реагират, когато следим дейностите на другите, и предават телеграфно чувството по жицата на нервната система. Така, счита Галезе, хората (а и маймуните) си превеждат езика на тялото на себеподобните си, като го симулират в личния си организъм. С други думи, индивидът, който гледаме и слушаме, се трансформира в наше „ второ аз ” в мозъка ни.
Изглежда, надълбоко в себе си всички сме отлични артисти. Способността неумишлено да имитираме физически придвижвания се предава безотказно на прочувственото ни положение. Експеримент, извършен в шведския университет в Упсала, потвърди това на процедура. В него на участниците били показани фотоси на радостни или гневни лица за 30 милисекунди, след което изображенията се променяли на неутрални. Въпреки че
