Докато някъде бушува дебат за улавянето и съхранението на въглерод

Докато някъде бушува спор за улавянето и съхранението на въглерод (CCS), въглеродният диоксид сполучливо се съхранява надълбоко под Северно море отвън крайбрежията на Норвегия от 1996 година насам, в първия в света комерсиален план за CCS. В продължение на съвсем 30 години Statoil – в този момент Equinor и сътрудниците й отделят CO2 от газа, извлечен в находището Sleipner, и го инжектират във групировката Utsira Sand на повече от 800 метра под морското дъно. След като бъде инжектиран в течна форма в мощно порестия пясъчник, въглеродният диоксид се улавя под шистова канара, която работи като покрив, запечатвайки и предотвратявайки издигането на CO2. Поради дълбочината, налягането и температурата, той остава течен, осведомят от Vattenfall. Основната причина зад решението за пускане на плана преди близо три десетилетия са норвежките налози върху CO2, въведени няколко години по-рано, и високото наличие на CO2 в газа от към 9 %, което надвишава условията на пазара. Данъците направиха интервенцията CCS по-печеливша от елементарното обособяване на въглеродния диоксид и изпускането му във въздуха. Досега са съхраняваните СО2 са повече от 19 милиона тона. Технологии от нефтения и газовия бранш Технологиите, употребявани за всичко това, не са нито нови, нито изключително високотехнологични, споделя Кристиан Бърнстоун. Той работи като инженер във Vattenfall, понастоящем в плана на компанията за основаване на негативни излъчвания посредством хващане и предпазване на въглероден диоксид от биомаса в комбинираната топлинна и електрическа централа на биомаса в Jordbro отвън Стокхолм, където той ръководи частта за превозване и предпазване на въглероден диоксид. Преди това той е взел участие като съавтор на финансиран от Европейски Съюз справочник за най-хубави практики за предпазване на CO2, основан на плана Sleipner, беше оповестен от Британското геоложка работа по изследване. „ Използва се стандартна технология от нефтената и газовата промишленост. Това са техники, които съществуват отдавна, откогато стартира изследването за петрол и газ. Това е тъкмо противоположното, на прибавянето на нещо, вместо да го извличате “, споделя Бърнстоун. Техниките за събиране на данни, моделиране и премерване са разработвани от 1996 година насам, тъй че към този момент е по-лесно за инженерите да плануват по какъв начин CO2 ще работи в разнообразни геоложки обединения, откакто бъде инжектиран. Освен това има главен прогрес в технологиите за обособяване на въглероден диоксид, което води до по-енергийно ефикасни процеси. Новата технология също по този начин дава опция на корабите, които транспортират течен CO2, да нагнетяват въглеродния диоксид в плаващи инжекционни платформи. Оттам въглеродният диоксид се нагнетява непосредствено в оборудването за предпазване – вместо да се поставя водопровод от сушата, защото по-голямата част от съхранението няма да се прави покрай източника, както е в тази ситуация със Sleipner. Освен това, когато търси нови места за предпазване на въглерод, CCS промишлеността може, ненапълно по подигравка на ориста, да разчита на петролната и газовата промишленост. Защото освен инструментите са идентични. Същият тип геоложки формирания, в които могат да се образуват нефтени и газови залежи, са подобаващи за предпазване на CO2. И има доста данни от предходни изследвания за петрол и газ, които могат да се употребяват, когато се търсят места за предпазване на въглероден диоксид. В момента работи законодателство, което подсигурява безвредно предпазване Друго нещо, което се разви, е законодателството, показват от Vattenfall. През 1996 година нямаше характерно законодателство за CCS, само че от този момент законодателите в Европа, Съединените щати и други елементи на света изготвиха строги правила. В Европейски Съюз директивата за CCS е в действие от 2009 година и въпреки Норвегия да не е член на Европейски Съюз, документът е въведен в норвежкото законодателство посредством Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Директивата за CCS има за цел да отстрани всеки забележителен риск от приключване или увреждане на човешкото здраве или околната среда. Един от критериите за приемане на позволение за пускане на оборудване за CCS е да се покаже, че съхранението е деликатно следено и безвредно във времето, с цел да се предотвратят всевъзможни течове. Това значи, че Vattenfall и други компании, които желаят да закупят складове, могат да се усещат сигурни, че с CO2 ще се борави несъмнено, споделя Бърнстоун. „ Може да сте сигурни, че настоящите разпореждания имат строги условия, които би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да получите лиценз за предпазване “, споделя той. Беше шанс, че норвежките налози подтикнаха началото на комерсиалното предпазване на CO2 още преди близо 30 години, споделя Бърнстоун. По този метод натрупахме голямо количество информация и научихме доста, защото битката с изменението на климата стана по-спешна от всеки път. Така че CCS може да се трансформира във значим инструмент, изключително за декарбонизиране на сложни за понижаване на излъчванията браншове като производството на цимент и авиацията. „ Преди всичко научихме, че съхранението на въглерод в действителност работи, както е планувано да бъде “, споделя Бърнстоун.