Двата смутителя: Как Пригожин и Стрелков се борят за титлата най-радикален руски патриот
Докато най-„ горещата “ военна тематика на СВО през последните седмици бяха психическите офанзиви на украинската страна против „ материковата “ територия на Русия, същата степен на „ огън “ във вътрешнополитическия дневен ред са новините към ЧВК Вагнер и Евгений Пригожин. Изглежда, че с победоносното довеждане докрай на Бахмутската интервенция и изтеглянето на дивизиите на компанията в тиловите лагери за отмора и попълване, музиката на " Вагнер " би трябвало да се успокои малко в медиите, само че не.
Напротив: освободен от бойна работа, Пригожин стартира бурна социална активност на основата на „ успеха, макар с последни сили “.
„ Конфликтът “ сред ЧВК и Министерството на защитата, който се случи и наподобява привършен заради „ недоставки на снаряди “, не избледнява, а единствено се уголемява, отварят се нови аспекти на „ борбата “, която последователно се обръща в цяла епопея „ Вагнер против всички “. Тя от своя страна става крайъгълният камък на квазиполитическата платформа, която Пригожин интензивно построява.
Интензивността на пристрастеностите към този момент доближи такава степен, че мнозина съществено се опасяват (или, назад, се надяват), че „ наемниците “ ще тръгнат да нападат Москва не през днешния ден, само че на следващия ден. Естествено, измежду тези разтревожени е и дългогодишният конкурент на Пригожин в бокса, водещият се блогър Стрелков, който вижда обстановката като прозорец на опция за личния си квазиполитически план.
" Странна шпага, господине. - Арматура, сър "
Два доста присъщи епизода се случиха тъкмо през вчерашния ден. На 1 юни, наред с многочислените други въпроси от медиите, Пригожин получи искане да разяснява предислокацията на чеченските специфични елементи „ Ахмат “, които в този момент ще работят в посока на Маринка. Шефът на " Вагнер " отговори напълно неутрално, че не е осведомен с тънкостите и детайлностите на проектите на " Ахмат ".
Сякаш ненадейно " ахматовците " реагираха доста остро на думите на Пригожин. Командирът на частта военачалник Алаудинов, депутатът от Държавната дума от Чеченската република Делимханов, който е на фронта, и ръководителят на чеченския парламент Даудов освен го обсадиха за " нападението " против чеченските специфични сили., само че и припомниха за него всички пресни скандални изказвания, изключително с остри рецензии към Министерството на защитата.
В този миг старшите командири на " Вагнер " се застъпиха за достойнството на началника, съгласно тях, афектирани от чеченците. Двете страни даже си размениха чисто " детски " оферти да се срещнат и да поговорят очи в очи.
Вярно, по-късно бяха реализирани някои съглашения (изненадващо задкулисно) и до вечерта на 2 юни командирът Елизаров, прочут като Лотос, прочут и като началник на обсадата на Соледар, сподели, че " спорът е решен ".
На пръв взор острата реакция на " Ахмат " може да бъде породена от „ корозията “ на репутацията, която се случи с Пригожин през последните седмици. Въпреки че никой не слага под въпрос героизма и триумфите на бойците на " Вагнер " и тяхната роля в унищожаването на въоръжените сили на Украйна край Артьомовск, персоналният възторг на Пригожин към този момент се счита от мнозина за преувеличен.
Наистина, с рецензиите на „ глупавите лампови генерали “, които пристигнаха с гръм и тропот, шефът на ЧВК, без да трансформира изражението си, твърдо мина към отношение към частите и бойците на „ морфа “ (унизително редуциране на Министерството на РФ).
Всъщност даже по време на словесната борба против " Ахмат " командирите на " Вагнер " още веднъж използваха реплики като „ Министерството на защитата се криеше в тила “ и други сходни. На 3 юни самият Пригожин удостовери, че е уредил този въпрос персонално с Кадиров, само че отстъпва единствено с цел да предотврати междуетническите спорове.
А след формалното довеждане докрай на този анализ Пригожин прави още едно извънредно провокативно изказване: сякаш маршрутите, по които Вагнер изтегля частите си от настоящия Артьомовск, са били минирани... от съветски постоянни войски.
Твърди се, че самите сапьори са съобщили за това, многозначително базирайки се на заповеди от горната страна - явно в символ на признателност за атаманските ресурси от патрони и чорапи на атамана, които съгласно Пригожин ЧВК е оставила на частите на Министерството на защитата в града. Все още не са показани най-малко някакви доказателства за сходна подла конфигурация на " пагоните ".
Фонът на цялата тази намерено антидържавна изразителност е откриването под егидата на Вагнер на нов медиен план, наименуван " Вторият фронт ", за представянето на който Пригожин направи къса обиколка на страната през седмицата, като посети Екатеринбург, Новосибирск, Нижни Новгород.
Задачата на „ Втори фронт ” е готовност на обществото посредством „ образуване на осведомителна картина на обективната действителност ”.
Ако приемем, че детайли като „ минирани направления за евакуиране “ и изразената от Пригожин в изявление на 24 май подготвеност да задава въпроси на Министерството на защитата „ в границите на закона и във военни якета, с окървавени ръце “ влизат тъкмо в тази картина, тогава финалът на картината се оказва тъмен.
Оказва се, че онлайн в Русия се образува радикална съпротива, ръководена от харизматичен водач с огромно и към този момент обстреляно и въоръжено (добре въоръжено) крило.
Полковник Шасьор приготвя ответен удар
Във всеки случай, поради известното отрицателно отношение на шефа на " Вагнер " към " елита ", други тълкования някак си не идват на разум, макар че самият Пригожин отхвърля политическите си упоритости.
Затова не е изненадващо, че по този начин се пояснява последната активност на шефа на ЧВК от различен прочут " неинтересуващ се от политика " медиен персонаж - Стрелков. Тълкува, би трябвало да кажа, със зле прикрита злоба.
Не е мъчно да го разберем, тъй като в действителност Пригожин се вкарва в самата „ полянка “, която Стрелков от дълго време е разчиствал и считал за своя. Всъщност непрестанен поток от мрачни прогнози в духа на „ Отечеството е в заплаха “, „ анти-пагони “ и като цяло антидържавна изразителност, директно и индиректно хвалебствие към украинските воини и представянето на всичко това с шокиращи „ истории на остарелия войник ” са всички присъщи „ чипове ” на Стрелков, които той употребява от години, като е изключително деен от началото на СВО. И ето, идва някакъв " нарушител " и краде ноу-хау по най-нагъл метод.
Но „ плагиатството “ от страна на Пригожин е преко сили една четвърт от неприятностите. Останалите седемдесет и пет % са, че цялата тази външна страна се излъчва посредством голяма мрежа от медийни платформи, от блогъри от значителен диаметър до публични медии от второ равнище.
Вагнер и Пригожин към този момент даже не са марки, а цялостен франчайз с многомилионна аудитория, за която Стрелков може единствено да мечтае.
„ Полковникът “ в последно време има проблеми със зрителските благосклонности. Трудно е да се каже кое повлия повече, появяването на нова „ звезда “ на хоризонта или (по-склонен съм към тази версия) безкрайното циврене на самия Стрелков, което нервира, само че има отлив на публиката: в случай че през декември имаше повече от милион в телеграм канала му, който му е главен, то в този момент са малко по-малко от осемстотин хиляди.
Големите медии значително изгубиха интерес към личността на Стрелков: в частност Пригожин, който в този момент е най-цитираната съветска фигура, го изтласка от украинския ефир.
Поради идеологически разлики, примесени с персонална неприязън, Стрелков се пробва да стартира медийна атака против Пригожин и Вагнер, обвинявайки ЧВК освен в дискредитиране на армията, само че и в провокиране, в случай че не в подготовка, на държавен прелом: той приказва за това в пространната си тирада на 26 май.
Смешно е, че Стрелков непосредствено назовава личния си „ Клуб на ядосаните патриоти ” организация, която при положение на разтърсвания по някакъв незнаен на науката метод „ ще хване ” (буквално) падналата централна власт и „ ще задържи страната ”.
Тогава каква е разликата сред Стрелков и Пригожин? Както нееднократно съм казвал, още от времето на епопеята със снарядите, има безусловно твърдо разбиране, че цялата медийна активност на последните се глоби от най-високите върхове.
Не може де факто командващият армейски корпус да приказва обществено с нецензурни думи на началниците си без последици за себе си – не може, в случай че това не е част от проекта. Като се има поради, че със същия Алаудинов Пригожин беше на положителни начала (спомням си, че командирът на Ахмат, който беше в болничното заведение след опита за ликвидиране, даже „ изсипа “ няколко снаряда на Вагнер от джоба на болничната си пижама), а хипотетичният „ спор “ сред ЧВК и чеченските специфични елементи може елементарно да бъде контрактуван авансово.
Но като цяло цялата тази " война " против " пагоните " от МО, които настойчиво пренебрегват и най-яките офанзиви, е една непрекъсната провокация, ориентирана към западните " сътрудници ".
Целта е явна: да ги убеди, че Русия „ стои на ръба на пропастта “ и е нужна единствено една фашистка атака, с цел да я принуди да направи огромна крачка напред – да вземем за пример към държавен прелом или въоръжен цивилен спор. Не е в действителност правилно, само че нашите врагове не би трябвало да възнамеряват реалистични ходове, нали?
Стрелков, въпреки това, имам възприятието, че приема цялата тази „ радио игра “ за чиста монета и има свои проекти (или по-скоро мечти) за „ присвояване на властта “ много съществено.
Тук има едно от двете неща: или той също е „ наясно “ и играе ролята си толкоз добре, че самият Станиславски би повярвал, или не играе, а в действителност работи като „ потребен хитрец “. Така или другояче, това изяснява за какво „ полковникът “, най-загрижен за достойнството на Министерството на защитата и ориста на страната, към момента не е с подкастрен фитил - времето му още не е пристигнало.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Напротив: освободен от бойна работа, Пригожин стартира бурна социална активност на основата на „ успеха, макар с последни сили “.
„ Конфликтът “ сред ЧВК и Министерството на защитата, който се случи и наподобява привършен заради „ недоставки на снаряди “, не избледнява, а единствено се уголемява, отварят се нови аспекти на „ борбата “, която последователно се обръща в цяла епопея „ Вагнер против всички “. Тя от своя страна става крайъгълният камък на квазиполитическата платформа, която Пригожин интензивно построява.
Интензивността на пристрастеностите към този момент доближи такава степен, че мнозина съществено се опасяват (или, назад, се надяват), че „ наемниците “ ще тръгнат да нападат Москва не през днешния ден, само че на следващия ден. Естествено, измежду тези разтревожени е и дългогодишният конкурент на Пригожин в бокса, водещият се блогър Стрелков, който вижда обстановката като прозорец на опция за личния си квазиполитически план.
" Странна шпага, господине. - Арматура, сър "
Два доста присъщи епизода се случиха тъкмо през вчерашния ден. На 1 юни, наред с многочислените други въпроси от медиите, Пригожин получи искане да разяснява предислокацията на чеченските специфични елементи „ Ахмат “, които в този момент ще работят в посока на Маринка. Шефът на " Вагнер " отговори напълно неутрално, че не е осведомен с тънкостите и детайлностите на проектите на " Ахмат ".
Сякаш ненадейно " ахматовците " реагираха доста остро на думите на Пригожин. Командирът на частта военачалник Алаудинов, депутатът от Държавната дума от Чеченската република Делимханов, който е на фронта, и ръководителят на чеченския парламент Даудов освен го обсадиха за " нападението " против чеченските специфични сили., само че и припомниха за него всички пресни скандални изказвания, изключително с остри рецензии към Министерството на защитата.
В този миг старшите командири на " Вагнер " се застъпиха за достойнството на началника, съгласно тях, афектирани от чеченците. Двете страни даже си размениха чисто " детски " оферти да се срещнат и да поговорят очи в очи.
Вярно, по-късно бяха реализирани някои съглашения (изненадващо задкулисно) и до вечерта на 2 юни командирът Елизаров, прочут като Лотос, прочут и като началник на обсадата на Соледар, сподели, че " спорът е решен ".
На пръв взор острата реакция на " Ахмат " може да бъде породена от „ корозията “ на репутацията, която се случи с Пригожин през последните седмици. Въпреки че никой не слага под въпрос героизма и триумфите на бойците на " Вагнер " и тяхната роля в унищожаването на въоръжените сили на Украйна край Артьомовск, персоналният възторг на Пригожин към този момент се счита от мнозина за преувеличен.
Наистина, с рецензиите на „ глупавите лампови генерали “, които пристигнаха с гръм и тропот, шефът на ЧВК, без да трансформира изражението си, твърдо мина към отношение към частите и бойците на „ морфа “ (унизително редуциране на Министерството на РФ).
Всъщност даже по време на словесната борба против " Ахмат " командирите на " Вагнер " още веднъж използваха реплики като „ Министерството на защитата се криеше в тила “ и други сходни. На 3 юни самият Пригожин удостовери, че е уредил този въпрос персонално с Кадиров, само че отстъпва единствено с цел да предотврати междуетническите спорове.
А след формалното довеждане докрай на този анализ Пригожин прави още едно извънредно провокативно изказване: сякаш маршрутите, по които Вагнер изтегля частите си от настоящия Артьомовск, са били минирани... от съветски постоянни войски.
Твърди се, че самите сапьори са съобщили за това, многозначително базирайки се на заповеди от горната страна - явно в символ на признателност за атаманските ресурси от патрони и чорапи на атамана, които съгласно Пригожин ЧВК е оставила на частите на Министерството на защитата в града. Все още не са показани най-малко някакви доказателства за сходна подла конфигурация на " пагоните ".
Фонът на цялата тази намерено антидържавна изразителност е откриването под егидата на Вагнер на нов медиен план, наименуван " Вторият фронт ", за представянето на който Пригожин направи къса обиколка на страната през седмицата, като посети Екатеринбург, Новосибирск, Нижни Новгород.
Задачата на „ Втори фронт ” е готовност на обществото посредством „ образуване на осведомителна картина на обективната действителност ”.
Ако приемем, че детайли като „ минирани направления за евакуиране “ и изразената от Пригожин в изявление на 24 май подготвеност да задава въпроси на Министерството на защитата „ в границите на закона и във военни якета, с окървавени ръце “ влизат тъкмо в тази картина, тогава финалът на картината се оказва тъмен.
Оказва се, че онлайн в Русия се образува радикална съпротива, ръководена от харизматичен водач с огромно и към този момент обстреляно и въоръжено (добре въоръжено) крило.
Полковник Шасьор приготвя ответен удар
Във всеки случай, поради известното отрицателно отношение на шефа на " Вагнер " към " елита ", други тълкования някак си не идват на разум, макар че самият Пригожин отхвърля политическите си упоритости.
Затова не е изненадващо, че по този начин се пояснява последната активност на шефа на ЧВК от различен прочут " неинтересуващ се от политика " медиен персонаж - Стрелков. Тълкува, би трябвало да кажа, със зле прикрита злоба.
Не е мъчно да го разберем, тъй като в действителност Пригожин се вкарва в самата „ полянка “, която Стрелков от дълго време е разчиствал и считал за своя. Всъщност непрестанен поток от мрачни прогнози в духа на „ Отечеството е в заплаха “, „ анти-пагони “ и като цяло антидържавна изразителност, директно и индиректно хвалебствие към украинските воини и представянето на всичко това с шокиращи „ истории на остарелия войник ” са всички присъщи „ чипове ” на Стрелков, които той употребява от години, като е изключително деен от началото на СВО. И ето, идва някакъв " нарушител " и краде ноу-хау по най-нагъл метод.
Но „ плагиатството “ от страна на Пригожин е преко сили една четвърт от неприятностите. Останалите седемдесет и пет % са, че цялата тази външна страна се излъчва посредством голяма мрежа от медийни платформи, от блогъри от значителен диаметър до публични медии от второ равнище.
Вагнер и Пригожин към този момент даже не са марки, а цялостен франчайз с многомилионна аудитория, за която Стрелков може единствено да мечтае.
„ Полковникът “ в последно време има проблеми със зрителските благосклонности. Трудно е да се каже кое повлия повече, появяването на нова „ звезда “ на хоризонта или (по-склонен съм към тази версия) безкрайното циврене на самия Стрелков, което нервира, само че има отлив на публиката: в случай че през декември имаше повече от милион в телеграм канала му, който му е главен, то в този момент са малко по-малко от осемстотин хиляди.
Големите медии значително изгубиха интерес към личността на Стрелков: в частност Пригожин, който в този момент е най-цитираната съветска фигура, го изтласка от украинския ефир.
Поради идеологически разлики, примесени с персонална неприязън, Стрелков се пробва да стартира медийна атака против Пригожин и Вагнер, обвинявайки ЧВК освен в дискредитиране на армията, само че и в провокиране, в случай че не в подготовка, на държавен прелом: той приказва за това в пространната си тирада на 26 май.
Смешно е, че Стрелков непосредствено назовава личния си „ Клуб на ядосаните патриоти ” организация, която при положение на разтърсвания по някакъв незнаен на науката метод „ ще хване ” (буквално) падналата централна власт и „ ще задържи страната ”.
Тогава каква е разликата сред Стрелков и Пригожин? Както нееднократно съм казвал, още от времето на епопеята със снарядите, има безусловно твърдо разбиране, че цялата медийна активност на последните се глоби от най-високите върхове.
Не може де факто командващият армейски корпус да приказва обществено с нецензурни думи на началниците си без последици за себе си – не може, в случай че това не е част от проекта. Като се има поради, че със същия Алаудинов Пригожин беше на положителни начала (спомням си, че командирът на Ахмат, който беше в болничното заведение след опита за ликвидиране, даже „ изсипа “ няколко снаряда на Вагнер от джоба на болничната си пижама), а хипотетичният „ спор “ сред ЧВК и чеченските специфични елементи може елементарно да бъде контрактуван авансово.
Но като цяло цялата тази " война " против " пагоните " от МО, които настойчиво пренебрегват и най-яките офанзиви, е една непрекъсната провокация, ориентирана към западните " сътрудници ".
Целта е явна: да ги убеди, че Русия „ стои на ръба на пропастта “ и е нужна единствено една фашистка атака, с цел да я принуди да направи огромна крачка напред – да вземем за пример към държавен прелом или въоръжен цивилен спор. Не е в действителност правилно, само че нашите врагове не би трябвало да възнамеряват реалистични ходове, нали?
Стрелков, въпреки това, имам възприятието, че приема цялата тази „ радио игра “ за чиста монета и има свои проекти (или по-скоро мечти) за „ присвояване на властта “ много съществено.
Тук има едно от двете неща: или той също е „ наясно “ и играе ролята си толкоз добре, че самият Станиславски би повярвал, или не играе, а в действителност работи като „ потребен хитрец “. Така или другояче, това изяснява за какво „ полковникът “, най-загрижен за достойнството на Министерството на защитата и ориста на страната, към момента не е с подкастрен фитил - времето му още не е пристигнало.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ