Лазаровден е! Иисус Христос възкресява Лазар от Витания
Лазаровден е християнски празник, отдаден на Лазар от Витания и неговото чудотворно възкресение от Иисус Христос и отбелязван в съботата преди празника Цветница и Страстната седмица.
Празникът е прочут и с имената Лазарница, Лазар, Лазарова събота.
Лазаровден е имен ден за хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар. Името „ Лазар “ е знак на здраве и дългоденствие.
Християнски празник
Лазар от Витания е другар на Иисус Христос, който е възкресен от него четири дни след гибелта му – Иисус Христос споделя „ Лазаре, стани! “ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Христос възкресява своя другар Лазар и връща диханието и живота във вените му.
Отвъд река Йордан бил Христос, когато научил за болния Лазар – негов другар и поддръжник. Учениците му се бояли да го пуснат самичък във враждебния Йерусалим, само че Христос успокоил апостолите, че няма за какво да се опасяват, че Лазар е задремал и отива да го разсъни, а след това прецизирал, че приказва за безконечен сън – умрял е от боледуването Лазар, само че Христос ще го възкреси за популярност на Бога и с цел да помогне на учениците си да не се безпокоят, да имат вяра повече в него и в Бога.
От този миг нататък гибелта престанала да бъде краят, тъй като, откакто възкресил Лазар, Христос ще възкръсне на собствен ред, с цел да покаже, че вярата и Бог са по-силни от гибелта.
Кои традиции наложително се съблюдават на Лазаровден за шанс?
Смъртта в християнството постоянно се показва като сън, а възкресението като пробуждане. Не е инцидентно, че Православната черква назовава „ успение “ гибелта на доста светци. Възкресението, което Христос направил за своя другар Лазар във Витания, било нечувано знамение, защото за първи път възкресявал човек цели 4 дни след гибелта му.
Много са свидетелствата за това по какъв начин Иисус възкресявал хора, само че сега на гибелта им или скоро по-късно, а не четири дни по-късно.
За първи път такова знамение прави точно за Лазар. На четвъртия ден плътта се разлагала, по този начин Христос избавил Лазар не просто от гибелта, само че и от тлененето, тъй като самият той не е тлеещ.
С молитва към своя Отец, с думите „ Лазаре, стани “ Христос възкресява своя другар Лазар и връща диханието и живота във вените му. Лазар излязъл от гроба в името на Отца и Сина и Светия Дух, а с молитвата към Бог Христос демонстрира, че не прави нищо без Божията благословия.
Основният обичаен бит на Лазаровден лазаруването, в което вземат участие млади неомъжени дами, наричани лазарки. Той има темперамент на наложителна инициация за девойките – миналите през него подявки стават моми и могат да се момеят – да носят несъмнено облекло и декорации, да завързват връзки и да се приготвят за сватба. Участието в ритуала е еднократно – в него не вземат участие девойки, които са лазарували в предходни години, даже да са останали неомъжени.
Подготовката за лазаруването стартира от средата на Великия пост, когато лазарките стартират да се събират и да разучават с по-възрастни дами характерните лазарски песни. Самото лазаруване има сходства с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, благополучие и благодат.
В по-големите села лазарките се разделят на няколко групи от по 10 – 20 девойки, като всяка група ще обхожда на празника избрана територия, тъй че на едно място да не идват два пъти лазарки.
Две от лазарките в групата носят кошници, в които да слагат подаряваните им от домакините яйца, а други две носят криваци (или едната кривак, а другата нож), считани за мъжки атрибути.
При влизането в двора на всеки двор лазарките с криваците ги изправят в средата, две или четири други лазарки танцуват към тях, а останалите ги ограждат в кръг и пеят лазарските песни.[4] Самите песни, отличаващи се с повтарянето във всеки стих на обръщението „ Лазаре “, са огромен брой, като всяка е пригодена за човек с несъмнено публично състояние – момче, момиче, младоженка, пастир, духовник и така нататък – като лазарките сортират по една за всеки члена на посещаваното домакинство.
След края на обиколката си лазарките се връщат в къщата, от която са тръгнали, където извършват последни песни.
Лазаруването продължава и на идващия ден – Цветница – със обвързвания обред на кумичене, в който взе участие същата група.
А какво се случва с Лазар след чудото на Възкресението?
Светото Писание загатва единствено още един път Лазар – 6 дни преди Пасха Господ още веднъж пристигнал във Витания и там участвал и самия Лазар. Предания описват, че Лазар трябвало да напусне Юдея, тъй като първите християни били преследвани, че е живял още 30 години, че е бил свещеник на остров Кипър, където разпространявал православната християнска религия, че Лазар и неговите сестри отишли в Прованс и проповядвали Евангелието в региона, която през днешния ден е Южна Франция, че Лазар станал първият свещеник на Марсилия, че е създаден от апостолите Павел и Варнава през 45 година в 1-ия свещеник на Китион, както и че е бил свещеник на Кипър, където точно умира през 63 година. Известно е, че мощите на Лазар са открити през IX век в град Китий, положени в мраморен ковчег. По времето на византийския император Лъв Мъдри те били пренесени в Константинопол и положени в храма на праведния Лазар, издигнат още от император Василий Македонец. Къде обаче приключват преданията и стартират обстоятелствата не знаем, повече от Евангелието за Лазар след Възкресението му и отвън преданията не ни е известно нищо.
