Лукашенко като инструмент на Русия за натиск срещу Украйна и Запада
Докато водачите на водещите европейски сили сновяха тази седмица сред Москва, Киев, Берлин и Вашингтон Русия мина на идващото равнище на напън против Украйна и Запада - серия от военни учения - и от своите погранични с Украйна региони, и откъм Черно море, и от територията на Беларус - с, както счита НАТО, няколко десетки хиляди бойци.
Беларус и ръководещият там Александър Лукашенко са към този момент несъмнено инструмент на Русия - освен да покаже, че би могла да отвори втори фронт против Киев, само че и да промени разположението и числеността на изправените една против друга сили от Изток и от Запад.
С няколко изявления през последните два месеца низвергнатият от Европа и Америка Лукашенко даде ясно да се разбере, че е подготвен да направи всичко за съдружника си Владимир Путин. Беларуската войска ще води война дружно с съветската при положение на натовска експанзия, заявява той. И даже прибегна до характерен тип национал-популизъм. " Ще върнем нашата Украйна в лоното на нашето славянство ", даде обещание Лукашенко.
" Вниманието ни е концентрирано върху скупчването от страна на Русия на военна мощ на границата й с Украйна. Но дружно с това се реализира и окупация на Беларус. Тя стартира още преди известно време, както евентуално си спомняте. И по този начин нареченото управление на Беларус е към този момент толкоз едва и уязвимо, че няма думата за развиването на събитията на личната му територия, в това число военните маневри. Руснаците са струпали 30 000 военни там - нещо невиждано след Студената война ".
Това сподели Линас Линкевичус е някогашен министър на външните работи на Литва - до декември 2020-а, а преди този момент беше и министър на защитата. Неговата страна и Полша са двете членки на НАТО, които имат обща граница с Беларус. Те бяха подложени предходната година на мигрантски напън от ръководещия в Минск Александър Лукашенко, а откогато той се сближи трагично с Владимир Путин - са на първа линия на евентуалната опасност от беларуско-руското военно съдействие в подтекста на напрежението към Украйна.
Настоящото държавно управление на Литва - разбираемо е по-радикално настроено във връзка с нужното противопоставяне от останалите членки на НАТО. И упорства за укрепване на разширеното военно наличие на източния фланг на алианса.
Президентът Гитанас Науседа съобщи тази седмица - в навечерието на учението " Съюзна решителност " в Беларус - че обстановката в тази част на континента е по-опасна от когато и да било след края на Студената война. Премиерката Ингрида Шимоните пък счита, че безучастие от страна на Запада във връзка с евентуалната интеграция на съветските и беларуските военни сили би било потребно единствено за евентуалните агресори и съпостави обстановката с тази от 1938 година, и по-точно с подписаното тогава Мюнхенско съглашение.
За година и половина след непризнатата му от Запада изборна победа, последвана от всеобщи митинги и репресии против опозицията, Александър Лукашенко беше заставен да се откаже от умелото дългогодишно лавиране сред Европейския съюз и Русия и да се ориентира извънредно към огромния източен брат.
" Лукашенко се зарече да поддържа Русия при положение на въоръжен спор. Но беларусите в никакъв случай не биха го подкрепили. Защото - първо, ние сме кротичък народ и не желаеме война и второ - украинците са ни другари. Съседи са ни. Имаме родственици, които живеят от двете страни на общата граница. Делим и обща история. Никой в Беларус не би желал да атакуваме Украйна.
Освен това - трето - Лукашенко си вкарва автогол с неговата войнствена изразителност, тъй като даже членовете на кликата му - най-лоялните към него хора в Беларус - също не желаят синовете и братята им да бъдат въвличани в подобен спор. Така че Лукашенко е губещият в обстановката - тъй като прекомерно доста му се желае да се хареса на Путин, с цел да продължи той да му оказва помощ ", сподели Ханна Любакова е беларуска журналистка, опозиционерка и сътрудничка на Атлантическия съвет във Вашингтон. Управникът в Минск, установи тя, е подготвен на цялостна взаимозависимост от Кремъл, стига да задържи властта си:
" Лукашенко показва цялостна преданост. Той е доста слаб сега. И това е изцяло в полза на Путин. Лукашенко е подвластен от моралната му, политическа, икономическа, финансова поддръжка. И Путин ще се опита да извлече допустимо най-вече изгоди от това за Русия ".
С Ханна Любакова и с Линас Линкевичус в действителност разговаряхме освен за необявеното авансово, както е по разпоредбите, такова огромно обучение в Беларус, а и за референдума, който Лукашенко е насрочил за края на този месец - за конституционни промени:
" Най-важното във връзка с тази конституция е неналичието на каквато и да било действителна смяна. С този план Лекашенко желае сякаш да показва, че е подготвен на промени - подготвен е да откри решение на дълбоката политическа рецесия в Беларус и рецесията с човешките права. Но в действителност предлага на народа той да оглави неизбрана от хората нова конструкция - Всебеларуско национално заседание - формирано от деликатно подбрани от режима чиновници. Е, това е политическата му промяна! ", каза Любакова.
Този план поразително наподобява на пропадналия проект на Нурсултан Назърбаев да продължи да управлява Казахстан иззад кулисите:
" Събитията в Казахстан съществено уплашиха Лукашенко. И аз, почтено казано, се колебая, че той ще се раздели с президентството през идващите няколко години. Той ще остане на поста си най-малко до момента в който актуалният му мандат изтече през 2025-а и по-късно ще може да се кандидатира за нови два, според променения главен закон ". От позиционирането на Европейския съюз и на Русия оттук нататък обаче ще зависи какво ще се случи с Беларус, споделя Любакова, макар моментното предимство на Москва. Защото потъпканите опозиционни митинги за нея са били единствено началото на незавършила още гражданска война. Опозицията, въпреки и към този момент не толкоз очевидно, остава мобилизирана, твърди Любакова:
" Нищо не се е трансформирало в настройките на беларусите. Няма и да се промени, тъй като Лукашенко от дълго време пресече всички граници. Няма връщане обратно - народът не го желае повече! ".
Но дано се върнем към препоръчаните промени в беларуската конституция:
" Тревожно за всички ни е, че съгласно този парламентарен план Беларус ще загуби статута си на неутрална и свободна от нуклеарни оръжия страна. И таман в този момент доста хора се притесняват - при тези военни учения с руснаците в Беларус и напрежението на границите на Украйна, в това число поради съветското наличие на нашата граница - че Кремъл ще се възползва от беларуския отвод от неутралитет ", сподели Любакова.
" Резултатът от този референдум може да е легитимиране на съветското военно наличие на беларуска земя. Това би било непринудено попадане под окупация и усвояване на Беларус от Русия.
А Литва е в действителност напълно близо. Ние имаме 680-километрова граница с Беларус, която би станала дефакто граница с Русия. Затова - да, обстановката е доста напрегната и заплахата не трябва да бъде подценявана ", сподели Линас Линкевичус и обръща внимание и на вероятността Беларус да изиска да стане още веднъж плацдарм за нуклеарна опасност против Запада.
Лукашенко в действителност разгласи в края на предходната година в телевизионно изявление, че ще изиска от Путин да върне в страната му ракетите, прибрани след краха на Съветския съюз в Студената война. А на територията на Беларус, както сочи разбор на лондонския Международен институт за стратегически проучвания, е имало 81 междуконтинентални балистични ракети " Топол ", или СС-25 по класификацията на НАТО.
Всичко това не значи, несъмнено, че Русия безусловно ще прегърне тази концепция. Но за това дали и след " Съюзна решителност " ще продължи да поддържа толкоз огромно военно наличие в Беларус, сякаш подозренията лека-полека отпадат. Първо министърът на защитата Сергей Шойгу осведоми, че през тази година са планувани още 20 взаимни учения, а след него Кремъл отхвърли да посочи, по кое време ще бъдат върнати другите бойни елементи, дивизионите С-400 и " Панцир ", изтребителите Су-35.
Със сигурност НАТО към този момент знае по какъв начин да препланира позициите си против дефакто разширена Русия, счита Линкевичус и още:
" Имаме си работа с хора, които не признават интернационалното право. Може да се споразумеем нещо с тях, само че те няма да го съблюдават, в случай че не им изнася. Методите им нямат нищо общо с дипломацията. Струпването на военна мощ към Украйна - на север откъм Беларус и на изток от самата Русия, както и блокирането ѝ по море - е в действителност гнет ".
Руският президент изрази позицията си, че управляващите в Киев би трябвало да спазят Минските договорености както той ги пояснява - сепаратистките така наречен републики в Донецк и Луганск да получат подобен специфичен статут, че да могат да блокират вероятно бъдещо присъединение на Украйна в НАТО.
Линкевичус споделя възмущението на доста западни водачи от преднамерената или непреднамерена надменност на Путин:
" Това беше миг, в който лъсна истината - той не можа да прикрие същинското си отношение към своите събеседници и към Украйна. Путин освен не почита тази страна - той не я счита за същинска, а за измислена. И се пробва да убеди всички останали в това ".
Литовският посланик се вълнува и от недоразумението с сякаш препоръчаната от френския президент Еманюел Макрон допустима отстъпка за необикновен статут на Украйна:
" Финландизация? Смятам, че това е стар термин. Той се използваше преди в подтекста на неутралитет. Но Финландия в наше време не е неутрална. Тя не е обвързана, само че не и неутрална. Така че " финландизация " към този момент може да се пояснява и като правото на обособените страни да вземат решение сами по какъв начин да подсигуряват сигурността си, в това число посредством участие в НАТО, каквото към този момент все по-широко се разисква във Финландия и Швеция.
Ако Украйна бъде натисната да одобри някакъв тип безпристрастен статут, който не подхожда на желанията й, това би било еквивалентно на огромно злополучие - отвън какъвто и да било ценностен метод. Така че, изключително в този момент, когато Русия тероризира Украйна с военните си мускули и се пробва да изнудва Запада, не можем да си позволим да прекосяваме в оттегляне. Защото ще допуснем неточност с дълготрайни последствия ".
Идната седмица идва ред на немския канцлер да отиде до Кремъл. Дали, макар множеството рецензии против него за тромавост и колебливост, Олаф Шолц въпреки всичко няма да се окаже основният състезател с решаваща роля в това опълчване, поради характерните връзки сред Германия и Русия?
Специфични не тъкмо като британско-руските, които съгласно врелия и кипял Сергей Лавров тази седмица са замязяли на разговор сред глух и ням, на което английската му колежка Лиз Тръс отвърна индиферентно, че не е останала и няма да бъде и отсега нататък безмълвна към Москва.
" Германия е основен европейски състезател - и поради размера си, и поради икономическия си капацитет. И каквото и да кажат, каквото и да създадат германците - постоянно е доста значимо - освен за Европа, само че и за евроатлантическата единодушие. Затова чакаме Германия да бъде виновна и да работи според контрактуваните в границите на НАТО и на Европейския съюз линии на държание. А не да се впусне и в някаква самостоятелна игра ". Добър знак за Линас Линкевичус е, че всичките 27 членки на Европейския съюз демонстрираха тази седмица на Русия - с общия си отговор на настояванията й в региона на сигурността - че могат да запазят единството си, с цел да не позволен да бъдат експлоатирани другите зависимости на всяка от тях - в комерсиалните връзки или в икономическите връзки с нея.
" Когато сме единни, позициите ни имат повече тежест. В противоположен случай, както се видя, даже не ни обръщат внимание. Трябва да ни е ясно, че в случай че допуснем разединение, ще сме по-слаби и мъчно бихме направлявали обстановката ", счита още Линас Линкевичус.
Репортажа на Деян Йотов в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Беларус и ръководещият там Александър Лукашенко са към този момент несъмнено инструмент на Русия - освен да покаже, че би могла да отвори втори фронт против Киев, само че и да промени разположението и числеността на изправените една против друга сили от Изток и от Запад.
С няколко изявления през последните два месеца низвергнатият от Европа и Америка Лукашенко даде ясно да се разбере, че е подготвен да направи всичко за съдружника си Владимир Путин. Беларуската войска ще води война дружно с съветската при положение на натовска експанзия, заявява той. И даже прибегна до характерен тип национал-популизъм. " Ще върнем нашата Украйна в лоното на нашето славянство ", даде обещание Лукашенко.
" Вниманието ни е концентрирано върху скупчването от страна на Русия на военна мощ на границата й с Украйна. Но дружно с това се реализира и окупация на Беларус. Тя стартира още преди известно време, както евентуално си спомняте. И по този начин нареченото управление на Беларус е към този момент толкоз едва и уязвимо, че няма думата за развиването на събитията на личната му територия, в това число военните маневри. Руснаците са струпали 30 000 военни там - нещо невиждано след Студената война ".
Това сподели Линас Линкевичус е някогашен министър на външните работи на Литва - до декември 2020-а, а преди този момент беше и министър на защитата. Неговата страна и Полша са двете членки на НАТО, които имат обща граница с Беларус. Те бяха подложени предходната година на мигрантски напън от ръководещия в Минск Александър Лукашенко, а откогато той се сближи трагично с Владимир Путин - са на първа линия на евентуалната опасност от беларуско-руското военно съдействие в подтекста на напрежението към Украйна.
Настоящото държавно управление на Литва - разбираемо е по-радикално настроено във връзка с нужното противопоставяне от останалите членки на НАТО. И упорства за укрепване на разширеното военно наличие на източния фланг на алианса.
Президентът Гитанас Науседа съобщи тази седмица - в навечерието на учението " Съюзна решителност " в Беларус - че обстановката в тази част на континента е по-опасна от когато и да било след края на Студената война. Премиерката Ингрида Шимоните пък счита, че безучастие от страна на Запада във връзка с евентуалната интеграция на съветските и беларуските военни сили би било потребно единствено за евентуалните агресори и съпостави обстановката с тази от 1938 година, и по-точно с подписаното тогава Мюнхенско съглашение.
За година и половина след непризнатата му от Запада изборна победа, последвана от всеобщи митинги и репресии против опозицията, Александър Лукашенко беше заставен да се откаже от умелото дългогодишно лавиране сред Европейския съюз и Русия и да се ориентира извънредно към огромния източен брат.
" Лукашенко се зарече да поддържа Русия при положение на въоръжен спор. Но беларусите в никакъв случай не биха го подкрепили. Защото - първо, ние сме кротичък народ и не желаеме война и второ - украинците са ни другари. Съседи са ни. Имаме родственици, които живеят от двете страни на общата граница. Делим и обща история. Никой в Беларус не би желал да атакуваме Украйна.
Освен това - трето - Лукашенко си вкарва автогол с неговата войнствена изразителност, тъй като даже членовете на кликата му - най-лоялните към него хора в Беларус - също не желаят синовете и братята им да бъдат въвличани в подобен спор. Така че Лукашенко е губещият в обстановката - тъй като прекомерно доста му се желае да се хареса на Путин, с цел да продължи той да му оказва помощ ", сподели Ханна Любакова е беларуска журналистка, опозиционерка и сътрудничка на Атлантическия съвет във Вашингтон. Управникът в Минск, установи тя, е подготвен на цялостна взаимозависимост от Кремъл, стига да задържи властта си:
" Лукашенко показва цялостна преданост. Той е доста слаб сега. И това е изцяло в полза на Путин. Лукашенко е подвластен от моралната му, политическа, икономическа, финансова поддръжка. И Путин ще се опита да извлече допустимо най-вече изгоди от това за Русия ".
С Ханна Любакова и с Линас Линкевичус в действителност разговаряхме освен за необявеното авансово, както е по разпоредбите, такова огромно обучение в Беларус, а и за референдума, който Лукашенко е насрочил за края на този месец - за конституционни промени:
" Най-важното във връзка с тази конституция е неналичието на каквато и да било действителна смяна. С този план Лекашенко желае сякаш да показва, че е подготвен на промени - подготвен е да откри решение на дълбоката политическа рецесия в Беларус и рецесията с човешките права. Но в действителност предлага на народа той да оглави неизбрана от хората нова конструкция - Всебеларуско национално заседание - формирано от деликатно подбрани от режима чиновници. Е, това е политическата му промяна! ", каза Любакова.
Този план поразително наподобява на пропадналия проект на Нурсултан Назърбаев да продължи да управлява Казахстан иззад кулисите:
" Събитията в Казахстан съществено уплашиха Лукашенко. И аз, почтено казано, се колебая, че той ще се раздели с президентството през идващите няколко години. Той ще остане на поста си най-малко до момента в който актуалният му мандат изтече през 2025-а и по-късно ще може да се кандидатира за нови два, според променения главен закон ". От позиционирането на Европейския съюз и на Русия оттук нататък обаче ще зависи какво ще се случи с Беларус, споделя Любакова, макар моментното предимство на Москва. Защото потъпканите опозиционни митинги за нея са били единствено началото на незавършила още гражданска война. Опозицията, въпреки и към този момент не толкоз очевидно, остава мобилизирана, твърди Любакова:
" Нищо не се е трансформирало в настройките на беларусите. Няма и да се промени, тъй като Лукашенко от дълго време пресече всички граници. Няма връщане обратно - народът не го желае повече! ".
Но дано се върнем към препоръчаните промени в беларуската конституция:
" Тревожно за всички ни е, че съгласно този парламентарен план Беларус ще загуби статута си на неутрална и свободна от нуклеарни оръжия страна. И таман в този момент доста хора се притесняват - при тези военни учения с руснаците в Беларус и напрежението на границите на Украйна, в това число поради съветското наличие на нашата граница - че Кремъл ще се възползва от беларуския отвод от неутралитет ", сподели Любакова.
" Резултатът от този референдум може да е легитимиране на съветското военно наличие на беларуска земя. Това би било непринудено попадане под окупация и усвояване на Беларус от Русия.
А Литва е в действителност напълно близо. Ние имаме 680-километрова граница с Беларус, която би станала дефакто граница с Русия. Затова - да, обстановката е доста напрегната и заплахата не трябва да бъде подценявана ", сподели Линас Линкевичус и обръща внимание и на вероятността Беларус да изиска да стане още веднъж плацдарм за нуклеарна опасност против Запада.
Лукашенко в действителност разгласи в края на предходната година в телевизионно изявление, че ще изиска от Путин да върне в страната му ракетите, прибрани след краха на Съветския съюз в Студената война. А на територията на Беларус, както сочи разбор на лондонския Международен институт за стратегически проучвания, е имало 81 междуконтинентални балистични ракети " Топол ", или СС-25 по класификацията на НАТО.
Всичко това не значи, несъмнено, че Русия безусловно ще прегърне тази концепция. Но за това дали и след " Съюзна решителност " ще продължи да поддържа толкоз огромно военно наличие в Беларус, сякаш подозренията лека-полека отпадат. Първо министърът на защитата Сергей Шойгу осведоми, че през тази година са планувани още 20 взаимни учения, а след него Кремъл отхвърли да посочи, по кое време ще бъдат върнати другите бойни елементи, дивизионите С-400 и " Панцир ", изтребителите Су-35.
Със сигурност НАТО към този момент знае по какъв начин да препланира позициите си против дефакто разширена Русия, счита Линкевичус и още:
" Имаме си работа с хора, които не признават интернационалното право. Може да се споразумеем нещо с тях, само че те няма да го съблюдават, в случай че не им изнася. Методите им нямат нищо общо с дипломацията. Струпването на военна мощ към Украйна - на север откъм Беларус и на изток от самата Русия, както и блокирането ѝ по море - е в действителност гнет ".
Руският президент изрази позицията си, че управляващите в Киев би трябвало да спазят Минските договорености както той ги пояснява - сепаратистките така наречен републики в Донецк и Луганск да получат подобен специфичен статут, че да могат да блокират вероятно бъдещо присъединение на Украйна в НАТО.
Линкевичус споделя възмущението на доста западни водачи от преднамерената или непреднамерена надменност на Путин:
" Това беше миг, в който лъсна истината - той не можа да прикрие същинското си отношение към своите събеседници и към Украйна. Путин освен не почита тази страна - той не я счита за същинска, а за измислена. И се пробва да убеди всички останали в това ".
Литовският посланик се вълнува и от недоразумението с сякаш препоръчаната от френския президент Еманюел Макрон допустима отстъпка за необикновен статут на Украйна:
" Финландизация? Смятам, че това е стар термин. Той се използваше преди в подтекста на неутралитет. Но Финландия в наше време не е неутрална. Тя не е обвързана, само че не и неутрална. Така че " финландизация " към този момент може да се пояснява и като правото на обособените страни да вземат решение сами по какъв начин да подсигуряват сигурността си, в това число посредством участие в НАТО, каквото към този момент все по-широко се разисква във Финландия и Швеция.
Ако Украйна бъде натисната да одобри някакъв тип безпристрастен статут, който не подхожда на желанията й, това би било еквивалентно на огромно злополучие - отвън какъвто и да било ценностен метод. Така че, изключително в този момент, когато Русия тероризира Украйна с военните си мускули и се пробва да изнудва Запада, не можем да си позволим да прекосяваме в оттегляне. Защото ще допуснем неточност с дълготрайни последствия ".
Идната седмица идва ред на немския канцлер да отиде до Кремъл. Дали, макар множеството рецензии против него за тромавост и колебливост, Олаф Шолц въпреки всичко няма да се окаже основният състезател с решаваща роля в това опълчване, поради характерните връзки сред Германия и Русия?
Специфични не тъкмо като британско-руските, които съгласно врелия и кипял Сергей Лавров тази седмица са замязяли на разговор сред глух и ням, на което английската му колежка Лиз Тръс отвърна индиферентно, че не е останала и няма да бъде и отсега нататък безмълвна към Москва.
" Германия е основен европейски състезател - и поради размера си, и поради икономическия си капацитет. И каквото и да кажат, каквото и да създадат германците - постоянно е доста значимо - освен за Европа, само че и за евроатлантическата единодушие. Затова чакаме Германия да бъде виновна и да работи според контрактуваните в границите на НАТО и на Европейския съюз линии на държание. А не да се впусне и в някаква самостоятелна игра ". Добър знак за Линас Линкевичус е, че всичките 27 членки на Европейския съюз демонстрираха тази седмица на Русия - с общия си отговор на настояванията й в региона на сигурността - че могат да запазят единството си, с цел да не позволен да бъдат експлоатирани другите зависимости на всяка от тях - в комерсиалните връзки или в икономическите връзки с нея.
" Когато сме единни, позициите ни имат повече тежест. В противоположен случай, както се видя, даже не ни обръщат внимание. Трябва да ни е ясно, че в случай че допуснем разединение, ще сме по-слаби и мъчно бихме направлявали обстановката ", счита още Линас Линкевичус.
Репортажа на Деян Йотов в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ