Какви са възможните ходове на Израел срещу Хамас?
Докато хиляди ракети се изсипват върху Израел, осветявайки силуета на Тел Авив и други градове, сегашният приоритет на страната е да отбрани своите градове и военни бази от неочакваните и опустошителни офанзиви на Хамас от линията Газа. Израел ще се опита да унищожи бойците, да предотврати проникването на повече хора и да заглуши ракетите и минохвъргачките, които бомбардират народа му.
Предвид мащаба на офанзивите на Хамас и изненадата на Израел, нито една от тези задания няма да бъде лесна. И даже в случай че Израел успее, той е изправен пред сложен избор какво да прави по-нататък, с цел да подсигурява, че Хамас е отслабена и че сходни набези няма да се повторят. Израелските водачи би трябвало да възстановят възпиращата мощ против Хамас и други съперници, като в същото време предотвратят разпространяването на насилието на Западния бряг, защитят неотдавнашните дипломатически придобивки на страната и се оправят с продължаващата рецесия със заложниците.
ДИЛЕМАТА В ГАЗА
Може би най-големият въпрос е какво да се прави с линията Газа. Откакто Хамас завзе властта в този палестински ексклав през 2007 година, Израел заобикаля огромни и продължителни сухопътни интервенции там, макар апелите на израелските политици за деяние по време на предходни рецесии. Всъщност през 2018 година министърът на защитата на Израел Авигдор Либерман подаде оставка в символ на митинг, когато Израел контракти помирение с Хамас. Израелските военни водачи обаче с право акцентираха, че да се опитат да изкоренят Хамас от Ивицата Газа ще бъде мъчно. Групировката има дълбоки връзки там, като ръководи лечебни заведения, джамии, учебни заведения и юношески групи, както и полицията.
Преди последния кръг от сражения израелските водачи можеха да настояват, че периодическите въздушни удари и икономическият напън държат Хамас отвън равновесие и не могат да съставляват сериозна опасност за Израел. Сега този мотив няма да има огромна тежест. Израел може да продължи да обстрелва Ивицата Газа, само че това няма да помогне за разклащането на властта на Хамас. Освен това, макар че интернационалното (и изключително американското) мнение в този момент е благосклонно към Израел, всеки ден бомбардировки без сериозен отговор от страна на Хамас ще понижава интернационалната поддръжка за интервенциите на израелските отбранителни сили.
В кратковременен проект Израел би могъл да реализира известни триумфи против Хамас, като изпрати свои военни, които да окупират цялата или част от линията Газа. Навлизайки в нея, израелските сили ще нарушат контрола на Хамас върху популацията. Те биха могли да разпитват палестинци от региона, да арестуват чиновници на Хамас на всички равнища и да получат информация по различен метод. Те биха могли също по този начин да убият или заловят огромен брой членове на Хамас от по-ниско равнище, да унищожат тунели и тайници с военни материали и да пресечен пътищата за навлизане от линията към Израел. Всички тези стъпки ще отслабят Хамас и ще понижат краткосрочната опасност за Израел.
Но даже и да успее да отслаби Хамас, сухопътното навлизане крие огромни опасности. Гъстата градска околност в региона съставлява доста затруднение за израелските сухопътни сили и основава голям капацитет за цивилни жертви. Кризата от 2014 година да вземем за пример докара до гибелта на 66 израелски бойци, шестима израелски цивилни и много над 2000 палестинци (предимно цивилни), макар че израелските сили проникнаха единствено на няколко километра в Ивицата Газа по време на интервенция " Защитно острие ". Хамас също по този начин е прокопала тунели в огромна част от територията и би могла да ги употребява, с цел да провежда неочаквани набези и да вземе още израелски бойци за заложници - трансформирайки актуалната политическа злополука в още по-голям призрачен сън.
Израел може също по този начин да успее да измести въздействието на Хамас в дълготраен проект, в случай че откри други палестинци, които да ръководят линията Газа. Но Израел не разполага с благонадежден политически сътрудник от палестинска страна. Махмуд Абас, водачът на Палестинската автономност (ПА), и неговите доближени ненавиждат Хамас и грубо ги потискат на Западния бряг, само че нямат забележителна политическа поддръжка измежду палестинците. Широкоразпространената корупция, застаряващото и недосегаемо управление и дългогодишното съдействие с Израел дискредитираха ПА. Нещо повече, водачите на ПА не желаят да поемат властта в линията Газа, като се качат на израелски танкове, което би заличило и дребното националистически качества, които са им останали. Всичко това значи, че сухопътна инвазия, която смъква Хамас, ще остави Израел да ръководи линията, заставен да се оправя с сложното икономическо състояние и враждебното население.
Една дълга война в линията Газа би била и дипломатически разрушителна за Израел. Йерусалим се стреми да възстановява връзките си със Саудитска Арабия и се надяваше, че Рияд ще изиска единствено алегорични отстъпки по палестинския въпрос. Ръководството на Саудитска Арабия може да е подхванало подобен метод, когато Палестина е била на назад във времето, надявайки се, че публичното мнение в личните им страни и в по-широкия мюсюлмански свят ще се концентрира върху други проблеми. При вилнеещото принуждение обаче Саудитска Арабия не можеше да си разреши да наподобява слаба по този въпрос. Изявлението, оповестено на 7 октомври от саудитското външно министерство, предвещава увеличение на дипломатическите проблеми, като упреква за сегашната детонация на принуждение " продължаващата окупация на Израел, лишаването на палестинския народ от законните му права и повтарянето на систематичните провокации против неговите светини ".
И въпреки всичко при всички тези проблеми израелските водачи може би към момента се усещат принудени да влязат. Мащабът на тази офанзива е толкоз голям, че връщането към нещо, което се приближава до предходното статукво, би изглеждало като победа за Хамас. Израелските политици имат опит в краткосрочното мислене, а националните пристрастености са на високи обороти.
ТИШИНА НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ
Израел също по този начин ще се стреми да подсигурява, че Западният бряг ще остане релативно спокоен, изключително в случай че предприеме сухопътно навлизане в Газа. Предишни израелски военни интервенции в линията провокираха огромни демонстрации на Западния бряг. На Западния бряг към този момент царува ужас, като се приказва за експлоадиране на трета интифада. Както през 2021 година, по този начин и през 2022 година територията претърпя високи равнища на принуждение, а 2023 година е на път да бъде още по-лоша, като до момента през тази година там от израелска ръка са починали близо 200 палестинци. Част от този растеж на насилието се дължи на слабостта на Палестинската автономност, само че разширението на израелските селища и многократните погроми, осъществявани от техните поданици против елементарните палестинци, способстваха извънредно доста за ескалацията на напрежението.
Насилието, произлизащо от офанзивите на Хамас от Ивицата Газа, и израелският отговор в допълнение подклаждат огъня. Успехът на Хамас въодушевява така и така ядосаните палестинци, като им демонстрира, че могат да накарат Израел да заплати цената. Още по-важно е, че израелският отговор ще докара до огромен брой смъртни случаи измежду палестинците (по данни на палестинското министерство на опазването на здравето до момента са починали към 200 души, като броят им сигурно ще нарасне). Този нов кръг от принуждение ще разпали палестинските настроения, даже в случай че израелците и огромна част от интернационалната общественост считат, че Хамас е почнал спора.
Допълнително объркващ отговора на Израел е казусът със заложниците. Никой не знае какъв брой заложници е взела " Хамас " (и може да залови още повече, до момента в който нейните оперативни служащи са активни), само че групировката твърди, че е взела " десетки ". Някои от тях могат да бъдат контрабандно върнати в Газа, до момента в който други могат да бъдат държани от палестински бойци в самия Израел. Заложниците дават на Хамас голямо въздействие и съставляват призрачен сън за израелските водачи. Въпреки че израелските сили за специфични интервенции са висококвалифицирани, даже дребни неточности могат да доведат до гибелта на доста почтени хора при провалена офанзива. Вземането на заложници също по този начин води до непрекъсната драма - " спектакъл ", както един път се изрази специалистът по тероризъм Брайън Дженкинс - която държи казуса на първите страници на вестниците, с ужасени заложници, изплашени фамилии и съчувстваща общност, които изискват дейности.
Заложниците също по този начин усложняват военните интервенции. На стратегическо равнище Хамас може да заплаши живота на заложниците, в случай че Израел навлезе в линията Газа или по различен метод заплаши властта на Хамас. На тактическо равнище възможното наличие на израелски заложници в здания на територията или в ръцете на бойци прави интервенциите доста по-трудни, защото рискът от ликвидиране на израелски цивилни жители или военнослужещи ще участва във всяка израелска военна интервенция.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪЗПИРАНЕТО
Едно от най-големите провокации за Израел ще бъде по какъв начин да възвърне възпирането - да убеди Хамас и други врагове, че не би трябвало да атакуват още веднъж Израел, тъй като цената, която ще платят, ще бъде прекомерно висока - и по какъв начин да го направи по метод, който е морално допустим и обезпечава поддръжката на други страни, изключително на Съединени американски щати. Израелските публични лица ще се тормозят, че един мек отговор на актуалното принуждение ще насърчи Хамас да нападне още веднъж, а също по този начин ще се притесняват, че Хизбула, Иран и други врагове ще възприемат Израел като слаб.
Принципът на пропорция в интернационалното право изисква от Израел да заобикаля несъразмерни жертви и по различен метод да смекчи военния си отговор, с цел да се концентрира върху прекъсването на опасността от Хамас. Логиката на възпирането, въпреки това, постоянно включва непропорционални жертви от палестинска страна. Тъй като Израел е мощно сензитивен към жертвите, идентична замяна на жертви в израелските очи е загуба за страната им. Всъщност Хамас, Хизбула и други така наречен съпротивителни групи се гордеят, че могат да дадат повече жертви от Израел, вярвайки, че еврейската страна е " паяжина ", която наподобява мощна отдалеко, само че в реалност е нежна.
За да може възпирането да работи в дълготраен проект, Хамас се нуждае от други благоприятни условия, с цел да резервира политическата си легитимност, която се основава на опълчването ѝ на Израел. Възпирането включва единствено въздържане на съперника от враждебно деяние, което той би могъл да извърши в противоположен случай. Но в случай че съперникът има вяра, че няма избор, възпирането е доста по-трудно. На доктрина Израел може да даде на Хамас повече независимост да ръководи линията Газа и да му предложи по-голяма роля в палестинската политика. Тези отстъпки обаче могат да създадат Хамас още по-силен, а един ядосан Израел е по-малко евентуално от всеки път да е податлив да рискува./Александър Палмър, „ Foreign Affairs ”/БГНЕС
Прочети още на: https://www.dnes.bg/index/2023/10/09/kakvi-sa-vyzmojnite-hodove-na-izrael-sreshtu-hamas.585229
Предвид мащаба на офанзивите на Хамас и изненадата на Израел, нито една от тези задания няма да бъде лесна. И даже в случай че Израел успее, той е изправен пред сложен избор какво да прави по-нататък, с цел да подсигурява, че Хамас е отслабена и че сходни набези няма да се повторят. Израелските водачи би трябвало да възстановят възпиращата мощ против Хамас и други съперници, като в същото време предотвратят разпространяването на насилието на Западния бряг, защитят неотдавнашните дипломатически придобивки на страната и се оправят с продължаващата рецесия със заложниците.
ДИЛЕМАТА В ГАЗА
Може би най-големият въпрос е какво да се прави с линията Газа. Откакто Хамас завзе властта в този палестински ексклав през 2007 година, Израел заобикаля огромни и продължителни сухопътни интервенции там, макар апелите на израелските политици за деяние по време на предходни рецесии. Всъщност през 2018 година министърът на защитата на Израел Авигдор Либерман подаде оставка в символ на митинг, когато Израел контракти помирение с Хамас. Израелските военни водачи обаче с право акцентираха, че да се опитат да изкоренят Хамас от Ивицата Газа ще бъде мъчно. Групировката има дълбоки връзки там, като ръководи лечебни заведения, джамии, учебни заведения и юношески групи, както и полицията.
Преди последния кръг от сражения израелските водачи можеха да настояват, че периодическите въздушни удари и икономическият напън държат Хамас отвън равновесие и не могат да съставляват сериозна опасност за Израел. Сега този мотив няма да има огромна тежест. Израел може да продължи да обстрелва Ивицата Газа, само че това няма да помогне за разклащането на властта на Хамас. Освен това, макар че интернационалното (и изключително американското) мнение в този момент е благосклонно към Израел, всеки ден бомбардировки без сериозен отговор от страна на Хамас ще понижава интернационалната поддръжка за интервенциите на израелските отбранителни сили.
В кратковременен проект Израел би могъл да реализира известни триумфи против Хамас, като изпрати свои военни, които да окупират цялата или част от линията Газа. Навлизайки в нея, израелските сили ще нарушат контрола на Хамас върху популацията. Те биха могли да разпитват палестинци от региона, да арестуват чиновници на Хамас на всички равнища и да получат информация по различен метод. Те биха могли също по този начин да убият или заловят огромен брой членове на Хамас от по-ниско равнище, да унищожат тунели и тайници с военни материали и да пресечен пътищата за навлизане от линията към Израел. Всички тези стъпки ще отслабят Хамас и ще понижат краткосрочната опасност за Израел.
Но даже и да успее да отслаби Хамас, сухопътното навлизане крие огромни опасности. Гъстата градска околност в региона съставлява доста затруднение за израелските сухопътни сили и основава голям капацитет за цивилни жертви. Кризата от 2014 година да вземем за пример докара до гибелта на 66 израелски бойци, шестима израелски цивилни и много над 2000 палестинци (предимно цивилни), макар че израелските сили проникнаха единствено на няколко километра в Ивицата Газа по време на интервенция " Защитно острие ". Хамас също по този начин е прокопала тунели в огромна част от територията и би могла да ги употребява, с цел да провежда неочаквани набези и да вземе още израелски бойци за заложници - трансформирайки актуалната политическа злополука в още по-голям призрачен сън.
Израел може също по този начин да успее да измести въздействието на Хамас в дълготраен проект, в случай че откри други палестинци, които да ръководят линията Газа. Но Израел не разполага с благонадежден политически сътрудник от палестинска страна. Махмуд Абас, водачът на Палестинската автономност (ПА), и неговите доближени ненавиждат Хамас и грубо ги потискат на Западния бряг, само че нямат забележителна политическа поддръжка измежду палестинците. Широкоразпространената корупция, застаряващото и недосегаемо управление и дългогодишното съдействие с Израел дискредитираха ПА. Нещо повече, водачите на ПА не желаят да поемат властта в линията Газа, като се качат на израелски танкове, което би заличило и дребното националистически качества, които са им останали. Всичко това значи, че сухопътна инвазия, която смъква Хамас, ще остави Израел да ръководи линията, заставен да се оправя с сложното икономическо състояние и враждебното население.
Една дълга война в линията Газа би била и дипломатически разрушителна за Израел. Йерусалим се стреми да възстановява връзките си със Саудитска Арабия и се надяваше, че Рияд ще изиска единствено алегорични отстъпки по палестинския въпрос. Ръководството на Саудитска Арабия може да е подхванало подобен метод, когато Палестина е била на назад във времето, надявайки се, че публичното мнение в личните им страни и в по-широкия мюсюлмански свят ще се концентрира върху други проблеми. При вилнеещото принуждение обаче Саудитска Арабия не можеше да си разреши да наподобява слаба по този въпрос. Изявлението, оповестено на 7 октомври от саудитското външно министерство, предвещава увеличение на дипломатическите проблеми, като упреква за сегашната детонация на принуждение " продължаващата окупация на Израел, лишаването на палестинския народ от законните му права и повтарянето на систематичните провокации против неговите светини ".
И въпреки всичко при всички тези проблеми израелските водачи може би към момента се усещат принудени да влязат. Мащабът на тази офанзива е толкоз голям, че връщането към нещо, което се приближава до предходното статукво, би изглеждало като победа за Хамас. Израелските политици имат опит в краткосрочното мислене, а националните пристрастености са на високи обороти.
ТИШИНА НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ
Израел също по този начин ще се стреми да подсигурява, че Западният бряг ще остане релативно спокоен, изключително в случай че предприеме сухопътно навлизане в Газа. Предишни израелски военни интервенции в линията провокираха огромни демонстрации на Западния бряг. На Западния бряг към този момент царува ужас, като се приказва за експлоадиране на трета интифада. Както през 2021 година, по този начин и през 2022 година територията претърпя високи равнища на принуждение, а 2023 година е на път да бъде още по-лоша, като до момента през тази година там от израелска ръка са починали близо 200 палестинци. Част от този растеж на насилието се дължи на слабостта на Палестинската автономност, само че разширението на израелските селища и многократните погроми, осъществявани от техните поданици против елементарните палестинци, способстваха извънредно доста за ескалацията на напрежението.
Насилието, произлизащо от офанзивите на Хамас от Ивицата Газа, и израелският отговор в допълнение подклаждат огъня. Успехът на Хамас въодушевява така и така ядосаните палестинци, като им демонстрира, че могат да накарат Израел да заплати цената. Още по-важно е, че израелският отговор ще докара до огромен брой смъртни случаи измежду палестинците (по данни на палестинското министерство на опазването на здравето до момента са починали към 200 души, като броят им сигурно ще нарасне). Този нов кръг от принуждение ще разпали палестинските настроения, даже в случай че израелците и огромна част от интернационалната общественост считат, че Хамас е почнал спора.
Допълнително объркващ отговора на Израел е казусът със заложниците. Никой не знае какъв брой заложници е взела " Хамас " (и може да залови още повече, до момента в който нейните оперативни служащи са активни), само че групировката твърди, че е взела " десетки ". Някои от тях могат да бъдат контрабандно върнати в Газа, до момента в който други могат да бъдат държани от палестински бойци в самия Израел. Заложниците дават на Хамас голямо въздействие и съставляват призрачен сън за израелските водачи. Въпреки че израелските сили за специфични интервенции са висококвалифицирани, даже дребни неточности могат да доведат до гибелта на доста почтени хора при провалена офанзива. Вземането на заложници също по този начин води до непрекъсната драма - " спектакъл ", както един път се изрази специалистът по тероризъм Брайън Дженкинс - която държи казуса на първите страници на вестниците, с ужасени заложници, изплашени фамилии и съчувстваща общност, които изискват дейности.
Заложниците също по този начин усложняват военните интервенции. На стратегическо равнище Хамас може да заплаши живота на заложниците, в случай че Израел навлезе в линията Газа или по различен метод заплаши властта на Хамас. На тактическо равнище възможното наличие на израелски заложници в здания на територията или в ръцете на бойци прави интервенциите доста по-трудни, защото рискът от ликвидиране на израелски цивилни жители или военнослужещи ще участва във всяка израелска военна интервенция.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪЗПИРАНЕТО
Едно от най-големите провокации за Израел ще бъде по какъв начин да възвърне възпирането - да убеди Хамас и други врагове, че не би трябвало да атакуват още веднъж Израел, тъй като цената, която ще платят, ще бъде прекомерно висока - и по какъв начин да го направи по метод, който е морално допустим и обезпечава поддръжката на други страни, изключително на Съединени американски щати. Израелските публични лица ще се тормозят, че един мек отговор на актуалното принуждение ще насърчи Хамас да нападне още веднъж, а също по този начин ще се притесняват, че Хизбула, Иран и други врагове ще възприемат Израел като слаб.
Принципът на пропорция в интернационалното право изисква от Израел да заобикаля несъразмерни жертви и по различен метод да смекчи военния си отговор, с цел да се концентрира върху прекъсването на опасността от Хамас. Логиката на възпирането, въпреки това, постоянно включва непропорционални жертви от палестинска страна. Тъй като Израел е мощно сензитивен към жертвите, идентична замяна на жертви в израелските очи е загуба за страната им. Всъщност Хамас, Хизбула и други така наречен съпротивителни групи се гордеят, че могат да дадат повече жертви от Израел, вярвайки, че еврейската страна е " паяжина ", която наподобява мощна отдалеко, само че в реалност е нежна.
За да може възпирането да работи в дълготраен проект, Хамас се нуждае от други благоприятни условия, с цел да резервира политическата си легитимност, която се основава на опълчването ѝ на Израел. Възпирането включва единствено въздържане на съперника от враждебно деяние, което той би могъл да извърши в противоположен случай. Но в случай че съперникът има вяра, че няма избор, възпирането е доста по-трудно. На доктрина Израел може да даде на Хамас повече независимост да ръководи линията Газа и да му предложи по-голяма роля в палестинската политика. Тези отстъпки обаче могат да създадат Хамас още по-силен, а един ядосан Израел е по-малко евентуално от всеки път да е податлив да рискува./Александър Палмър, „ Foreign Affairs ”/БГНЕС
Прочети още на: https://www.dnes.bg/index/2023/10/09/kakvi-sa-vyzmojnite-hodove-na-izrael-sreshtu-hamas.585229
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ