„Децата на царевицата“ на Стивън Кинг е публикуване за първи път в мъжко списание
Докато до този миг Стивън Кинг е съумял да продаде към 350 милиона копия от романите си, той, като доста други, много скромни начала като създател. След като приключва Университета в Мейн със компетентност британски език през 1970 година, Стивън Кинг първоначално не можеше да си откри работа като преподавател, тъй че работи всевъзможни работи, като да вземем за пример, в индустриална пералня.
През 1971 година той съумява да си откри учителска работа в гимназията в Академията в Хампдън, само че продължава да преследва фантазията си да стане професионален публицист, като в свободното си време работи върху няколко романа, както също по този начин и продава някои от късите си разкази в разнообразни списания, като Cavalier, Ubris, Penthouse и Cosmopolitan.
Големият му пробив идва не доста дълго, откакто той стартира да преподава – когато издателската къща Doubleday през 1973 година се съгласява да разгласява романа „ Кери “, който в последна сметка излиза през 1974 година и става бестселър. Това му разрешава да се откаже от преподаването и да се посвети напълно на писането. След „ Кери “ неотложно написа и романа „ Сейлъмс Лот “ през лятото на 1973 година, което е оповестена през 1975 година, до момента в който живее в дребна лятна вила в Мейн, където се мести, с цел да се грижи за болната си майка, която умира от рак на матката (с който тя в последна сметка ще загуби борбата на 59-годишна възраст).
Една година след публикуването на „ Децата на царевицата “ той събра доста от късите си разкази, които беше написал за другите списания, и ги разгласява в сборника „ Нощна промяна “, която ще по-късно ще завоюва премията Балрог за най-хубав алманах, а по-късно е номиниран за Световната премия за фентъзи и премията Локус. Освен това по историите в сборника се вършат голям брой кино, телевизионни и театрални акомодации – на „ Човекът с косачката “, „ Нощна промяна “, „ Котешко око “ (в която даже инцидентно взе участие 10-годишната Дрю Баримор), „ Пресата “ и „ Понякога те се завръщат “.
Пет години след публикуването на сборника „ Нощна промяна “, „ Децата на царевицата “ се приспособява в нискобюджетен късометражен филм с името „ Disciples of the Crow “, чиято първа част можете да видите над този абзац, а втора – под него. Една година по-късно той още веднъж беше приспособен, този път с доста по-голям бюджет, във кино лентата „ Children of the Corn “, за който в началото Стивън Кинг написва екранизацията, само че неговата версия е отхвърлена заради прекомерно доста разговор и история. Вместо това, Джордж Голдсмит написва доста по-насилствена и кървава версия на сюжета в по-конвенционален жанр.
В по-ранните си години на професионален публицист Стивън Кинг написа и под името Ричард Бахман. Това може да наподобява необичайно за един създател – за какво би писал под друго име, тъкмо когато се пробва да основат своя „ марка “. Но Кинг има основателни аргументи: „ Направих това, тъй като в първите дни на кариерата ми имаше чувство в издателския бизнес че една книга годишно е максимумът, който издателите ще одобряват от един създател. Това в този момент мисля, че към този момент не е така… Ед Макбейн е различен романист, който разгласява няколко книги за в една година няколко пъти, а истинското му име беше Евън Хънтър.
Истинската идентичност на Бахман бе открита от Стийв Браун, чиновник в книжарница, който открива, че Бахман и Кинг са еднакъв човек, макар всички старания на Кинг да пази това в загадка (той даже написа посвещаване в една от книгите си на „ брачната половинка “ на Бахман, Клауда Инес Бахман. Браун взема решение да отиде в Библиотеката на Конгреса и да потърси записи на издатели, с цел да види дали ще се появи нещо, което свързва Бахман и Кинг. Това, което намира, е документ, в който Кинг беше посочен като създател на една от книгите на Бахман. Впоследствие Браун изпраща копие от този документ до издателите на Кинг и получи телефонно позвъняване от самия него като предлага Браун да го интервюира и по-късно да напише публикация. Тази публикация е оповестена в Washington Post. По-късно Кинг изпрати известие до печата, в което споделя, че Бахман е умрял от „ рак на псевдонима “.
