Скокът при облигациите на САЩ сгъстява облаците над икономиката
Доходността по държавните облигации на Съединени американски щати скочи през последните седмици и това може да докара до световен скок в разноските за заеми, пораждайки нови опасности пред централните банки, които се пробват да овладеят инфлацията, без да провокират огромна рецесия.
Двигателите за това внезапно повишение на доходността по американските облигации евентуално са доста – висок държавен недостиг и проблемите в Конгреса, които тласкат Америка през няколко месеца към ръба на банкрута. Причината обаче може да е по-малко значима от последствията, акцентира Reuters в собствен разбор, защото до момента стопанската система изглеждаше, че е ориентирана към „ меко приземяване “ след повдигането на лихвите.
Централните банки по света подвигнаха лихвените проценти в отговор на покачващите се цени. Някои направиха това по-бързо, други – по-бавно, само че всички се гордееха с плавното поправяне на световните финансови условия като удостоверение за по-добро парично и фискално ръководство.
Сега обаче, след интервал, прочут като „ лято на резистентност “, икономистите на Goldman Sachs сигнализират за „ пукнатини “, защото държавните облигации на нововъзникващите пазари към този момент са подложени на напън на фона на…
…нарастващата рентабилност на държавните облигации на Съединени американски щати
Доходността на 30-годишните държавни облигации на Съединени американски щати предходната седмица надвиши 5% за първи път от 2007 година Това бе обичайно равнище за първите години на века, само че съгласно анализаторите скоростта на покачването ѝ е забележителна – изключително откакто редица централни банки дадоха сигнал за завършек на цикъла на стягане на паричната политика.
Дългосрочната рентабилност в Съединени американски щати се повиши с почти 1 пункт единствено за последните три месеца. За съпоставяне, през този интервал Фед увеличи лихвените проценти единствено с 0.25 пункта.
Какъв е казусът?
Съединени американски щати мина през няколко банкрута на банки в последната година, само че до по-широка болест по този начин и не се стигна. Икономиката наподобява вървеше и към меко кацане с вероятност за продължаващ стопански напредък дружно със забавяща се инфлация. Подобен резултат би имал позитивни световни последствия – поддържането на най-голямата стопанска система в света отвън криза обезпечава по-стабилно търсене на износа на други страни, както и повече сигурност, защото повишението на лихвените проценти на Фед доближава край.
Бързите придвижвания при облигациите обаче могат да се окажат дестабилизиращи, като въздействието се усеща посредством по-силния $ и – в случай че се задържи – и възобновения инфлационен напън в други страни.
Професорът по стопанска система в Harvard Карън Дайнън показва, че това може да провокира бюджетни рецесии в някои страни по света и това следва да се „ следи “.
Служителите на Фед не са на това мнение. В мнения предходната седмица редица президенти на районни банки на Фед видяха интензивността на пазара на облигации в сходство с това, което би могло да се чака от повишението на лихвените проценти на централната банка.
Непредвидено стягане
Скокът в доходността също показва някои от капризите на централното банкиране, които чиновниците евентуално ще се опитат да разгадаят тази седмица.
Глобалният напредък, изключително в светлината на сегашната уязвимост на Китай, към този момент се чака да се забави. След огромния международен фискален отговор на пандемията от ковид, доста национални бюджети може да са прекомерно напрегнати, с цел да реагират пламенно на валутна рецесия или финансова неустойчивост, провокирана от движени от $ промени в финансовите потоци.
Институции като Фед могат да управляват овърнайт лихвен %, предопределен да дефинира проценти за други типове скъпи бумаги. Но пазарите, повлияни от макроикономически възгледи, вероятностите за инфлация и фактори като политически опасности, в последна сметка дефинират разноските по заеми, поети от държавни управления, компании и семейства.
Именно тези лихвени проценти могат да задвижат или потискат стопанската система и да подхранват или задушават инфлацията. Въпросът пред политиците е дали последните придвижвания на пазара са надхвърлили нужното за усмиряване на инфлацията и дали са основали нежелани опасности за растежа.
Засега ходовете не допускат разрастваща се рецесия, написаха предходната седмица икономисти от Capital Economics.
Но това е и видът среда, която може да се „ преобразува в нещо по-сериозно “, в случай че загубите от облигации тласнат основна институция към несъстоятелност, както се случи в основаната в Калифорния Silicon Valley Bank през март, или подкопае доверието до точката, в която притежателите на скъпи бумаги стартират да разпродават.
Последствията зависят от това „ какъв брой още и какъв брой бързо се покачват доходностите на облигациите “, споделиха те. „ Големият риск произтича от ненадейно стягане на финансовите условия “, което би натоварило еднообразно бюджетите на държавното управление, семействата и бизнеса, би се трансформирало в банков стрес и би обърнало икономическия напредък.
Двигателите за това внезапно повишение на доходността по американските облигации евентуално са доста – висок държавен недостиг и проблемите в Конгреса, които тласкат Америка през няколко месеца към ръба на банкрута. Причината обаче може да е по-малко значима от последствията, акцентира Reuters в собствен разбор, защото до момента стопанската система изглеждаше, че е ориентирана към „ меко приземяване “ след повдигането на лихвите.
Централните банки по света подвигнаха лихвените проценти в отговор на покачващите се цени. Някои направиха това по-бързо, други – по-бавно, само че всички се гордееха с плавното поправяне на световните финансови условия като удостоверение за по-добро парично и фискално ръководство.
Сега обаче, след интервал, прочут като „ лято на резистентност “, икономистите на Goldman Sachs сигнализират за „ пукнатини “, защото държавните облигации на нововъзникващите пазари към този момент са подложени на напън на фона на…
…нарастващата рентабилност на държавните облигации на Съединени американски щати
Доходността на 30-годишните държавни облигации на Съединени американски щати предходната седмица надвиши 5% за първи път от 2007 година Това бе обичайно равнище за първите години на века, само че съгласно анализаторите скоростта на покачването ѝ е забележителна – изключително откакто редица централни банки дадоха сигнал за завършек на цикъла на стягане на паричната политика.
Дългосрочната рентабилност в Съединени американски щати се повиши с почти 1 пункт единствено за последните три месеца. За съпоставяне, през този интервал Фед увеличи лихвените проценти единствено с 0.25 пункта.
Какъв е казусът?
Съединени американски щати мина през няколко банкрута на банки в последната година, само че до по-широка болест по този начин и не се стигна. Икономиката наподобява вървеше и към меко кацане с вероятност за продължаващ стопански напредък дружно със забавяща се инфлация. Подобен резултат би имал позитивни световни последствия – поддържането на най-голямата стопанска система в света отвън криза обезпечава по-стабилно търсене на износа на други страни, както и повече сигурност, защото повишението на лихвените проценти на Фед доближава край.
Бързите придвижвания при облигациите обаче могат да се окажат дестабилизиращи, като въздействието се усеща посредством по-силния $ и – в случай че се задържи – и възобновения инфлационен напън в други страни.
Професорът по стопанска система в Harvard Карън Дайнън показва, че това може да провокира бюджетни рецесии в някои страни по света и това следва да се „ следи “.
Служителите на Фед не са на това мнение. В мнения предходната седмица редица президенти на районни банки на Фед видяха интензивността на пазара на облигации в сходство с това, което би могло да се чака от повишението на лихвените проценти на централната банка.
Непредвидено стягане
Скокът в доходността също показва някои от капризите на централното банкиране, които чиновниците евентуално ще се опитат да разгадаят тази седмица.
Глобалният напредък, изключително в светлината на сегашната уязвимост на Китай, към този момент се чака да се забави. След огромния международен фискален отговор на пандемията от ковид, доста национални бюджети може да са прекомерно напрегнати, с цел да реагират пламенно на валутна рецесия или финансова неустойчивост, провокирана от движени от $ промени в финансовите потоци.
Институции като Фед могат да управляват овърнайт лихвен %, предопределен да дефинира проценти за други типове скъпи бумаги. Но пазарите, повлияни от макроикономически възгледи, вероятностите за инфлация и фактори като политически опасности, в последна сметка дефинират разноските по заеми, поети от държавни управления, компании и семейства.
Именно тези лихвени проценти могат да задвижат или потискат стопанската система и да подхранват или задушават инфлацията. Въпросът пред политиците е дали последните придвижвания на пазара са надхвърлили нужното за усмиряване на инфлацията и дали са основали нежелани опасности за растежа.
Засега ходовете не допускат разрастваща се рецесия, написаха предходната седмица икономисти от Capital Economics.
Но това е и видът среда, която може да се „ преобразува в нещо по-сериозно “, в случай че загубите от облигации тласнат основна институция към несъстоятелност, както се случи в основаната в Калифорния Silicon Valley Bank през март, или подкопае доверието до точката, в която притежателите на скъпи бумаги стартират да разпродават.
Последствията зависят от това „ какъв брой още и какъв брой бързо се покачват доходностите на облигациите “, споделиха те. „ Големият риск произтича от ненадейно стягане на финансовите условия “, което би натоварило еднообразно бюджетите на държавното управление, семействата и бизнеса, би се трансформирало в банков стрес и би обърнало икономическия напредък.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ