Театралната 2018-та – от Чамкория до Ангелите на Дебелянов
Добрият спектакъл е безспорна магия – той се случва пред очите ни, допира сърцето, отпечатва се в душата и отминава във времето окончателно. Всяко последващо зрелище е ново прекарване, друго от предходното, а когато слезе от афиша, остава единствено споменът за него. Понякога спомените ми от театрите са по-отчетливи от тези в действителния живот.
Изминалата година ми донесе доста такива прекарвания, които ми се желае да запазя дълго и да споделя с всичките си близки хора. Много мъчно подбрах представленията за обичайна ранглиста и открих, че те са прекомерно доста, с цел да ги номерирам. Благодарна съм за всички тях, сигурно ще ги виждам още веднъж, до едно!
Българските представления
Годината стартира с един безспорен сценичен успех – постановката на Явор Гърдев по романа на Милен Русков и със Захари Бахаров в основната роля. Много рядко в изкуството се получава такова цялостно съвпадане на креативен сили и концепции и с подобен необикновен резултат.
Тази театрална година мина под знака на Йордан Радичков и ще продължи по този начин още малко, тъй като целият сезон на Сфумато се назовава „ Ноев ковчег “ и е отдаден на пиесите му. С почтено за радичковите думи въображение и страсти, там се играят , сложена от Маргарита Младенова, и „ Ноев ковчег “ - на Иван Добчев. Но най-монументалната премиера несъмнено е (на огромната сцена на Народния театър). Представление, направено с обсег и пристрастеност, които в действителност възвисяват в небето цялата зала.
Също толкоз впечатляващо, като текст и сценография, е представлението на Пловдивския спектакъл, което споделя за последните дни на поета през призмата на неговите стихове, пристрастености и демони, които го съпровождат и в отвъдното.
е моето тазгодишно изобретение. Едно дълголетно зрелище на Димитър Касабов и Йордан Славейков, изиграно великолепно от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, което ни демонстрира и припомня всички страни на любовта – даже тези, за които предпочитаме да не знаем или не желаеме да помним.
Изминалата година ми донесе доста такива прекарвания, които ми се желае да запазя дълго и да споделя с всичките си близки хора. Много мъчно подбрах представленията за обичайна ранглиста и открих, че те са прекомерно доста, с цел да ги номерирам. Благодарна съм за всички тях, сигурно ще ги виждам още веднъж, до едно!
Българските представления
Годината стартира с един безспорен сценичен успех – постановката на Явор Гърдев по романа на Милен Русков и със Захари Бахаров в основната роля. Много рядко в изкуството се получава такова цялостно съвпадане на креативен сили и концепции и с подобен необикновен резултат.
Тази театрална година мина под знака на Йордан Радичков и ще продължи по този начин още малко, тъй като целият сезон на Сфумато се назовава „ Ноев ковчег “ и е отдаден на пиесите му. С почтено за радичковите думи въображение и страсти, там се играят , сложена от Маргарита Младенова, и „ Ноев ковчег “ - на Иван Добчев. Но най-монументалната премиера несъмнено е (на огромната сцена на Народния театър). Представление, направено с обсег и пристрастеност, които в действителност възвисяват в небето цялата зала.
Също толкоз впечатляващо, като текст и сценография, е представлението на Пловдивския спектакъл, което споделя за последните дни на поета през призмата на неговите стихове, пристрастености и демони, които го съпровождат и в отвъдното.
е моето тазгодишно изобретение. Едно дълголетно зрелище на Димитър Касабов и Йордан Славейков, изиграно великолепно от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, което ни демонстрира и припомня всички страни на любовта – даже тези, за които предпочитаме да не знаем или не желаеме да помним.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ