Пенчо Славейков е сред личностите, които оставят трайна следа не

Пенчо Славейков е измежду личностите, които оставят трайна диря освен в българската литература, само че и в развиването на българското общество към модерността. Това сподели литературният критик и стихотворец доцент Йордан Ефтимов по време на полемика в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Габрово, отдадена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Срещата е част от самодейността „ Пенчо Славейков през днешния ден “, проведена от Българската телеграфна организация.

Модератор на полемиката беше доцент Йордан Ефтимов. В нея се включиха генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, историкът Даниела Цонева, Венета Козарева, доктор Любомир Трифонов и кметът на Трявна Денчо Минев.

„ Откривам 12-ата среща от самодейността на Българската телеграфна организация за честване на 160 години от рождението на Пенчо Славейков. Инициатива, която слага акцент върху тематиката за ролята на Пенчо Славейков в придвижването на българското общество към модерността “, сподели Ефтимов. По думите му тематиката за Пенчо Славейков и модернизма разрешава да бъдат сложени голям брой разнообразни акценти.

„ Пенчо Славейков е една персона, която е оставила голяма диря в българската литература, само че и в българското общество – като човек, който е бил в най-значимата културна група на епохата – кръг „ Мисъл “, и който е управлявал две от най-значимите институции на България – Народния спектакъл и Народната библиотека “, уточни литературоведът.

Доц. Ефтимов означи, че по време на диалога особено внимание ще бъде отделено и на връзките на Пенчо Славейков с Габрово посредством персони, с които е работил и които са били негови сътрудници. Той акцентира, че в полемиката вземат участие представители на разнообразни специалности, което демонстрира, че ползата към литературата надалеч не се лимитира единствено до литературоведите.

„ Много е значимо, когато се приказва за литература в България, да стане ясно, че от литература се интересуват и схващат и юристите, и лекарите, и представителите на интелигенцията в един по-широк смисъл на думата, а освен тези, които се занимават директно със основаване на изкуство “, сподели той.

В началото на срещата доцент Ефтимов даде думата на, който дефинира като индивида, основал самодейността. „ Сред нас е господин Кирил Вълчев, който е началник на институцията Българска телеграфна агенция и който в действителност е индивидът, измислил да се сътвори тази самодейност, задвижил тази машина “, сподели литературният критик.

В заключителната част на полемиката Йордан Ефтимов разяснява метода, по който творчеството на Пенчо Славейков може да доближава до младежите. Според него е неправилно непрестанно да се твърди, че младите не четат и по тази причина да им се оферират все по-кратки текстове.

„ Огромна неточност е непрекъснатото говорене за това, че младежите не четат. И надлежно да им даваме все по-кратки и по-кратки текстове за четене. Така като им даваме все по-кратки текстове, те от ден на ден не четат “, сподели Ефтимов. По думите му вместо това учениците би трябвало да бъдат насърчавани да прочетат по-цялостни творби като „ Сън за благополучие “.

„ Вместо да им даваме единствено две строфички, би трябвало да им дадем „ Сън за благополучие “, което не е и кой знае какъв брой огромна книга. Когато я прочетат, ще открият, че в нея има разновидности на „ Неразделни “, сподели той. Ефтимов даде образец и със стихотворението за любовта сред бор и ела, което съгласно него би могло да бъде възприето и посредством модерни образни средства.

В края на срещата той благодари на участниците и дефинира диалога като един от най-живите в границите на самодейността. „ Много ви благодаря за присъединяване в диалога през днешния ден. Аз мисля, че беше един от най-живите диалози “, сподели Йордан Ефтимов.

Литературният критик обърна внимание и на символичния жест в двора на Националната Априловска гимназия, където в миналото са били засадени две дървета – явор и калина, по претекстове от баладата „ Неразделни “.

„ Сега, в случай че някой мине и огледа двора, ще види единствено едното от тях. Другото е сухо и е отрязано. Това са дребни неща, които обаче запълват нашата визия за Пенчо Славейков “, сподели Ефтимов. Той напомни също, че към личността на Пенчо Славейков постоянно са съществували разнообразни критически оценки. „ Трябва да споделяме и тези неща. Те са част от нашата културна история “, уточни той, визирайки рецензиите на Гео Милев към гъвкавостта на поетическия език на Славейков.

В умозаключение Йордан Ефтимов се върна към тематиката за книгата и нейното място в актуалното общество. „ Сега живеем във време, в което книгата въобще не е симптом за никакъв снобизъм. Тя не е знак на авторитет. Хората се гордеят с други предмети, а не с книги. Това доста ни разграничава от времето на Пенчо Славейков “, сподели той.

Литературният критик приключи с вярата, че книгата ще резервира своето значение и отсега нататък. „ Все отново се надявам мишката да не изяде книжката “, сподели доцент Йордан Ефтимов.

Инициативата „ Пенчо Славейков през днешния ден “ се организира във всички 33 национални пресклуба на Българска телеграфна агенция в страната. Първата среща, отдадена на 160-ата годишнина от рождението на поета, се състоя в родния му град Трявна на 27 април. До момента диалози са извършени още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали и Пазарджик.

Декемврийският брой на списание ЛИК през тази година ще бъде отдаден на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, изданието ще включва и особено написани текстове от по 160 думи от 160 създатели във връзка 160-ата годишнина от рождението на поета.