Как да се борим с вредителите по цветята и селскостопанските насаждения?
Добрият собственик би трябвало да ги познава, с цел да знае и по какъв начин да отбрани растенията си
Оранжерийната белокрилка
Тя може да съсипе британското мушкато, бакопата, вербената, калата и доста други цветя. Нарича се по този начин, тъй като зимува на закрито, само че като стане топло, излиза в градината.
Малката бяла пеперуда дава 10-12 генерации годишно. Снася яйцата си по долната повърхнина на листата. Излюпените ларви се хранят с растителните сокове, при което отделят медена роса. Тя пък е подобаваща среда за развиване на чернилни гъби.
Вследствие на повредата листата пожълтяват, а от медената роса почерняват. Затруднява се фотосинтезата и растенията умират.
Важно е битката против белокрилката да стартира още с появяването на възрастните инсекти. Срещу тях са нужни препарати. Най-масово употребяваните инсектициди са актара 25ВГ (тиаметоксам), вазтак нов 100ЕК (алфа циперметрин), адмирал 10ЕК (пирипроксифен), децис 2,5ЕК (делтаметрин), нексид
015КС (цихалотрин), моспилан 20ВГ (ацетамприд), нуреле Д (циперметрин + хлорпирифос). Активните субстанции, изписани в скоби, са за облекчение при избора на препарат.
Белокрилката демонстрира устойчивост, по тази причина се постанова препаратите да се редуват.
Акари
Тези паякообразни вредители избират клематиси, рози, лигуструм, карамфили и други. У нас са познати няколко типа, най-разпространен е аленият паяжинообразуващ акар. Броят на поколенията може да доближи до 20 годишно.
Акарите се заселват по долната повърхнина на листата и образуват паяжина. Хранят се посредством убождане и изсмукване на растителни сокове. В резултат листата се прошарват особено, а цветето забавя развиването си.
Борбата е сложна, тъй като паяжината пази акарите от препаратите. Ако е допустимо механично разчистване на листата, добре е да се направи некол-кократно през 3-5 дни с влажна забрадка.
С химични препарати третирането се организира по скица през 3-5 дни. Важно е да се употребява прилепител, а разтворът да мокри основно долната повърхнина
на листата. Подходящи акарици-ди са Би-58, топ, валмек, дани-трон 5СК, зуум 11СК, нисоран 5ЕК, санмайт 20ВП, флорамайт 240СК.
Трипси
Те са мъчно забележими – крият се в цветовете, под листата, в младите разклонения. Дават по 8-10 генерации.
Трипсите се хранят с растителни сокове, а постоянно гълтам и хлорофилни зрънца. В резултат на това по листата се появяват дребни обезцветени точици. При по-силни набези петната се сливат и се обезцветяват задачите листа.
Най-лесно се вижда съществуването на трипси по цветовете. При разтваряне на цвета се виждат ясно възрастните инсекти, които тичат да се скрият по-дълбоко.
Тези вредители също се унищожават с химични препарати. Подходящи са инсектицидите Би-58, моспилан, актелик, тал-стар, фюри.
Въшки
През лятото те са в апогея си и дават над 20 генерации.
Памуковата въшка избира най-вече растения с гладки листа. Тя се крие в пазвите на листата, разклоненията, цветните дръжки и пъпки. Повредите, които нанася, водят до пожълтяване и опадане на листата, закъснение в растежа, загуба на растението.
Щитоносната въшка изключително избира розовите шубраци и цитрусите. Колонията е ситуирана основно по вдървенелите стъбла. Видими признаци по листата или цветовете няма, само че растението се изтощава и умира.
Борбата с листните въшки може да се организира механично посредством разчистване с ръце или със мощна бликам вода, само че е доста евентуално вторично нахлуване.
Добър резултат против някои типове въшки имат отвари и настойки от пелин, тютюн, люти чушки, сапун. Третирането се прави през няколко дни.
Тези натурални смеси обаче нямат резултат върху щитоносните въшки. Срещу тях работят единствено химични препарати. С потвърден резултат са актелик 50ЕК, Би-58, дурсбан 4ЕК, нуреле дурсбан, пиринекс 48ЕК, терагард плюс, циперфос 530 Европейска комисия.
