Цветан Сашев, РИМ-Добрич: Своето развитие като населено място от градски тип Добрич дължи в далечното минало на пазара и търговските отношения, характерни за него
Добрич. Своето развиване като обитаемо място от градски вид Добрич дължи в далечното минало на пазара и комерсиалните връзки, присъщи за него. Това показва в свое проучване историкът Цветан Сашев, съобщи кореспондентът на Радио „ Фокус ” – Варна . В своето проучване историкът написа: „ Ненапразно думата „ пазар “ попада в името на града в обозримата негова история – от 16-и до 19-и век, а в избрани моменти – и през 20-и век. Пазарите в Ориента следват самобитни стандарти, включващи: пазарен площад – улица с прилежащи дюкяни, безистен и ханове, които се намират наоколо. Конфигурацията по разбираеми аргументи се оформя с течение на времето, от време на време могат да изминат десетилетия, а от време на време и епохи. Населени места с по-слабо комерсиално развиване по този начин и не доближават до основаване на затрупан пазар. Построяването на безистен трансформира пазара в система, осигуряваща оптимални улеснения на продавачи, купувачи и държавни служители. Етимологията на понятието „ безистен ” ни води към арабската дума „ без ” (платно).
През Средновековието платовете са едни от най-ценените движимости. Тази наклонност се резервира и през идващите епохи – платовете, изключително тези от скъпи материи, си остават един от знаците на благоденствието. В покритите пазари се оферират разнообразни типове артикули, в множеството случаи с висока себестойност. В тези, строени от дялан камък постройки, приходящи и локални търговци наемат пространства освен за дюкяни, само че и за хранилища. Безистените са с две или четири порти, които вечерно време се заключват и охраняват – по този начин се обезпечава надеждна отбрана на имуществото на гостите на града, които могат умерено да нощуват в хановете към пазара. В избрани случаи покритият пазар играе ролята на „ банков трезор ”. В него се оставят на предпазване огромни парични суми, от време на време и от събрани налози. В турските административни документи покритите пазари се назовават „ капан ”. Основният закон, който контролира активността както на открития, по този начин и на закрития пазар, е законът за „ бач ”. При разнообразни султани, като Мехмед II, Баязид II, Селим и Сюлейман биват признати съществени закони за „ бач ”. „ Бач ” – това са пазарните такси. С оглед на районните специфики биват признати и локални закони. Поради възходящото си развиване Хаджиоглу Пазарджик е един от градовете със личен данъчен закон. Той влиза в действие през втората половина на 17-и век, когато е издигнат и покритият пазар в града. Безистенът се е намирал в източната част на така наречен Шадравански площад, като основният му вход е бил откъм площада. Ценни сведения за пазара черпим от турския странник Евлия Челеби. Ето какво написа той: „ Кехаята на Кьопрюлю-заде Ахмед паша, благодетелят Ибрахим ага построил вътре в чаршията на една основна улица, новия безистен със 100 дюкяна. Безистенът е гевгирен, с две огромни порти и е затрупан с керемиди. Благодарение на него градът се е прочул ”. Кьопрюлю-заде Ахмед паша е популярен везир в интервала 1661 – 1676 година, а последното идване на Евлия Челеби в Хаджиоглу Пазарджик е през 1667 година Най- евентуално покритият пазар е издигнат сред 1661 и 1667 година Може да допуснем, че това е станало и малко по-рано във времето, въпреки всичко не знаем в предходните години какъв е бил статутът на индивида, финансирал построяването, властовите и финансовите му позиции може да са били солидни и при предходни везири, само че пък Челеби написа за „ новия безистен ”. Разказът на турския странник в комбиниране с информацията от главния и местен закон за „ бач ” ни дава опция за оформяне на една цялостна картина. В безистена с изключение на дюкяните и складовете се намира и държавният кантар. На него се теглят избрани артикули, които са в по-голямо количество. Има и мярка за тегло – „ кантар ”. Един „ кантар ” се равнява на 44 оки, т.е. на 56 кг. За измерването се заплаща такса. Държавата е притежател на монопола върху измерванията. Частни лица не могат да имат такива кантари. Чиновникът, съблюдаващ за спазването на реда на пазара и за събирането на таксите, се назовава „ мухтесиб ”. Неговите помощници за покрития пазар са така наречен „ капанджии ”. За стоките, продавани в „ клопката ”, се събира пазарна такса, която е двойно по-голяма от бача, събиран в другите елементи на пазара. В закона за „ бач ” на Хаджиоглу Пазарджик като съответни артикули с избрана такса за премерване на покрития пазар се упоменават мед и масло. Една от стоките, продавана на покрития пазар и придаваща характерен образ на епохата, са робите.Те попадат в локалния закон от 17-и век (по предписание като скъпа стока се продават в покритите пазари) с тъкмо избрана данъчна тежест, която би трябвало да бъде поета както от продавача, по този начин и от купувача. Този тип двойно облагане е обвързван с опцията за неведнъж препродаване. Такова облагане има и при някои типове животни като вол, крава или кон. Държавата основава механизми, които подсигуряват доходи на хазната под всевъзможни форми. Робите, продавани на пазарите на османската империя в онази ера, са най-вече военнопленници или хора, отвличани от родните си места от разбойници. Голям брой пленници има след походите към Централна Европа в средата на 16-и век, а жертва на отвличания стават поданици на региони, граничещи с империята. Интересна информация по тематиката черпим от пътеписа на френския странник О. Бусбек. Ето какво написа той в своята книга „ Посолства и пътешествия по Турция и Амасия ”: „ Турците умеят прекомерно добре да употребяват частно и публично труда на робите. И те имат сентенция: „ че не е безпаричен индивидът, който може да има един плебей ”. Те си служат с робите за сечене, косене, преместване, копане, почистване и за всичко каквото е нужно за улеснения и декорация от публичен темперамент, по този начин както в миналото с тях са си служили античните, с цел да се снабдяват с всевъзможен тип потребна и изящна литература…Ще прибавя, че военнопленниците са най-хубавата плячка за турските бойци. Един или двама плебеи им стигат, с цел да забогатеят, тъй като у тях даже най-незначителните плебеи костват по 50 жълтици ”. Такъв вид свидетелства обрисуват една картина, която в другите райони има своите нюанси. В Добруджа робите, които се продават по борсите, са отвличани от татари хора от териториите на днешна Полша и Украйна. Страшимир Димитров в том 3-ти на „ История на Добруджа ” изнася данни от митницата в Тулча, през която единствено за 7 месеца през 1517 година към вътрешността на империята са минали 1 314 плебеи. Регламентът за действие на пазара в Хаджиоглу е от средата на 17-и век, само че с изключение на числата главните механизми едва ли са се трансформирали в идващите десетилетия. Покритият пазар съществува повече от два века. Според мемоари на хора, живели през 19-и век в града, в последните десетилетия от своето битие безистенът заради неприятното си положение се употребява единствено като складови пространства. Местното население го е наричало „ Ташхана ” (‘каменните дюкяни’), а през 1890 или 1891 година е опустошен “.
Цветан Сашев е организатор в отдела за нова и най-история в Регионален исторически музей (РИМ) - Добрич. Негови са проучванията за историята на основаване на Мемориалния комплекс „ Хан Аспарух “ в Добрич, за малко познатия въстаник Панчо Досев, роден в добруджанския край, за историята на имената на града, за Градския парк и името, което е носел за малко в средата на предишния век и други. Историкът нееднократно е отличаван с грамота в категорията „ Читател на годината “ от Държавен списък - Добрич.
Жулиета НИКОЛОВА
През Средновековието платовете са едни от най-ценените движимости. Тази наклонност се резервира и през идващите епохи – платовете, изключително тези от скъпи материи, си остават един от знаците на благоденствието. В покритите пазари се оферират разнообразни типове артикули, в множеството случаи с висока себестойност. В тези, строени от дялан камък постройки, приходящи и локални търговци наемат пространства освен за дюкяни, само че и за хранилища. Безистените са с две или четири порти, които вечерно време се заключват и охраняват – по този начин се обезпечава надеждна отбрана на имуществото на гостите на града, които могат умерено да нощуват в хановете към пазара. В избрани случаи покритият пазар играе ролята на „ банков трезор ”. В него се оставят на предпазване огромни парични суми, от време на време и от събрани налози. В турските административни документи покритите пазари се назовават „ капан ”. Основният закон, който контролира активността както на открития, по този начин и на закрития пазар, е законът за „ бач ”. При разнообразни султани, като Мехмед II, Баязид II, Селим и Сюлейман биват признати съществени закони за „ бач ”. „ Бач ” – това са пазарните такси. С оглед на районните специфики биват признати и локални закони. Поради възходящото си развиване Хаджиоглу Пазарджик е един от градовете със личен данъчен закон. Той влиза в действие през втората половина на 17-и век, когато е издигнат и покритият пазар в града. Безистенът се е намирал в източната част на така наречен Шадравански площад, като основният му вход е бил откъм площада. Ценни сведения за пазара черпим от турския странник Евлия Челеби. Ето какво написа той: „ Кехаята на Кьопрюлю-заде Ахмед паша, благодетелят Ибрахим ага построил вътре в чаршията на една основна улица, новия безистен със 100 дюкяна. Безистенът е гевгирен, с две огромни порти и е затрупан с керемиди. Благодарение на него градът се е прочул ”. Кьопрюлю-заде Ахмед паша е популярен везир в интервала 1661 – 1676 година, а последното идване на Евлия Челеби в Хаджиоглу Пазарджик е през 1667 година Най- евентуално покритият пазар е издигнат сред 1661 и 1667 година Може да допуснем, че това е станало и малко по-рано във времето, въпреки всичко не знаем в предходните години какъв е бил статутът на индивида, финансирал построяването, властовите и финансовите му позиции може да са били солидни и при предходни везири, само че пък Челеби написа за „ новия безистен ”. Разказът на турския странник в комбиниране с информацията от главния и местен закон за „ бач ” ни дава опция за оформяне на една цялостна картина. В безистена с изключение на дюкяните и складовете се намира и държавният кантар. На него се теглят избрани артикули, които са в по-голямо количество. Има и мярка за тегло – „ кантар ”. Един „ кантар ” се равнява на 44 оки, т.е. на 56 кг. За измерването се заплаща такса. Държавата е притежател на монопола върху измерванията. Частни лица не могат да имат такива кантари. Чиновникът, съблюдаващ за спазването на реда на пазара и за събирането на таксите, се назовава „ мухтесиб ”. Неговите помощници за покрития пазар са така наречен „ капанджии ”. За стоките, продавани в „ клопката ”, се събира пазарна такса, която е двойно по-голяма от бача, събиран в другите елементи на пазара. В закона за „ бач ” на Хаджиоглу Пазарджик като съответни артикули с избрана такса за премерване на покрития пазар се упоменават мед и масло. Една от стоките, продавана на покрития пазар и придаваща характерен образ на епохата, са робите.Те попадат в локалния закон от 17-и век (по предписание като скъпа стока се продават в покритите пазари) с тъкмо избрана данъчна тежест, която би трябвало да бъде поета както от продавача, по този начин и от купувача. Този тип двойно облагане е обвързван с опцията за неведнъж препродаване. Такова облагане има и при някои типове животни като вол, крава или кон. Държавата основава механизми, които подсигуряват доходи на хазната под всевъзможни форми. Робите, продавани на пазарите на османската империя в онази ера, са най-вече военнопленници или хора, отвличани от родните си места от разбойници. Голям брой пленници има след походите към Централна Европа в средата на 16-и век, а жертва на отвличания стават поданици на региони, граничещи с империята. Интересна информация по тематиката черпим от пътеписа на френския странник О. Бусбек. Ето какво написа той в своята книга „ Посолства и пътешествия по Турция и Амасия ”: „ Турците умеят прекомерно добре да употребяват частно и публично труда на робите. И те имат сентенция: „ че не е безпаричен индивидът, който може да има един плебей ”. Те си служат с робите за сечене, косене, преместване, копане, почистване и за всичко каквото е нужно за улеснения и декорация от публичен темперамент, по този начин както в миналото с тях са си служили античните, с цел да се снабдяват с всевъзможен тип потребна и изящна литература…Ще прибавя, че военнопленниците са най-хубавата плячка за турските бойци. Един или двама плебеи им стигат, с цел да забогатеят, тъй като у тях даже най-незначителните плебеи костват по 50 жълтици ”. Такъв вид свидетелства обрисуват една картина, която в другите райони има своите нюанси. В Добруджа робите, които се продават по борсите, са отвличани от татари хора от териториите на днешна Полша и Украйна. Страшимир Димитров в том 3-ти на „ История на Добруджа ” изнася данни от митницата в Тулча, през която единствено за 7 месеца през 1517 година към вътрешността на империята са минали 1 314 плебеи. Регламентът за действие на пазара в Хаджиоглу е от средата на 17-и век, само че с изключение на числата главните механизми едва ли са се трансформирали в идващите десетилетия. Покритият пазар съществува повече от два века. Според мемоари на хора, живели през 19-и век в града, в последните десетилетия от своето битие безистенът заради неприятното си положение се употребява единствено като складови пространства. Местното население го е наричало „ Ташхана ” (‘каменните дюкяни’), а през 1890 или 1891 година е опустошен “.
Цветан Сашев е организатор в отдела за нова и най-история в Регионален исторически музей (РИМ) - Добрич. Негови са проучванията за историята на основаване на Мемориалния комплекс „ Хан Аспарух “ в Добрич, за малко познатия въстаник Панчо Досев, роден в добруджанския край, за историята на имената на града, за Градския парк и името, което е носел за малко в средата на предишния век и други. Историкът нееднократно е отличаван с грамота в категорията „ Читател на годината “ от Държавен списък - Добрич.
Жулиета НИКОЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ