С поредица от събития в Добрич на 19 юли ще бъдат отбелязани 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски
Добрич. С поредност от събития в Добрич ще бъдат маркирани 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски на 19 юли - понеделник, съобщи кореспондентът на Радио „ Фокус ” – Варна . От 10,00 ч. на пл. „ Свобода “ концерт ще изнесе Духовият оркестър на Добрич с диригент Стоян Монов. В музикалната стратегия е включен маршът „ Вечно живите герои “ от Добри Младжов, отдаден на кап. Димитър Списаревски. На пл. „ Свобода “ ще бъде показана галерия навън „ Венчан за България. 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски “ на Регионален исторически музей - Добрич. От 10,00 до 15,00 ч. на пл. „ Демокрация “ ще гостува мобилен почитател магазин на ФК „ Левски “. В 11,00 ч. на стадион „ Дружба “ ще стартира футболният дуел сред юношите на ФК „ Левски “ и ФК „ Добруджа “. От 17,30 до 18,30 ч. в Градски парк „ Св. Георги “ на острова в езерото ще се състоят демонстрации на радиоуправляеми модели от Сдружение „ Модел-клуб Добротица “ в Добрич. Пез целия ден на 19 юли жители и посетители на Добрич могат да слагат цвете на паметна плоча на кап. Димитър Списаревски, която се намира на фасадата на НТС.
От общината напомнят: „ Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 година в град Добрич, близо до мястото, на което през днешния ден е сложена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. учебно заведение и специализира в влиятелната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в разнообразни краища на България. През 1943 година с още един български водач е изпратен край Ламанша, където взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактичност на немските летци. След завръщането си в България, се включва в състава на 3/6-ти унищожителен орляк с пълководец кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня отдалечен студен декемврийски ден на 1943 година, когато в небето над София насочва своя аероплан към летящата противникова цитадела и като жива торпила връхлита върху й. На 20 декември 1943 година формация от 150 американски бомбардировачи „ Либърейтър “, охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители „ Локхийд Пе- 38& “, се насочват за следващата бомбардировка на София. Летците на кап. Топлодолски получават задачата да завържат пердах с съперника, с цел да дадат опция на 2/6-ти унищожителен орляк да принуди бомбардировачите да хвърлят бомбите си отвън София. Българските летци се изправят против врага единствено с 36 самолета. Те схващат, че с малочислените си сили нямат късмет да разбият и унищожат вражеската въздушна армада, само че знаят, че би трябвало да завоюват време, с цел да дадат опция на популацията на София да се укрие в скривалищата. И реализират своята цел. За Димитър Списаревски това е първият военен полет, за който се готви от дълго време. Самолетът му обаче не съумява да започва и той излетява по-късно от другите с аварийна машина. Когато доближава бомбардировачите, въздушният пердах към този момент се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 „ Либърейтъра “, която се е откъснала от багра и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и я поврежда тежко, само че в ожесточената борба изразходва всичките си муниции, а в това време самолетът му е съществено прострелян. Тогава той връхлита водещия групировката тежък американски бомбардировач. Двата самолета падат край с. Пасарел. Така на 20 декември изгаря една от най-ярките звезди на българската авиация, с цел да засвети с оная нетленна светлина, която озарява пътя към великото начало, просветлява сърцата и мозъка на генерации българи и ги кара да имат вяра в себе си и в утрешния ден. През онази далечна и тревожна година подвигът на Списаревски отеква във всяко кътче в страната. От всички краища на България хората изпращат писма и телеграми, а на траурното шествие се стича цяла София, с цел да стори финален реверанс на героя. На въздушния пердах от 20.12.1943 година радио Лондон посвещава специфична емисия; в далечна Япония приказват за българския авиатор като за „ торпилата на японците на Балканите “, а врагът му изрича най-силното самопризнание: „ Досега не сме имали сходен случай. …. Българските летци се бият с озлобление сякаш пазят най-скъпата реликва на света. За нас те изчерпаха понятието ненадмината гняв в авиацията “.
Жулиета НИКОЛОВА
От общината напомнят: „ Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 година в град Добрич, близо до мястото, на което през днешния ден е сложена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. учебно заведение и специализира в влиятелната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в разнообразни краища на България. През 1943 година с още един български водач е изпратен край Ламанша, където взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактичност на немските летци. След завръщането си в България, се включва в състава на 3/6-ти унищожителен орляк с пълководец кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня отдалечен студен декемврийски ден на 1943 година, когато в небето над София насочва своя аероплан към летящата противникова цитадела и като жива торпила връхлита върху й. На 20 декември 1943 година формация от 150 американски бомбардировачи „ Либърейтър “, охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители „ Локхийд Пе- 38& “, се насочват за следващата бомбардировка на София. Летците на кап. Топлодолски получават задачата да завържат пердах с съперника, с цел да дадат опция на 2/6-ти унищожителен орляк да принуди бомбардировачите да хвърлят бомбите си отвън София. Българските летци се изправят против врага единствено с 36 самолета. Те схващат, че с малочислените си сили нямат късмет да разбият и унищожат вражеската въздушна армада, само че знаят, че би трябвало да завоюват време, с цел да дадат опция на популацията на София да се укрие в скривалищата. И реализират своята цел. За Димитър Списаревски това е първият военен полет, за който се готви от дълго време. Самолетът му обаче не съумява да започва и той излетява по-късно от другите с аварийна машина. Когато доближава бомбардировачите, въздушният пердах към този момент се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 „ Либърейтъра “, която се е откъснала от багра и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и я поврежда тежко, само че в ожесточената борба изразходва всичките си муниции, а в това време самолетът му е съществено прострелян. Тогава той връхлита водещия групировката тежък американски бомбардировач. Двата самолета падат край с. Пасарел. Така на 20 декември изгаря една от най-ярките звезди на българската авиация, с цел да засвети с оная нетленна светлина, която озарява пътя към великото начало, просветлява сърцата и мозъка на генерации българи и ги кара да имат вяра в себе си и в утрешния ден. През онази далечна и тревожна година подвигът на Списаревски отеква във всяко кътче в страната. От всички краища на България хората изпращат писма и телеграми, а на траурното шествие се стича цяла София, с цел да стори финален реверанс на героя. На въздушния пердах от 20.12.1943 година радио Лондон посвещава специфична емисия; в далечна Япония приказват за българския авиатор като за „ торпилата на японците на Балканите “, а врагът му изрича най-силното самопризнание: „ Досега не сме имали сходен случай. …. Българските летци се бият с озлобление сякаш пазят най-скъпата реликва на света. За нас те изчерпаха понятието ненадмината гняв в авиацията “.
Жулиета НИКОЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ