Добрич. Приканваме отговорните институции за решаване на кризата със заседналия

Добрич. „ Приканваме виновните институции за решение на рецесията със заседналия край Камен бряг транспортен съд час по-скоро “. Това съобщи Михаил Илиев, член на Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) - офис Дуранкулак, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус ” – Варна . По думите на Илиев, продължителното лутане и неналичието на навременна и съответна реакция на страната будят мощна угриженост и разстройване както измежду природозащитници, по този начин и измежду цялото общество.

„ За всички е видно, че ангажираните държавни ведомства посредством ръководителите си нямат нужната подготовка и експертиза, а евентуално и подобаваща техника, с цел да решат сходен проблем. Няма отработена процедура, няма тактика по какъв начин да се работи при такава обстановка, като затова се разискват цели пет разновидността за разтоварване на кораба и изтеглянето му, т.е. работи се на правилото - проба-грешка. При сходен случай, който самичък по себе си не е толкоз тежък все още, лъсна ясно безпомощността на страната при решение на проблеми, свързани с заплаха от замърсяване на крайбрежната ни зона “, сподели Михаил Илиев.

Той означи опцията плавателният съд да е превозвал петролни артикули, в пъти по-опасни за околната среда. При нея и възможен разлив, по думите му, всички щяха още веднъж да стоят и да гледат какво се случва, както е сходна и сегашната обстановка. Михаил Илиев акцентира, че Приморска Добруджа е един от най-богатите в страната в орнитологично отношение райони. В НАТУРА 2000, предпазена зона, в границите на която е заседналият транспортен съд, се срещат над 300 типа птици. Специалистът означи, че би било неправилно да се смята, че всички тези птичи типове ще бъдат застрашени при попадане на товара от кораба в морските води.

„ Повечето от тези типове не са морски птици, населяват сушата и по-специално присъщите степни съобщества в региона и нямат директно отношение към възможна екологична злополука в морето. Все отново има десетки типове, които се срещат в крайбрежната зона край Камен бряг и биха били наранени от замърсяване. Повечето от тях, като гмурци, потапници, гмуркачи, патици, са зимуващи у нас типове и следва да долетят от север скоро, само че има и локални типове, какъвто е емблематичният качулат корморан. Скалистите морски крайбрежия се населяват от една от двете в България гнездови колонии на този тип. Той зависи напълно от непокътнатите морски екосистеми и рибни запаси. Черно море е мощно застрашено от еутрофикация, развой, който е провокиран от обогатяване на морските води с биогенни детайли и може да докара до повишен напредък и продукция на фитопланктон, както и до утежняване качеството на водата и разнообразни промени в съотношенията и съществуването на дадени организми “, уточни той.

„ Последиците от еутрофикация водят до утежняване на положението на екосистемите, а Черно море е мощно уязвимо от подобен жанр последици заради огромния водосборен басейн от една страна и частичната си самостоятелност и необщителност от близките морета от друга. Замърсяването на Черно море от разнообразни типове торове спомага за плевел развой на еутрофикация във водния басейн. Разграждането на мъртвата органична материя намалява наличието на О2 в морската вода, което от своя страна може да докара до висока смъртност на живите организми. По този метод бива лимитирана огромна част от хранителния запас за предпазените типове птици, които населяват региона. Въпреки, че пренасяните торове не са мощно токсични и няма да провокират директна смъртност на водните организми, екологичният риск в дълготраен проект не би трябвало да се подценява. В тази връзка ние от Българско дружество за защита на птиците настояваме за бързото и професионално решение на казуса със заседналия транспортен съд, без в допълнение замърсяване на морето “, сподели Михаил Илиев.

Жулиета НИКОЛОВА