Добрич. Навършват се 145 години от гибелта на Панчо Досев,

Добрич. Навършват се 145 години от гибелта на Панчо Досев, участник в едни от най-славните събития от освободителната битка на българския народ против османския подтисник – присъединяване на българските чети в сръбско-турската война. Негов излседовател е историкът Цветан Сашев, организатор в отдел „ Нова и най-нова история “ на Регионален исторически музей (РИМ) – Добрич, съобщи кореспондентът на Радио „ Фокус ” – Варна . Панчо Досев е роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич).

За тази малко позната персона от нашата история Цветан Сашев написа: „ Пътят на революционната битка го води в легиите ог 1862 година и 1867-1868 година През 1876 година става участник в едни от най-славните събития от освободителната битка на българския народ против османския подтисник – присъединяване на българските чети в сръбско-турската война. Годишнината от трагичната гибел на Панчо Досев е мотив да разлистим тези
забравени страници от историята. През пролетта на 1876 година в очакване на началото на войната сред Сърбия и Османската империя и преместването на бойните дейности на територията на Северозападна България, в сръбските градове Кладово и Зайчар стартират да се стичат доброволци, които под командването на най-прославените войводи от епохата, ще се борят за свободата на България. С изключение на Петко Киряков всички значими войводи са там: Ильо челник, Цеко Петков, Желю челник, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Въртопчанина, Христо Македонски. До началото на войната, което е на 18 юни, след голям брой проблеми от най-различно естество са завършени шест чети, които влизат в ефикасни бойни дейности. Общата им бройка е към 1500 индивида. Панчо Досев е деловодител при Панайот Хитов и подвойвода в четата на Христо Македонски. След конфликти с постоянна турска армия, четите дружно със сръбски войскови подразделения навлизат на територията на България. На 2-ри юли на връх Бабина глава се състои именито съвещание, на което участва управителният състав на четите. Там е и Панчо Досев. Приет е „ Закон за
българските доброволни бойци “. Точка първа гласи: „ Целта на нашето воюване е да се освободи България от турското робство, ще водиме война дорде или спечелим свободата, или всички да измреме “. В идващите дни четите на П. Хитов и Ф. Тотю доближават до Чипровци. От началото на войната българските бойци са понесли огромни загуби водейки сражения с постоянна турска войска и на територията на Сърбия и на територията на България (в северозападната част на България са ситуирани елементи командвани от Осман паша). Само в сражението при Кадъ Боаз убитите четници са 87. Не е за пренбрегване и обстоятелството, че сърбите не оказват задоволителна поддръжка на своите съдружници. Така доникъде на месец август българските чети са достигнали лимита на своите благоприятни условия и макар непрекъснатия напор от нови доброволци в края на месеца приключват своето битие. Панчо Досев участвайки в бойни дейности край Зайчар, е ранен в краката и след това кракът му е ампутиран. Пожелал е ампутацията да е без анестезия. Умира в резултат на затруднение три дни след интервенцията – на 22 септември. Погребан е в Белград с военни почести. Участието на българските доброволци в сръбско-турската война е разказано от патриарха на българската литература Иван Вазов в повестта му „ Немили-недраги “. Историкът показа, че „ срещата “ му с тази историческа персона е инцидентна. Назад във времето има и други проучвания на Данаил Бекяров и Веселин Игнатов. Доскоро съвсем нищо не се е знаело за Панчо Досев ". По думите на историка Цветан Сашев тематиката занапред ще се развива и тази историческа персона ще заеме своето почтено място в българската история.

Жулиета НИКОЛОВА