Какво ще стане, ако се опитате да стъпите върху Юпитер?
До такава степен сме привикнали да си представяме хората върху планетата Земя (а евентуално скоро и върху Марс), че когато забележим свят като Юпитер, един от първите ни въпроси е „ Можем ли да стъпим върху него? “.
Нека за миг да се абстрахираме от рисковите условия (гравитация, атмосферно налягане, високи температури и ветрове), които се срещат на тази гигантска планета, и да се спуснем през атмосферата ѝ. Това, което ще забележим, е театър, непостижим с нищо друго на света.
Далече под атмосферата на Юпитер се крие великански океан от течен железен водород. Той ще наподобява (и ще се държи) като живак. С тази разлика, че водородът е 60 % по-плътен от водата. С други думи, преди да достигнете горещото, и скалисто ядро, което евентуално е твърдо, ще би трябвало да потъвате в продължение на десетки хиляди километри.
Интериорът на Юпитер не е картографиран точно – това е една от научните цели на задачата „ Джуно “ на NASA. Космическата сонда ще употребява прецизни гравитационни и електромагнитни измервания, с цел да разбере какво тъкмо се случва под облаците на Юпитер.
Виж още: Пътеводител на междупланетния стопаджия
Да, знаем, досега отговорът не е изключително приемлив. Затова дано да забравим за ролята си на самобитни наблюдаващи и да се гмурнем още по-надълбоко в Юпитер с технологиите, които разполагаме сега.
Юпитер е в действителност гореща – в горната част на атмосферата температурите доближават 630 градуса по Целзий. Докато се спускаме през атмосферата, те бързо ще паднат, само че налягането и ветровете ще се усилят. Ако съдим по това, което се случи с галактическата сонда „ Галилео “, която се гмурна в Юпитер през 1995 година, след 58-минутно странствуване през атмосферата (т.е. след към почти 156 км), нашата електроника ще стартира да сдава багажа. За „ Галилео “ тази композиция от налягане (23 атмосфери) и температура (153 градуса по Целзий) се оказа съдбовна.
Оттогава обаче изминаха цели 20 години. Затова дано приемем, че бихме могли да се спуснем. След 500 км видимостта към този момент е съвсем нулева. Обгърнати сме от гъсти амонячни облаци. Ветровете доближават скорост от 100 метра в секунда.
Под амонячните области има още водни облаци и още по-сложни атмосферни резултати, които „ Джуно “ би трябвало да разучи. Технологиите, с които разполагаме през днешния ден, към този момент ще са изцяло унищожени, а нашите остатъци ще се реят из слой от суперкритичен течен водород – нещо, което хем не е газ, хем не е течност.
След към два часа и половина към този момент ще сме достигнали океана от течен железен водород. Тежките детайли може и да доближат центъра след часове на рухване. Т.е. не бихте могли да стъпите върху този океан. Под него обаче учените имат вяра, че Юпитер има скалисто ядро, което евентуално даже е сходно с това на земеподобните планети. По време на своята задача „ Джуно “ евентуално ще успее да удостовери дали това в действителност е по този начин.
Юпитер има най-високата планетарна маса в Слънчевата система. В нея умерено биха могли да се поместят всички останали планети. Не инцидентно я назовават планетарния крал на Слънчевата система.
Източник: IFLScience
