Ангела Меркел е на прага на четвъртия си канцлерски мандат. Но с кого ще управлява?
До парламентарните избори в Германия остават броени дни. По всичко наподобява, че идващия понеделник ще се събудим с новината за шестпартиен Бундестаг.
Според настоящите предизборни прогнози на най-авторитетните социологически институти и многочислените разнопосочни политически разбори и мнения, изборите ще бъдат безапелационно извоювани от обединението ХДС/ХСС, а на второ място ще се класира още веднъж партията на немските социалдемократи ГСДП, само че с исторически най-слабия си резултат от основаването на Федералната република.
Най-голямата изненада обаче, ще бъде парламентарното наличие на набиращата самочувствие извънредно националистическа, евроскептична и ксенофобска партия „ Алтернатива за Германия “ (АФГ).
Ако други страни, членове на Европейски Съюз като Франция, Холандия или Австрия от дълго време са привикнали с сходно присъединяване, то в Бундестага за първи път ще има партия, ситуирана в политическата координатна система по-дясно от Хрисиянсоциалния съюз (ХСС).
По всичко наподобява, че в следизборните договаряния за сформиране на ново ръководещо болшинство, ще има повече напрежение и изненади, в сравнение с се очакваше след спокойната и относително скучна предизборна акция.
Но в случай че въпреки всичко има нещо, което надали може да предстои на подозрение, то е името на бъдещия бундесканцлер или по-точно бундесканцлерка Ангела Меркел, която за четвърти следващ път (след 2005 година, 2009 година и 2013 г.) ще оглави федералното държавно управление.
Политическият интерес към немските избори е голям в цяла Европа, а и отвън нея. Впечатляващ е и замахът, с който българските медии също се надпреварват да разясняват личността на „ Меркел 1, 2, 3, а към този момент и 4 “. И то надали не със същия „ запъхтян “ възторг, с който разясняват „ Борисов 1,2 и 3 “. Специално ви предлагам може би една от най-интересните публикации, отдадена на някогашната, актуалната и бъдещата канцлерка – „ Пътят на кралица Меркел “ с създател доктор Ирена Тодорова, председателка на Института за дясна политика.
Ето един впечатляващ откъс от тази публикация, отдадена на визията на авторката по какъв начин Ангела Меркел пази европейския континент от личните му демони, влезнала в тогавашната роля на кралица Виктория…
„ И в края на 19 век, и при започване на 21-ви, историята в Европа се форсира: нови хрумвания, рецесии, революции, технологии. Континентът ври и кипи и е припрян да счупи политическия ред. В първия случай – равновесието на силите, прокламирано от княз Метерних, във втория – демократичния консенсус, натрапен след рухването на Берлинската стена. На фона на целия този юношески възторг, умерените и уплашени от опита европейци имаха потребност от нещо старомодно и предсказуемо, за което да се заловен. Имаха потребност тъкмо от нея. “
И това е тъкмо по този начин.
Въпреки рецесията, която раздруса еврозоната през последните години, макар сполучливия „ Брекзит “, терористичните офанзиви и бежанските талази с резултата на политическо цунами, макар настъплението на национализма и антиимиграционните настроения в общоевропейски мащаб, Ангела Меркел съумя да се опълчи и то извънредно сполучливо на неизлечимите евроскептици, на нападателните ксенофоби, националисти и социалпопулисти, както и на демагогията на накокошинената „ Путинска “ Русия.
И тук стигаме до най-важния принос на Ангела Меркел – политическата и икономическата непоклатимост. В Германия се живее добре, умерено и несъмнено от всяка позиция.
Най-убедителното доказателство за устойчивото развиване и приемствеността в немската политика са точно трите поредни сполучливо приключени управнически мандата на „ безконечната канцлерка “, както някои я назовават.
С новия си управнически мандат „ Меркел 4 “ новата (стара) канцлерка ще изпревари своя „ любим “ от Югоизточна Европа, „ безконечния министър председател “ Бойко Борисов, който към момента е на равнище „ Борисов 3 “. Но всички, които наблюдават модела му на ръководство, прелестно знаят, че той бързо може да я догони, още следващата година, след привършване на българското ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз. Поредната оставка, едни предварителни избори и готово… И тъкмо тук е българският проблем.
В типично популисткия си жанр Борисов обича да твърди, че е обезпечил политическа непоклатимост в България.
От дистанцията на времето обаче, е просто необикновено, по какъв начин заради едни и същи по темперамент партийно - политически дефицити ГЕРБ не съумя да приключи сполучливо и двата си управнически мандата, извоювани на постоянните парламентарни избори през 2009 година и на предварителните през 2014 година
И двете подадени оставки и през 2013 година, и в края на 2016 година, бяха демонстративни персонални политически ходове на Борисов, които нямат нищо общо с европейските правила и общи правила на държание от партиите при взимане на виновни решения.
За каква политическа непоклатимост може да се приказва, откакто от „ историческата “ 2009 година, когато Бойко Борисов за първи път пристигна на власт, живеем към този момент при седмо държавно управление, три от тях служебни.
Но да се върнем в Германия. Основните диспути, които вълнуват освен целия Европейски Съюз, само че и цялата евроатлантическа общественост са свързани с е един - единствен въпрос – с кого ще ръководи остарялата – нова канцлерка „ Ангела Меркел 4 “.
Трябва ли да се търсят още веднъж благоприятни условия за огромна коалиция? На пръв взор доста наблюдаващи считат, че това ще бъде (поне от математическа гледна точка) гаранцията за политическата и управническа последователност за още един мандат.
При границата за парламентарно болшинство от 300 гласа, ХДС/ХСС и ГСДП ще разполагат с над 380.
От политическа и икономическа позиция обаче, нещата наподобяват по напълно друг метод.
В авторитетните политически и бизнес среди, както и в университетските и гражданските общности се ускоряват упованията, че в четвъртия си мандат Ангела Меркел би трябвало да смени съдружните си сътрудници.
Ще изтъквам мнението по тематиката на Кристов Щрак от „ Дойче веле “, оповестено директно след извоювания от Ангела Меркел на 3 септември ефирен двубой с Мартин Шулц.
„ 97-те минути на телевизионния двубой демонстрираха едно: Германия към този момент няма потребност от необятна коалиция. Само това не! Двете партии прекомерно дълго живяха в общ дом с два входа. И към този момент от дълго време не могат да се понасят. Всеки от съквартирантите познава добре гафовете и паянтовите стени в другата част от къщата. Вярно е, че демокрацията има потребност от мощно държавно управление. Но демокрацията има потребност и от мощна съпротива. “
Ако изключим от сметките огромната коалиция, битката за третото място ще бъде най-вълнуваща в последните дни преди изборите.
Според най-новите изследвания на публичното мнение Свободната демократическа партия (СвДП), Зелените, Левицата и Алтернатива за Германия имат доста близки планирани резултати. Ако се вземат поради огромния брой на гласоподавателите, които още не са създали своя избор и статистическата неточност, борбата е към момента отворена и всичко е допустимо.
Но защото Ангела Меркел изключва още априори коалирането с Алтернатива за Германия и Левицата, основана главно на комунистическата партия в провинциите на бившето Германска демократична република, за християндемократите, с изключение на огромната коалиция остават единствено две действителни благоприятни условия – черно-жълтата коалиция със СвДП и трипартийната коалиция „ Ямайка “ със СвДП и Зелените.
Неслучайно през миналия уикенд и двете партии организираха изключителни партийни конгреси.
Докато основаването на тройната коалиция „ Ямайка “ би било един нов миг в историята на Бундестага, то черно-жълтата коалиция със СвДП има дълга и прекомерно сполучлива история в политическия живот на Федералната република.
Влиянието на немските либерали е било постоянно доста по-голямо, в сравнение с би могло да се допуска от изборните им резултати.
От 1949 година до 2013 година Свободните демократи са взели участие в 12 съдружни държавни управления с християндемократите – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В множеството от тях те са имали основния пост на вицеканцлер и външен министър.
Имена като Валтер Шел, Ханс-Дитрих Геншер и Клаус Кинкел ще останат вечно в историята на нова Европа.
Няма подозрение, че фактът, СвДП още веднъж да се възприема съществено като политически състезател след изборния провал през 2013 година, се дължи главно на новия ръководител Кристиян Линднер, на ораторския му гений, на изявите му в разнообразни провинции и на федерално равнище, само че на първо място в обществените мрежи.
Днешните Свободни демократи се стремят към по-справедлива, по-гъвкава и по-дигитална Германия, в която жителите не разчитат за всичко на страната.
За завръщането си в Бундестага Свободните демократи предложиха съществено уголемение на програмните си планове, в които са включени и нови многопластови тематики, съобразени с настъплението на популизма както в Германия, по този начин и в Европа като цяло.
Доскоро социологическите институти предвиждаха опцията за устойчиво болшинство единствено за огромната коалиция и за тройната коалиция „ Ямайка “. Напоследък обаче, и черно-жълтата коалиция със СвДП наподобява математически все по-възможна.
Това демонстрира проучването на политолозите Томас Гшвенд от Университета в Манхайм и Хелмут Норпот от Университета Стоуни Брук в Ню Йорк, предоставено на немската прес организация в Берлин.
Според тях опцията на Ангела Меркел да разчита на постигането на нужното ръководещо болшинство с разнообразни по темперамент съдружни сътрудници се дължи на първо място на нейната доста по-голяма известност от тази на другия кандидат, социалдемократа Мартин Шулц.
Авторите на проучването употребяват за прогнозата си лична формула, така наречен „ Канцлерски модел “.
Изчислението включва основно три фактора: известността на водещите политици в изследванията, дълготрайната поддръжка на партиите при предходни избори за Бундестаг, както и процеса на „ изхабяване “ на политиците през към този момент приключените парламентарни мандати.
Използвайки статистически способи, Томас Гшвенд и Хелмут Норпот пресмятат по какъв начин взаимоотношението сред трите фактора въздейства върху процеса на гласоподаване на гласоподавателите.
Според тях вероятността ХДС/ХСС и СвДП да образуват нужното болшинство, с цел да ръководят дружно, е 88 %. Те към този момент са разгласили резултатите си при започване на август и в този момент ги актуализират с непрестанно възходящата известност на Меркел.
Дали резултатите им ще се окажат правилни, ще разберем след няколко дни.
Не ни остава нищо друго, с изключение на да изчакаме.
Според настоящите предизборни прогнози на най-авторитетните социологически институти и многочислените разнопосочни политически разбори и мнения, изборите ще бъдат безапелационно извоювани от обединението ХДС/ХСС, а на второ място ще се класира още веднъж партията на немските социалдемократи ГСДП, само че с исторически най-слабия си резултат от основаването на Федералната република.
Най-голямата изненада обаче, ще бъде парламентарното наличие на набиращата самочувствие извънредно националистическа, евроскептична и ксенофобска партия „ Алтернатива за Германия “ (АФГ).
Ако други страни, членове на Европейски Съюз като Франция, Холандия или Австрия от дълго време са привикнали с сходно присъединяване, то в Бундестага за първи път ще има партия, ситуирана в политическата координатна система по-дясно от Хрисиянсоциалния съюз (ХСС).
По всичко наподобява, че в следизборните договаряния за сформиране на ново ръководещо болшинство, ще има повече напрежение и изненади, в сравнение с се очакваше след спокойната и относително скучна предизборна акция.
Но в случай че въпреки всичко има нещо, което надали може да предстои на подозрение, то е името на бъдещия бундесканцлер или по-точно бундесканцлерка Ангела Меркел, която за четвърти следващ път (след 2005 година, 2009 година и 2013 г.) ще оглави федералното държавно управление.
Политическият интерес към немските избори е голям в цяла Европа, а и отвън нея. Впечатляващ е и замахът, с който българските медии също се надпреварват да разясняват личността на „ Меркел 1, 2, 3, а към този момент и 4 “. И то надали не със същия „ запъхтян “ възторг, с който разясняват „ Борисов 1,2 и 3 “. Специално ви предлагам може би една от най-интересните публикации, отдадена на някогашната, актуалната и бъдещата канцлерка – „ Пътят на кралица Меркел “ с създател доктор Ирена Тодорова, председателка на Института за дясна политика.
Ето един впечатляващ откъс от тази публикация, отдадена на визията на авторката по какъв начин Ангела Меркел пази европейския континент от личните му демони, влезнала в тогавашната роля на кралица Виктория…
„ И в края на 19 век, и при започване на 21-ви, историята в Европа се форсира: нови хрумвания, рецесии, революции, технологии. Континентът ври и кипи и е припрян да счупи политическия ред. В първия случай – равновесието на силите, прокламирано от княз Метерних, във втория – демократичния консенсус, натрапен след рухването на Берлинската стена. На фона на целия този юношески възторг, умерените и уплашени от опита европейци имаха потребност от нещо старомодно и предсказуемо, за което да се заловен. Имаха потребност тъкмо от нея. “
И това е тъкмо по този начин.
Въпреки рецесията, която раздруса еврозоната през последните години, макар сполучливия „ Брекзит “, терористичните офанзиви и бежанските талази с резултата на политическо цунами, макар настъплението на национализма и антиимиграционните настроения в общоевропейски мащаб, Ангела Меркел съумя да се опълчи и то извънредно сполучливо на неизлечимите евроскептици, на нападателните ксенофоби, националисти и социалпопулисти, както и на демагогията на накокошинената „ Путинска “ Русия.
И тук стигаме до най-важния принос на Ангела Меркел – политическата и икономическата непоклатимост. В Германия се живее добре, умерено и несъмнено от всяка позиция.
Най-убедителното доказателство за устойчивото развиване и приемствеността в немската политика са точно трите поредни сполучливо приключени управнически мандата на „ безконечната канцлерка “, както някои я назовават.
С новия си управнически мандат „ Меркел 4 “ новата (стара) канцлерка ще изпревари своя „ любим “ от Югоизточна Европа, „ безконечния министър председател “ Бойко Борисов, който към момента е на равнище „ Борисов 3 “. Но всички, които наблюдават модела му на ръководство, прелестно знаят, че той бързо може да я догони, още следващата година, след привършване на българското ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз. Поредната оставка, едни предварителни избори и готово… И тъкмо тук е българският проблем.
В типично популисткия си жанр Борисов обича да твърди, че е обезпечил политическа непоклатимост в България.
От дистанцията на времето обаче, е просто необикновено, по какъв начин заради едни и същи по темперамент партийно - политически дефицити ГЕРБ не съумя да приключи сполучливо и двата си управнически мандата, извоювани на постоянните парламентарни избори през 2009 година и на предварителните през 2014 година
И двете подадени оставки и през 2013 година, и в края на 2016 година, бяха демонстративни персонални политически ходове на Борисов, които нямат нищо общо с европейските правила и общи правила на държание от партиите при взимане на виновни решения.
За каква политическа непоклатимост може да се приказва, откакто от „ историческата “ 2009 година, когато Бойко Борисов за първи път пристигна на власт, живеем към този момент при седмо държавно управление, три от тях служебни.
Но да се върнем в Германия. Основните диспути, които вълнуват освен целия Европейски Съюз, само че и цялата евроатлантическа общественост са свързани с е един - единствен въпрос – с кого ще ръководи остарялата – нова канцлерка „ Ангела Меркел 4 “.
Трябва ли да се търсят още веднъж благоприятни условия за огромна коалиция? На пръв взор доста наблюдаващи считат, че това ще бъде (поне от математическа гледна точка) гаранцията за политическата и управническа последователност за още един мандат.
При границата за парламентарно болшинство от 300 гласа, ХДС/ХСС и ГСДП ще разполагат с над 380.
От политическа и икономическа позиция обаче, нещата наподобяват по напълно друг метод.
В авторитетните политически и бизнес среди, както и в университетските и гражданските общности се ускоряват упованията, че в четвъртия си мандат Ангела Меркел би трябвало да смени съдружните си сътрудници.
Ще изтъквам мнението по тематиката на Кристов Щрак от „ Дойче веле “, оповестено директно след извоювания от Ангела Меркел на 3 септември ефирен двубой с Мартин Шулц.
„ 97-те минути на телевизионния двубой демонстрираха едно: Германия към този момент няма потребност от необятна коалиция. Само това не! Двете партии прекомерно дълго живяха в общ дом с два входа. И към този момент от дълго време не могат да се понасят. Всеки от съквартирантите познава добре гафовете и паянтовите стени в другата част от къщата. Вярно е, че демокрацията има потребност от мощно държавно управление. Но демокрацията има потребност и от мощна съпротива. “
Ако изключим от сметките огромната коалиция, битката за третото място ще бъде най-вълнуваща в последните дни преди изборите.
Според най-новите изследвания на публичното мнение Свободната демократическа партия (СвДП), Зелените, Левицата и Алтернатива за Германия имат доста близки планирани резултати. Ако се вземат поради огромния брой на гласоподавателите, които още не са създали своя избор и статистическата неточност, борбата е към момента отворена и всичко е допустимо.
Но защото Ангела Меркел изключва още априори коалирането с Алтернатива за Германия и Левицата, основана главно на комунистическата партия в провинциите на бившето Германска демократична република, за християндемократите, с изключение на огромната коалиция остават единствено две действителни благоприятни условия – черно-жълтата коалиция със СвДП и трипартийната коалиция „ Ямайка “ със СвДП и Зелените.
Неслучайно през миналия уикенд и двете партии организираха изключителни партийни конгреси.
Докато основаването на тройната коалиция „ Ямайка “ би било един нов миг в историята на Бундестага, то черно-жълтата коалиция със СвДП има дълга и прекомерно сполучлива история в политическия живот на Федералната република.
Влиянието на немските либерали е било постоянно доста по-голямо, в сравнение с би могло да се допуска от изборните им резултати.
От 1949 година до 2013 година Свободните демократи са взели участие в 12 съдружни държавни управления с християндемократите – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В множеството от тях те са имали основния пост на вицеканцлер и външен министър.
Имена като Валтер Шел, Ханс-Дитрих Геншер и Клаус Кинкел ще останат вечно в историята на нова Европа.
Няма подозрение, че фактът, СвДП още веднъж да се възприема съществено като политически състезател след изборния провал през 2013 година, се дължи главно на новия ръководител Кристиян Линднер, на ораторския му гений, на изявите му в разнообразни провинции и на федерално равнище, само че на първо място в обществените мрежи.
Днешните Свободни демократи се стремят към по-справедлива, по-гъвкава и по-дигитална Германия, в която жителите не разчитат за всичко на страната.
За завръщането си в Бундестага Свободните демократи предложиха съществено уголемение на програмните си планове, в които са включени и нови многопластови тематики, съобразени с настъплението на популизма както в Германия, по този начин и в Европа като цяло.
Доскоро социологическите институти предвиждаха опцията за устойчиво болшинство единствено за огромната коалиция и за тройната коалиция „ Ямайка “. Напоследък обаче, и черно-жълтата коалиция със СвДП наподобява математически все по-възможна.
Това демонстрира проучването на политолозите Томас Гшвенд от Университета в Манхайм и Хелмут Норпот от Университета Стоуни Брук в Ню Йорк, предоставено на немската прес организация в Берлин.
Според тях опцията на Ангела Меркел да разчита на постигането на нужното ръководещо болшинство с разнообразни по темперамент съдружни сътрудници се дължи на първо място на нейната доста по-голяма известност от тази на другия кандидат, социалдемократа Мартин Шулц.
Авторите на проучването употребяват за прогнозата си лична формула, така наречен „ Канцлерски модел “.
Изчислението включва основно три фактора: известността на водещите политици в изследванията, дълготрайната поддръжка на партиите при предходни избори за Бундестаг, както и процеса на „ изхабяване “ на политиците през към този момент приключените парламентарни мандати.
Използвайки статистически способи, Томас Гшвенд и Хелмут Норпот пресмятат по какъв начин взаимоотношението сред трите фактора въздейства върху процеса на гласоподаване на гласоподавателите.
Според тях вероятността ХДС/ХСС и СвДП да образуват нужното болшинство, с цел да ръководят дружно, е 88 %. Те към този момент са разгласили резултатите си при започване на август и в този момент ги актуализират с непрестанно възходящата известност на Меркел.
Дали резултатите им ще се окажат правилни, ще разберем след няколко дни.
Не ни остава нищо друго, с изключение на да изчакаме.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ