До 5000 страници задължителна литература трябва да изчетат по-големите ученици

До 5000 страници наложителна литература би трябвало да изчетат по-големите възпитаници през лятната почивка, оповестява " Телеграф ". Библията, " Хамлет ", " Илиада " са измежду книгите, над които ще залягат бъдещите осмокласници незабавно след дребните матури. Списъкът за тях е от над 4000 страници.

В него влизат също " Дон Кихот " на Сервантес и " Декамерон " на Бокачо, Черноризец Храбър " За буквите ", " Антигона " - Софокъл. Списъкът е цялостен с книги, чийто размер е над 200 страници. Библията е 1800-2000 страници, според от шрифта, който употребява издателството. Цялата история на Дон Кихот е разказана в 300 страници. По-малките възпитаници, приключили първи клас, също имат стабилен лист.

Приказки

Литературата за тях, която е от към 800-1000 страници, обаче е целесъобразна. " Приказки по телефона " на Джани Родари “ и " Пипи Дългото чорапче " на Астрид Линдгрен са на второ и седмо място в листата със наложителните за първолаците творби през лятната почивка. Първа в листата е книжката " Приказки " на Ран Босилек, а на пето място е " Небивалици " на Доналд Бисет. " Български национални приказки " на Ангел Каралийчев и " Ние, врабчетата " на Йордан Радичков е добре да прочетат малчуганите.

През лятото те могат да се забавляват също и с " Пипи Дългото чорапче " и " Хитър Петър ". А Родари, Бисет и Линдгрен са единствените непознати създатели, чиито творби са намерили място в описите. Патриархът на българската литература Иван Вазов се във ваканционното лято на третокласниците и то с разказчето си " Апостолът в приключение ", отново за тази възрастова група е посочен " Ян Бибиян " на Елин Пелин, паралелно с " Меко казано " на Валери Петров.

Класика

Дядовазовата класика се появява още веднъж при бъдещите седмокласници, които през горещите летни дни наложително би трябвало да прочетат неговите " Немили-недраги ", " Една българка ", " Опълченците на Шипка " и " Българският език ", след което могат да " отпочинат " с " До Чикаго и обратно " и " Бай Ганьо " на Алеко Константинов. В този лист са още " Неразделни " на Пенчо П. Славейков, " Заточеници " на Яворов и " По жицата " на Йордан Йовков.

Произведения на Йовков са планувани и за бъдещите зрелостници. Те са задължени да прочетат в последното си учебно лято " Йохан " и " Въглекопач " на Смирненски, " Септември “ на Гео Милев и по половин дузина стихотворения на Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Петя Дубарова, Христо Фотев и Димчо Дебелянов. " Под игото " е в листата за четене на бъдещите шестокласници.

Романът всеобщо не се чете, споделят учители. Първо, поради архаичните думи и второ, самата подготовка на Априлското въстание е много далечно събитие за децата, а и в часовете по история самото Априлско въстание е наранено незадълбочено. В романа има доста остарели думи, че даже някои родители не могат да ги обяснят на децата. За актуалните възпитаници действието би трябвало да се развива бързо, а в " Под игото " не е по този начин. Именно заради липса на деяние лирика не се чете през лятото.