Дневникът на една майка под карантина: щурм към аптеката
Дните се нижат постепенно и монотонно – home office майката работи тройно (ей така – чисто терапевтично), с цел да не слуша мрачните статистики за болести, епидемии, безчовечен условия на труд на медиците, решения на щабове, депутатски произволи. Тя има единствено една мисъл в главата – да пребори гадовете с тонове сапун, дезифектанти, аюрведа и положителни ритуали за положително здраве.
Решена на всичко в името на обичаните си, тя се е подготвила като за война. Има всичко – витамини, минерали, ибупрофен за температура... И тогава бомбата избухва... Някой, някъде, в някоя обществена медия взел че споделил, че ибупрофенът е гибелен във времена на ковид. Ами в този момент?! Главата ѝ бучи, причернява ѝ, не може да си поеме въздух... Какво да прави, по какъв начин да постъпи вярно в същото време разделно?!
След два часа пред компютъра, в които всеотдайната майка съумява да прочете 121 материала на тематика вирусология и фармакология, тя е решена! Критичните обстановки се нуждаят от незабавни ограничения. Трябва да се впусне в най-опасната задача на живота си – вървене до аптеката.
И тогава – пред невярващите погледи на децата си – тя се дегизира. Измъква от дъното на дрешника облеклата, нарочени за пролетното почистване. Защото, нали, не се знае тъкмо какви болести дебнат на открито. А и в случай че се наложи, няма да ѝ е жалост да ги изгори ритуално, с цел да задуши и последната гадина, която унищожи живота ѝ в последната седмица. Нахлузва маска, една такава елементарна (казват и много ненадеждна), добита от някоя загрижена другарка преди време. Знае, че има броени минути да стои на открито... Но майчиното сърце е голямо, а саможертвата нужна.
И тя прави немислимото... Първо страхливо пристъпва отвън рамките на дома, след това усеща слънчевите лъчи върху лицето си, съвсем се усмихва, откакто мемоари от един различен живот, нахлуват в нея. Но съвсем веднагически се взима в ръце, уверено крачи към близката аптека, като се моли горещо, да не се сблъска с непреодолимо затруднение.
И тогава ги вижда: майка с две момчета в тийнейджърска възраст. Малко преди решителния конфликт, тя пронизва тази безотговорна жена със вцепеняващ взор (винаги работи с мъжа ѝ!!!) и с внезапни и решителни придвижвания минава през фамилията самоубийци в непряк подскок (добре, че не скатаваше доста постоянно от часовете по физическо). Тя съвсем съумява. Още малко и ще е там.
Отваря вратата на аптеката със свито сърце. И поглежда вътре невярващо. Няма ГИ. Онези пенсионери и бременни дами, които се тълпят всекидневно там. Тя е САМА. Наистина САМА. Е, сама с две същества от далечна планета – със сини латексови ръкавици, големи бели маски с филтри и пластмасови очила на лицата.
Чудни времена – на изолираност и нашествия на извънземни... Трябват ѝ още секунда-две, с цел да осъзнае, че тези " същества " са благите аптекарки, които познава от един различен живот... Разбира се, не пречи те да са взети от извънземните и да са върнати с изтрити мозъци... само че за това някой различен път.
Задъхана от неспокойствие и безсилие, майката под карантина се мята към касата, пробвайки се с прекъсвания да опише всичко, което е научила в последните часове от региона на фармакологията и вирусологията. И бива прекъсвана още на първото изречение: " Ама, апелирам ви се, за какво четете такива неща?! Я по-добре си купете алкохол и повече витамини. Е, в случай че държите на парацетамола, вземете и него! ". Майката героиня не е доста сигурна за какво тъкмо ѝ би трябвало 70% алкохол, само че с цел да не наподобява непросветена, със светнали очи го прибира в торбичката, която авансово е напръскала с дезинфектант.
И се насочва по пътя към дома. А сърцето ѝ пее. Да, преди малко изхарчи половин заплата за илачи и както наподобява ще се наложи да се лиши от бленуваните нови обувки, само че какво от това. Нали здравето е скъпо!
Дневникът на една майка под карантина: Home school
Решена на всичко в името на обичаните си, тя се е подготвила като за война. Има всичко – витамини, минерали, ибупрофен за температура... И тогава бомбата избухва... Някой, някъде, в някоя обществена медия взел че споделил, че ибупрофенът е гибелен във времена на ковид. Ами в този момент?! Главата ѝ бучи, причернява ѝ, не може да си поеме въздух... Какво да прави, по какъв начин да постъпи вярно в същото време разделно?!
След два часа пред компютъра, в които всеотдайната майка съумява да прочете 121 материала на тематика вирусология и фармакология, тя е решена! Критичните обстановки се нуждаят от незабавни ограничения. Трябва да се впусне в най-опасната задача на живота си – вървене до аптеката.
И тогава – пред невярващите погледи на децата си – тя се дегизира. Измъква от дъното на дрешника облеклата, нарочени за пролетното почистване. Защото, нали, не се знае тъкмо какви болести дебнат на открито. А и в случай че се наложи, няма да ѝ е жалост да ги изгори ритуално, с цел да задуши и последната гадина, която унищожи живота ѝ в последната седмица. Нахлузва маска, една такава елементарна (казват и много ненадеждна), добита от някоя загрижена другарка преди време. Знае, че има броени минути да стои на открито... Но майчиното сърце е голямо, а саможертвата нужна.
И тя прави немислимото... Първо страхливо пристъпва отвън рамките на дома, след това усеща слънчевите лъчи върху лицето си, съвсем се усмихва, откакто мемоари от един различен живот, нахлуват в нея. Но съвсем веднагически се взима в ръце, уверено крачи към близката аптека, като се моли горещо, да не се сблъска с непреодолимо затруднение.
И тогава ги вижда: майка с две момчета в тийнейджърска възраст. Малко преди решителния конфликт, тя пронизва тази безотговорна жена със вцепеняващ взор (винаги работи с мъжа ѝ!!!) и с внезапни и решителни придвижвания минава през фамилията самоубийци в непряк подскок (добре, че не скатаваше доста постоянно от часовете по физическо). Тя съвсем съумява. Още малко и ще е там.
Отваря вратата на аптеката със свито сърце. И поглежда вътре невярващо. Няма ГИ. Онези пенсионери и бременни дами, които се тълпят всекидневно там. Тя е САМА. Наистина САМА. Е, сама с две същества от далечна планета – със сини латексови ръкавици, големи бели маски с филтри и пластмасови очила на лицата.
Чудни времена – на изолираност и нашествия на извънземни... Трябват ѝ още секунда-две, с цел да осъзнае, че тези " същества " са благите аптекарки, които познава от един различен живот... Разбира се, не пречи те да са взети от извънземните и да са върнати с изтрити мозъци... само че за това някой различен път.
Задъхана от неспокойствие и безсилие, майката под карантина се мята към касата, пробвайки се с прекъсвания да опише всичко, което е научила в последните часове от региона на фармакологията и вирусологията. И бива прекъсвана още на първото изречение: " Ама, апелирам ви се, за какво четете такива неща?! Я по-добре си купете алкохол и повече витамини. Е, в случай че държите на парацетамола, вземете и него! ". Майката героиня не е доста сигурна за какво тъкмо ѝ би трябвало 70% алкохол, само че с цел да не наподобява непросветена, със светнали очи го прибира в торбичката, която авансово е напръскала с дезинфектант.
И се насочва по пътя към дома. А сърцето ѝ пее. Да, преди малко изхарчи половин заплата за илачи и както наподобява ще се наложи да се лиши от бленуваните нови обувки, само че какво от това. Нали здравето е скъпо!
Дневникът на една майка под карантина: Home school
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ