Новото правителство предлага бюджет с дефицит от 5,7% от БВП,

Новото държавно управление предлага бюджет с недостиг от 5,7% от Брутният вътрешен продукт, или 7,2 милиарда евро. И това се случва в страната с най-ниска безработица в Европейския съюз – и най-ниска откогато се събират данни; в страната, която реализира най-бързо догонване на приблизително европейските приходи след пандемията и най-бързо нарастване на заплатите в ЕС; в страната с максимален растеж на потреблението в Европейски Съюз и с нови върхове в кредитирането на семействата и пазара на парцели.

При стопанска система в подобен интервал на напредък да издъниш бюджета е финансова, политическа и социална злополука. В най-благоприятната допустима макроикономическа среда, за каквато мечтае всеки финансов министър. Провал, който ще бъде изучаван в учебниците по стопанска история. И в тях надали ще намерят място опитите за прекачване на виновност сред партиите, на които сме очевидци тези дни и последните месеци.

И да, приходите в бюджета порастват дружно с стопанската система, с впечатляващ ритъм. В бюджетния проект постъпленията се чака да са с близо 13% повече от тези през 2025 година Ако погледнем данните от началото на годината, всички съществени налози се извършват със забележителен (поне) двуцифрен растеж, Данък добавена стойност да вземем за пример с 19%. Но и това не е достатъчно…

Защото към този момент е несъмнено, че свръх дефицитът е резултат от големия растеж на обществените разноски. Дори след оповестените планове и ограничения за икономии се чака разноските през 2026 година да са с 19,6% по-високи от предходната година. Да повторим – съвсем 20% годишен растеж на разноските, или цели 9,3 милиарда евро повече. Изпреварвайки реакцията – да, от нарастването 3,7 милиарда са поради „ огромното асимилиране “ на средства от Европейски Съюз, само че останалите 5,6 милиарда в плюс са напълно национално, българско политическо решение за харчене.

Дефицитът би трябвало да се финансира, а това значи все по-голям размер на дълга. Само за тази година бюджетният закон планува нов дълг от над 10 милиарда евро. Дори при съблюдаване на обещанието за стесняване на недостига до под 3% от Брутният вътрешен продукт в идващите две години (защо това ще бъде подложено на политическо тестване – тук) държавният дълг нараства с астрономически темпове – до над 40 милиарда евро в края на 2026 година, над 45 милиарда в края на 2027 година и над 51 милиарда евро в края на 2028 година, или 35,7% от Брутният вътрешен продукт. Дългът не е абстракция в някаква статистическа таблица – той, първо, би трябвало да се върне, и второ, постанова заплащане на лихви всяка година. И в случай че през 2022 година разноските за лихви в бюджета бяха под 350 млн. евро, за 2028 година се чака те да приближат 1,8 милиарда евро.

Трайно огромен бюджетен недостиг, породен от голямо нарастване на разноските, води до висока инфлация. Държавата вкарва в допълнение гориво в така и така прегряващата стопанска система, и в комбиниране с продължаващата кредитна агресия на банките, повишава цените на вътрешния пазар и доста усилва вноса. Ако се чудите за какво България е с най-висока инфлация в еврозоната половината виновност можем да припишем на фискалната политика.

Обещанието за стесняване на недостига до 3% през 2028 година е по едно и също време неамбициозно и нежно. При бързо растяща стопанска система с висока претовареност и ползване държавните финанси би трябвало да регистрират остатък, не недостиг – без значение в какъв размер; това се е случвало в сходни интервали на напредък в двете десетилетия до пандемията. Но даже таванът от 3 % може да се окаже не толкоз елементарен за постигане, и то освен поради упования мощен напън от всевъзможни лобита и класи за повече разноски, а тъй като позволява, че макроикономическата картина ще остане все по този начин удобна. А това значи, че всеки потрес от външната среда, всяко утежняване на конюнктурата ще свие предстоящите доходи, а оттова – ще раздуе още веднъж недостига.

Анализът е част от