,fit(1920:897)&format=webp)
Генетично заложено ли е затлъстяването?
Затлъстяването е заложено в нашата ДНК и постоянно предопределя вида тяло, който ще имаме. Допреди няколко десетилетия беше доста по-лесно да повлияем на тази предразположеност и да направляваме тежестта си. Днес обаче сме заобиколени от все по-достъпни и привлекателни храни, което прави контрола върху тежестта по-сложен.
В ерата на медикаментите за намаляване като Ozempic науката все по-успешно разрушава мита, че затлъстяването е просто въпрос на персонален избор или липса на воля, написа El Pais.
Ново проучване, оповестено в PLOS Medicine, открива, че генетиката значително изяснява връзката сред показателя на телесна маса (ИТМ) на родителите и техните деца, до момента в който други биологични механизми играят доста по-малка роля. За да стигнат до това умозаключение, учените са анализирали данни от десетки хиляди фамилии в Норвегия. Според събраните данни генетиката изяснява към 79% от връзката сред показателя на телесна маса на майките и децата и цели 94% от връзката сред бащите и децата до навършване на осемгодишна възраст.
Въпреки че тези данни са притеснителни, те не трябва да водят до генетичен детерминизъм, акцентира Том Бонд, откривател в Университета в Бристол и водещ създател на проучването.
„ Затлъстяването се дефинира от композиция сред гените и средата “, изяснява той. „ Ако децата порастват в здравословна среда, те могат да избегнат наднорменото тегло, даже в случай че са наследили гени, които покачват риска. “
Разбирането на взаимоотношението сред гените и средата е основно за обяснението на актуалната зараза от затлъстяване. Този извод се добавя от различен теоретичен труд, оповестен в същото издание.
Той наблюдава ИТМ и генетичните разновидности, свързани със затлъстяването, при четири генерации британци, родени надлежно през 1946, 1958, 1970 и 2001 година Изводите показват, че въпреки генетичният състав на популацията да е останал значително неизменен, актуалната среда е засилила връзката сред генетичната предразположеност и действителното затлъстяване.
„ Нивата на затлъстяване се покачват прекомерно бързо, с цел да припишем това само на гените, само че актуалната среда може да накара генетичната предразположеност да има повече тежест “, споделя пред El Pais Хосе М. Ордовас, старши откривател в Центъра за проучване на човешкото хранене към USDA.
Изследователите показват, че средата дефинира общите равнища на затлъстяване, до момента в който генетиката въздейства върху това кои човеци ще натрупат непотребни килограми.
Преди 50 или 60 години генетичната податливост към напълняване имаше лимитирано въздействие. Днес, когато супермаркетите оферират обилие от ултрапреработени и привлекателни храни, оправянето с генетичната предразположеност е доста по-трудно.
Не съществува един-единствен ген, който дефинира затлъстяването. Идентифицирани са над 3000 генетични разновидността, които са разпръснати в целия геном и групово въздействат върху хранителното държание. Оценките демонстрират, че генетиката обуславя сред 40% и 70% от риска от затлъстяване.
Тези генетични разновидности могат да лимитират успеваемостта на актуалните медикаменти за намаляване. Проучване, оповестено в списание Nature, проучва геномите на 27 000 пациенти на терапия и разпознава два разновидността в гените, към които са ориентирани медикаментите от второ потомство (GLP-1 и GIP рецепторите). Това изяснява за какво някои пациенти губят доста тегло, до момента в който при други резултатът е най-малък.
Поради това някои специалисти към този момент употребяват термина „ затлъстявания “ в множествено число. Тези разлики не са забележими външно, защото положението постоянно е съпроводено със обществена стигма и естетически оценки, само че същинските аргументи се разкриват при разбор на човешкия геном.
В ерата на медикаментите за намаляване като Ozempic науката все по-успешно разрушава мита, че затлъстяването е просто въпрос на персонален избор или липса на воля, написа El Pais.
Ново проучване, оповестено в PLOS Medicine, открива, че генетиката значително изяснява връзката сред показателя на телесна маса (ИТМ) на родителите и техните деца, до момента в който други биологични механизми играят доста по-малка роля. За да стигнат до това умозаключение, учените са анализирали данни от десетки хиляди фамилии в Норвегия. Според събраните данни генетиката изяснява към 79% от връзката сред показателя на телесна маса на майките и децата и цели 94% от връзката сред бащите и децата до навършване на осемгодишна възраст.
Въпреки че тези данни са притеснителни, те не трябва да водят до генетичен детерминизъм, акцентира Том Бонд, откривател в Университета в Бристол и водещ създател на проучването.
„ Затлъстяването се дефинира от композиция сред гените и средата “, изяснява той. „ Ако децата порастват в здравословна среда, те могат да избегнат наднорменото тегло, даже в случай че са наследили гени, които покачват риска. “
Разбирането на взаимоотношението сред гените и средата е основно за обяснението на актуалната зараза от затлъстяване. Този извод се добавя от различен теоретичен труд, оповестен в същото издание.
Той наблюдава ИТМ и генетичните разновидности, свързани със затлъстяването, при четири генерации британци, родени надлежно през 1946, 1958, 1970 и 2001 година Изводите показват, че въпреки генетичният състав на популацията да е останал значително неизменен, актуалната среда е засилила връзката сред генетичната предразположеност и действителното затлъстяване.
„ Нивата на затлъстяване се покачват прекомерно бързо, с цел да припишем това само на гените, само че актуалната среда може да накара генетичната предразположеност да има повече тежест “, споделя пред El Pais Хосе М. Ордовас, старши откривател в Центъра за проучване на човешкото хранене към USDA.
Изследователите показват, че средата дефинира общите равнища на затлъстяване, до момента в който генетиката въздейства върху това кои човеци ще натрупат непотребни килограми.
Преди 50 или 60 години генетичната податливост към напълняване имаше лимитирано въздействие. Днес, когато супермаркетите оферират обилие от ултрапреработени и привлекателни храни, оправянето с генетичната предразположеност е доста по-трудно.
Не съществува един-единствен ген, който дефинира затлъстяването. Идентифицирани са над 3000 генетични разновидността, които са разпръснати в целия геном и групово въздействат върху хранителното държание. Оценките демонстрират, че генетиката обуславя сред 40% и 70% от риска от затлъстяване.
Тези генетични разновидности могат да лимитират успеваемостта на актуалните медикаменти за намаляване. Проучване, оповестено в списание Nature, проучва геномите на 27 000 пациенти на терапия и разпознава два разновидността в гените, към които са ориентирани медикаментите от второ потомство (GLP-1 и GIP рецепторите). Това изяснява за какво някои пациенти губят доста тегло, до момента в който при други резултатът е най-малък.
Поради това някои специалисти към този момент употребяват термина „ затлъстявания “ в множествено число. Тези разлики не са забележими външно, защото положението постоянно е съпроводено със обществена стигма и естетически оценки, само че същинските аргументи се разкриват при разбор на човешкия геном.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ