Урокът на 2021 г.: Никое управление не бива да се изживява като вечно
" Дневник " се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдаващи да оценят 2021 година и да създадат прогнози за 2022 година Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на смяната? Излезе ли от рецесията, провокирана от пандемията? Беше ли допустима за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да планува какъв брой пъти ще вървим на избори? Четете равносметката за 2021 година в дните до новата година, а упованията за 2022 година - след 1 януари. Започнахме с равносметката на, политолога,,проф. Ивайло Дичев. Днес четете отговорите на политолога Антоний Тодоров за отиващата си 2021 година
Сбъдна ли се някое от упованията ви за 2021 година? В какво се излъгахте?
- Сбъдна се упованието ми за края на политическата надмощие на ГЕРБ. Постепенно открита и траяла към този момент 11 години с в действителност цялостен надзор над обществените инстанции, тази надмощие беше разтърсена и значително демонтирана. Оттук насетне има голям брой отворени разновидности за бъдещето, тъй като преди просто нямаше никакви разновидности с изключение на " още от същото ".
Вероятно съм се излъгал в упованията, че това може да стане бързо, въпреки и не толкоз елементарно.
Как бихте обобщили тази сложна година?
- Година на опити с три поредни парламентарни избори и президентски избори, съвпадащи с тях. Тези опити ни донесоха нов и непредвиден опит, само че като цяло обществото и институциите се оправиха.
Но има и неприятна вест - присъединяване на изборите се срина до невиждан най-малко. Не съм сигурен, че " жителите са се уморили " от толкоз доста избори. По-скоро се умориха да бъдат питани толкоз постоянно по въпроси, които се чака политическата класа да съумява да реши.
Кои бяха значимите уроци на 2021-а?
- Най-важният урок, мисля, е че никое ръководство не трябва да се изживява като постоянно, че всяко ръководство, изключително в демокрациите, зависи в последна сметка от оценката на жителите. Но и различен урок: когато има синергия сред гражданската готовност и ангажирането на някоя политическа институция с действителните упования на жителите, резултатите са налице.
Най-сетне значим урок е, че политиката на " извиване на ръце " не води до положителни резултати, изключително за оня, който я практикува. Политиката изисква другарство, само че също и ясни разграничения по кардинални въпроси, а не с многочислени червени линии.
Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните резултати за политическата среда от събитията през 2021 година?
- Изненада ме неумението на нови партии като " ИТН ", само че също и " Изправи се! " да реализират консенсус, единодушие с останалите, в случай че беше ясно кой е главният им съперник. Изненада ме електоралният срив на Българска социалистическа партия, което слага под въпрос политическото бъдеще на партията. Изненада ме устойчивостта на поддръжката за ГЕРБ, тъй като мислех, че тя е мощно подвластна от позицията на тази партия като ръководеща.
Но в последна сметка наподобява сме пред сериозна и дълбока промяна на партийната система, както с разбърквания сред " главните " играчи, по този начин и с появяването на нови, само че и по нов метод проведени. Вероятно има търсене на политически форми, които да съчетаят обичайна партийна организация с характерностите на гражданското придвижване.
Имаше ли съгласно вас и политическа рецесия през тази година?
- Очевидно, след толкоз чести парламентарни избори и дълго ръководство на служебни държавни управления. Но тази рецесия е на път да бъде преодоляна.
Какво завоюва и какво загуби президентът Румен Радев, определен за втори мандат?
- Спечели и с съображение втори мандат, тъй като съумя да въплъти гражданските упования и недоволства от ръководството на ГЕРБ. Спечели публично доверие, освен това от политически разнородни измежду в обществото. В някакъв смисъл, обаче, загуби от това, което се чака като " политическа индиферентност ". Но е явно, че не можеш да си политически безпристрастен пред толкоз основни безобразия.
Коя е думата на 2021-а съгласно вас?
- Изчегъртване.
Как оценявате положението на гражданското общество?
- Гражданското общество, обратно на публикуваното разбиране, не е аналогично на гражданска интензивност по време на митинги. Протестите, почнали през лятото на 2020 година, бяха спонтанни. Но гражданското общество е проведената частна сфера на гласност, то изисква по-трайна организация и по-трайно изпитание за напън върху политическите институции. Имаме доста положителни предпоставки за самоорганизирането на едно мощно гражданско общество, само че към момента има доста, което да се прави в тази тенденция.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Сбъдна ли се някое от упованията ви за 2021 година? В какво се излъгахте?
- Сбъдна се упованието ми за края на политическата надмощие на ГЕРБ. Постепенно открита и траяла към този момент 11 години с в действителност цялостен надзор над обществените инстанции, тази надмощие беше разтърсена и значително демонтирана. Оттук насетне има голям брой отворени разновидности за бъдещето, тъй като преди просто нямаше никакви разновидности с изключение на " още от същото ".
Вероятно съм се излъгал в упованията, че това може да стане бързо, въпреки и не толкоз елементарно.
Как бихте обобщили тази сложна година?
- Година на опити с три поредни парламентарни избори и президентски избори, съвпадащи с тях. Тези опити ни донесоха нов и непредвиден опит, само че като цяло обществото и институциите се оправиха.
Но има и неприятна вест - присъединяване на изборите се срина до невиждан най-малко. Не съм сигурен, че " жителите са се уморили " от толкоз доста избори. По-скоро се умориха да бъдат питани толкоз постоянно по въпроси, които се чака политическата класа да съумява да реши.
Кои бяха значимите уроци на 2021-а?
- Най-важният урок, мисля, е че никое ръководство не трябва да се изживява като постоянно, че всяко ръководство, изключително в демокрациите, зависи в последна сметка от оценката на жителите. Но и различен урок: когато има синергия сред гражданската готовност и ангажирането на някоя политическа институция с действителните упования на жителите, резултатите са налице.
Най-сетне значим урок е, че политиката на " извиване на ръце " не води до положителни резултати, изключително за оня, който я практикува. Политиката изисква другарство, само че също и ясни разграничения по кардинални въпроси, а не с многочислени червени линии.
Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните резултати за политическата среда от събитията през 2021 година?
- Изненада ме неумението на нови партии като " ИТН ", само че също и " Изправи се! " да реализират консенсус, единодушие с останалите, в случай че беше ясно кой е главният им съперник. Изненада ме електоралният срив на Българска социалистическа партия, което слага под въпрос политическото бъдеще на партията. Изненада ме устойчивостта на поддръжката за ГЕРБ, тъй като мислех, че тя е мощно подвластна от позицията на тази партия като ръководеща.
Но в последна сметка наподобява сме пред сериозна и дълбока промяна на партийната система, както с разбърквания сред " главните " играчи, по този начин и с появяването на нови, само че и по нов метод проведени. Вероятно има търсене на политически форми, които да съчетаят обичайна партийна организация с характерностите на гражданското придвижване.
Имаше ли съгласно вас и политическа рецесия през тази година?
- Очевидно, след толкоз чести парламентарни избори и дълго ръководство на служебни държавни управления. Но тази рецесия е на път да бъде преодоляна.
Какво завоюва и какво загуби президентът Румен Радев, определен за втори мандат?
- Спечели и с съображение втори мандат, тъй като съумя да въплъти гражданските упования и недоволства от ръководството на ГЕРБ. Спечели публично доверие, освен това от политически разнородни измежду в обществото. В някакъв смисъл, обаче, загуби от това, което се чака като " политическа индиферентност ". Но е явно, че не можеш да си политически безпристрастен пред толкоз основни безобразия.
Коя е думата на 2021-а съгласно вас?
- Изчегъртване.
Как оценявате положението на гражданското общество?
- Гражданското общество, обратно на публикуваното разбиране, не е аналогично на гражданска интензивност по време на митинги. Протестите, почнали през лятото на 2020 година, бяха спонтанни. Но гражданското общество е проведената частна сфера на гласност, то изисква по-трайна организация и по-трайно изпитание за напън върху политическите институции. Имаме доста положителни предпоставки за самоорганизирането на едно мощно гражданско общество, само че към момента има доста, което да се прави в тази тенденция.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ