"Мислене/Подреждане" - Жорж Перек в пълния му блясък
Дневник " разгласява фрагмент от книгата " Мислене/Подреждане " на френския публицист и режисьор Жорж Перек (1936 - 1982), прочут в България най-много с романа си " Животът. Начин на приложимост ". Сборникът с есета излезе на български при започване на лятото с логото на издателство " Критика и хуманизъм " (преводът от френски е на Юлиан Жилиев).
Книгата е оповестена на френски три години след гибелта на ексцентричния създател. Заглавието е взето от емблематичното есе на Перек " Мислене/Подреждане ". Както споделя съставителят на сборника, фамозният френски интелектуалец Морис Олендер, " Подреждайки света, с цел да го разбере, Жорж Перек непрекъснато раздрусва условностите на осезаемото и откритите йерархии. Погледът му придава на всекидневните съществувания и неща непредвидена компактност, която обърква и удивлява. "
В " Мислене/Подреждане " откриваме и именитите думи на Жорж Перек: " Ние осцилираме сред илюзията за приключеното и световъртежа от неуловимото. В името на приключеното ни се желае да имаме вяра, че съществува някакъв неповторим ред, който поначало би ни разрешавал да стигаме до знание; в името на неуловимото ни се желае да мислим, че ред и безвластие са две думи, еднообразно обозначаващи случайността. "
" Присъщото на Перек предпочитание да подрежда и изброява нещата тук се разгръща върху какви ли не области - от личното му писане през модата до метода да подреждаш библиотеката си, оттова до очилата, а от тях - до готварски предписания, комбиниращи по видимо безчет способи три повтарящи се продукта
Есетата показват Перек в цялостния искра на неговата " запазена марка " писане и ни въртят с друга скорост към един блян, приет ето по този начин: " Толкова изкусително е да поискаш да разпределиш целия свят съгласно един-единствен кодекс ", означават от " Критика и хуманизъм ".
Из " Мислене/Подреждане " от Жорж Перек
* * * *
Кратки бележки върху изкуството и метода човек да подрежда книгите си
Мислене/ПодрежданеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Всяка библиотека дава отговор на двойна нужда, която постоянно е и двойна фикс идея: за съхраняването на избрани предмети (книги) и за подреждането им по избрани способи.
Един от приятелите ми реши един ден да ограничи библиотеката си до 361 творби. Идеята беше следната: откакто е почнал с n на брой творби и е достигнал посредством добавяне или изваждане до цифрата К=361, за което се счита, че подхожда на една в случай че не идеална, то най-малко задоволителна библиотека, да си наложи да не придобива трайно ново произведение Х, в случай че не в профил (чрез подаряване, изхвърляне, пласиране или по различен съответен начин) някое предходно произведение Z, тъй че общият брой К на творбите да остава непрекъснат и еднакъв на 361:
К + X > 361 > K - Z
Развитието на този привлекателен план се сблъска с предвидими компликации, за които бяха открити наложилите се решения: изначало се предвиждаше един том - да кажем, от поредицата Плеяда - да подхожда на една (1) книга даже в случай че съдържа три (3) романа (или стихосбирки, сборници с есета и пр.); от това следваше, че три (3), четири (4) или n (n) на брой романи от еднакъв създател подхождат (имплицитно) на един (1) том от този създател като още несъбрани фрагменти, само че при всички случаи събираеми в негови Събрани съчинения.
Оттук заключи, че еди-кой си наскоро добит разказ от еди-кой си англоезичен романист от втората половина на ХIХ в. не би могъл разумно да се счита за ново произведение Х, а би трябвало да се счита за произведение Z, принадлежащо на една сега оформяща се серия: съвкупността Т от всички романи, написани от гореспоменатия романист (а Бог знае дали въобще има такава!). Това не променяше ни минимум първичния план: просто, вместо да приказва за 361 творби, той реши, че достатъчната библиотека би трябвало мислено да се състои от 361 създатели, въпреки и написали някое фино съчиненийце или толкоз доста книги, че да се изпълни цялостен камион.
Тази трансформация се оказваше ефикасна в продължение на много години: само че скоро стана ясно, че някои творби - да вземем за пример рицарските романи - нямат създател или пък имат няколко създатели и че някои създатели - дадаистите да вземем за пример - не могат да бъдат отделени едни от други, без автоматизирано да изгубят 80-90% от това, което буди интерес към тях: по този начин се стигна до концепцията за библиотека, сведена до 361 тематики - думата е мъглява, само че и сферите, които покрива, от време на време също са такива - и тази граница до момента действа сполучливо.
Така че един от главните проблеми, които среща човек, който съхранява книгите, които е чел или си дава обещание един ден да прочете, е увеличението на неговата библиотека. Не всеки има шанса да бъде капитан Немо: " за мене светът изчезна в деня, когато моят " Наутилус " се гмурна за първи път във водата. През тоя ден аз купих последните си томове, последните си брошури, последните си вестници и желая да имам вяра, че от този момент човечеството към този момент нито е мислило, нито е писало нещо ".
Еднакво подвързаните 12 000 тома на капитан Немо са били подредени един път вечно, и то толкоз по-лесно, колкото това нареждане - както ни се разяснява - не вкарва никакви разлики, най-малкото що се отнася до езика (уточнение, което по никакъв метод не визира изкуството да се подрежда библиотека, а просто желае да ни подсети, че капитан Немо приказва еднообразно добре всички езици).
Но за нас, които продължаваме да си имаме работа с едно човечество, което упорства да мисли, да написа и най-много да разгласява, казусът с увеличението на броя книги в нашите библиотеки е на път да стане единственият действителен проблем: тъй като е напълно явно, че не е изключително мъчно да се съхраняват 10 или двайсет книги, да речем, даже сто; само че когато човек стартира да разполага с 361, с хиляда или с три хиляди и на първо място когато броят им вземе да нараства всеки или съвсем всеки ден, тогава поражда проблем - изначало със слагането на всички тези книги някъде, а след това с опцията те да бъдат намирани, когато по една или друга причина човек изпита някой ден предпочитание или потребност най-накрая да ги прочете или даже да ги препрочете.
Така казусът с библиотеките се разкрива като двоен проблем: първо като въпрос на пространство и след това като въпрос на ред.
1. За пространството
1.1. Общи положения
Книгите не са пръснати, а са събрани. Както всички буркани със сладка се поставят в долап за сладка, по този начин всички книги се поставят на едно място или на повече места за книги. В желанието си да ги резервира човек би могъл да ги струпа в куфари, да ги постави в мазето или на тавана, или в дъното на дрешника, само че нормално избира да се виждат.
Практиката демонстрира, че книгите най-често са ситуирани една до друга по дължината на стена или бариера, върху паралелни правоъгълни опори, които не са нито прекомерно дълбоки, нито прекомерно огромни като пространство. Книгите нормално са подредени по височина, и то по този начин, че заглавието, отпечатано върху гръбчето им, да е очевидно (понякога, както на книжарските витрини, са показани задачите корици начело, само че във всеки случай е извънредно, недопустимо и съвсем постоянно считано за дразнещо от книгата да се вижда единствено отрезът на страниците).
В актуалното обзавеждане библиотеката е част от мебелировката: " секция-библиотека ". Най-често това е модул от комплекта мебели за " всекидневна ", формиран също от:
мебел-барче със спускащ се плот
писалище със спускаща се хоризонтална част
бюфет с две крила
мебел за музикална техника
мебел за тв приемник
мебел за проектор на диапозитиви
витрина за сервизи
и др.;
и този модул бива представян в каталозите декориран с няколко празни подвързии за книги.
На процедура обаче книгите могат да бъдат поставени съвсем на всички места.
1.2. Помещения,в които човек може да постави книгите си
в антрето
във всекидневната
в другата стая или стаи
в кенефа
В кухнята нормално се поставят единствено един тип книги - точно по този начин наречените " готварски ". Изключително рядко книги се намират в банята, макар че за доста хора това е обичано място за четене. Влажността там единомислещо е считана за зложелател номер едно на опазването на печатни текстове. В една баня може най-вече да се откри аптечно шкафче, а в аптечното шкафче - брошура, озаглавена Какво би трябвало да създадем, преди да пристигна лекарят?.
1.3. Места в стая, където човек може да сложи книги
• Върху полиците над камини или радиатори (все отново се счита, че топлината с течение на времето се оказва повече или по-малко вредна),
• сред два прозореца,
• в рамката на закована врата,
• върху стъпалата на сгъваема стълба за библио¬тека, която по този метод става неизползваема (много изискан, вж. Ренан3),
• под някой прозорец,
• в мебел, ситуирана под ъгъл и разделяща стая¬та на две елементи (много изискан, основава
още по-добър резултат с малко зеленина).
Фотографии в рамки от позлатен месинг, дребни гравюри, рисунки с перо, сухи цветя в чаши със столче, запалими субстанции в комплект или не с клечки кибрит (опасни), оловни войничета, снимка на Ернест Ренан в работния му кабинет в Колеж дьо Франс, пощенски картички, очи от кукла, кутии, дребни опаковки сол, черен пипер и горчица от самолетна компания " Луфтханза ", везна за претегляне на пощенски колета, кукички за стена, цветни топчета за игра, принадлежности за разчистване на лула, умалени модели на остарели коли, разноцветни морски и речни камъчета, дребни предмети за спомен, пружинки.
2. За реда
Библиотека, която човек не подрежда, се разбърква: подобен образец ми дадоха, с цел да ми оказват помощ да схвана какво е ентропия, и аз неведнъж се убеждавах в това от опит.
Безпорядъкът в една библиотека самичък по себе си не е нещо сериозно; той е от същото естество като " В кое чекмедже си сложих чорапите? ": непроменяемо се счита, че човек ще отгатне по инстинкт къде е поставил тази или онази книга; а даже и да не се сети, в никакъв случай няма да се затрудни да огледа небрежно всички лавици.
На тази апология на симпатичния хаос се опълчва дребнавото прелъщение за самостоятелна бюрократичност: на всяко място да стои една избрана движимост и всяка движимост да си има място, и обратно; човек постоянно е сред тези две напрежения - едното, което привилегирова цялостната освободеност, склонната към анархизъм необятна скроеност, другото, което възхвалява добродетелите на tabula rasa, ефикасната безчувственост на огромната подреденост - и в последна сметка постоянно се пробва да постави в ред книгите си: това е мъчителна, потискаща интервенция, която обаче е способна да достави приятни изненади като да вземем за пример тази да намериш книга, която си не запомнил просто тъй като от дълго време не си виждал, и тогава, отлагайки за на следващия ден това, което по този начин и по този начин няма да можеш да свършиш през днешния ден, още веднъж да я погълнеш, лежащ по стомах в леглото си.
2.1. Начини на нареждане на книги
нареждане по азбучен ред
нареждане по континенти или по страни
нареждане по цветове
нареждане по дата на придобиване
нареждане по година на издаване
нареждане по формати
нареждане по жанрове
нареждане по огромни литературни интервали
нареждане по езици
нареждане по цели на четене
нареждане по подвързии
нареждане по поредици
Нито едно от тези подреждания, взето настрана, не е изцяло задоволително. Практически всяка библиотека се провежда, като съчетава тези способи на нареждане: тяхното уравновесяване, резистентност на промени, старомодност и непроменяемост придават на всяка библиотека неповторим личен образ.
Добре е първо да отличим трайните и краткотрайните подредби; трайните са тези, към които човек нормално се придържа; краткотрайните са плануваните да траят единствено няколко дни: времето, за което книгата намира или преоткрива окончателното си място: това може да бъде неотдавна добита и още непрочетена книга или неотдавна прочетена, за която човек не е доста наясно къде да я постави и си дава обещание, че ще ѝ откри място при скорошно " огромно нареждане " ; или пък книга, чието четене е прекъснал и във връзка с която не изпитва предпочитание да я подреди, преди да я дочете; или книга, която бива непрекъснато употребена в продължение на даден интервал от време; или книга, определена, с цел да бъде потърсена в нея информация или препоръка и която още не е върната на мястото й; или книга, която не би могла да бъде поставена на несъмнено място, тъй като не ви принадлежи и неведнъж сте обещавали да я върнете и така нататък
Що се отнася до мен, съвсем три четвърти от книгите ми в действителност в никакъв случай не са били подреждани. Онези, които не са подредени по дефинитивно краткотраен метод, са подредени по краткотрайно финален метод, както в Улипо. Докато чакат, аз ги придвижвам от стая в стая, от една полица - на друга, от един куп - на различен и ми се случва да извозвам по три часа в търсене на книга, без да я намеря, само че не и без удовлетворението от време на време да открия шест-седем други, които правят безусловно същата работа.
2.2. Много лесни за нареждане книги
Големите томове на Жул Верн с алена подвързия (оригинални издания на " Етцел " или преиздания на " Ашет " ), доста огромните книги, напълно дребните, Бедекерите, редките книги или считаните за такива, подвързаните книги, томовете на Плеяда, тези от поредицата Настоящето на бъдещето, романите, оповестени от издателство Минюи, поредиците (Change, Textes, Les Lettres nouvelles, Le Chemin и пр.), списанията - когато има най-малко три броя от тях, и така нататък
2.3. Не прекомерно сложни за нареждане книги
Книгите за киното, без значение дали са очерци за режисьори, албуми за звезди или следващи елементи от сюжети на филми; южноамериканските романи, етнологията, психоанализата, готварските книги (виж по-горе), телефонните указатели (поставени до телефона), немските романтици, книгите от поредицата Que sais-je (като въпросът е дали да ги подредя дружно, или съгласно дисциплината, към която се отнасят) и така нататък
2.4. По-скоро невъзможни за нареждане книги
Другите: да вземем за пример списанията, от които е налице единствено един брой, или Войната от 1812 година в Русия на Клаузевиц, съпроводена с карта и преведена от немски [на френски] от М. Бегуен, капитан, командващ 31-ви драгунски полк, квалифициран в Генералщабната академия, издадена в Париж от Librairie militaire R. Chapelot & Cie, 1900; или пък свитък 6 от том 91 (ноември 1976) на PMLA, списанието на Modern Language Association of America, който показва програмата на 666 работни срещи по време на годишния конгрес на упоменатата асоциация.
2.5. Подобно на Борхесовите библиотекари от Вавилон, търсещи книгата, която ще им даде ключа за всички други, ние осцилираме сред илюзията за приключеното и световъртежа от неуловимото. В името на приключеното ни се желае да имаме вяра, че съществува някакъв неповторим ред, който поначало би ни разрешавал да стигаме до знание; в името на неуловимото ни се желае да мислим, че ред и безвластие са две думи, еднообразно обозначаващи случайността.
Възможно е също двете да са капани, привидности, предопределени да прикрият овехтялостта на книгите и на системите.
Във всеки случай не е неприятно, че сред тях двете нашите библиотеки служат понякога като място за бележки от вида " да не не помни! ", за излягане на котката и за килер.
Откъс от " Животът. Начин на приложимост " на Жорж Перек
Книгата е оповестена на френски три години след гибелта на ексцентричния създател. Заглавието е взето от емблематичното есе на Перек " Мислене/Подреждане ". Както споделя съставителят на сборника, фамозният френски интелектуалец Морис Олендер, " Подреждайки света, с цел да го разбере, Жорж Перек непрекъснато раздрусва условностите на осезаемото и откритите йерархии. Погледът му придава на всекидневните съществувания и неща непредвидена компактност, която обърква и удивлява. "
В " Мислене/Подреждане " откриваме и именитите думи на Жорж Перек: " Ние осцилираме сред илюзията за приключеното и световъртежа от неуловимото. В името на приключеното ни се желае да имаме вяра, че съществува някакъв неповторим ред, който поначало би ни разрешавал да стигаме до знание; в името на неуловимото ни се желае да мислим, че ред и безвластие са две думи, еднообразно обозначаващи случайността. "
" Присъщото на Перек предпочитание да подрежда и изброява нещата тук се разгръща върху какви ли не области - от личното му писане през модата до метода да подреждаш библиотеката си, оттова до очилата, а от тях - до готварски предписания, комбиниращи по видимо безчет способи три повтарящи се продукта
Есетата показват Перек в цялостния искра на неговата " запазена марка " писане и ни въртят с друга скорост към един блян, приет ето по този начин: " Толкова изкусително е да поискаш да разпределиш целия свят съгласно един-единствен кодекс ", означават от " Критика и хуманизъм ".
Из " Мислене/Подреждане " от Жорж Перек
* * * *
Кратки бележки върху изкуството и метода човек да подрежда книгите си
Всяка библиотека дава отговор на двойна нужда, която постоянно е и двойна фикс идея: за съхраняването на избрани предмети (книги) и за подреждането им по избрани способи.
Един от приятелите ми реши един ден да ограничи библиотеката си до 361 творби. Идеята беше следната: откакто е почнал с n на брой творби и е достигнал посредством добавяне или изваждане до цифрата К=361, за което се счита, че подхожда на една в случай че не идеална, то най-малко задоволителна библиотека, да си наложи да не придобива трайно ново произведение Х, в случай че не в профил (чрез подаряване, изхвърляне, пласиране или по различен съответен начин) някое предходно произведение Z, тъй че общият брой К на творбите да остава непрекъснат и еднакъв на 361:
К + X > 361 > K - Z
Развитието на този привлекателен план се сблъска с предвидими компликации, за които бяха открити наложилите се решения: изначало се предвиждаше един том - да кажем, от поредицата Плеяда - да подхожда на една (1) книга даже в случай че съдържа три (3) романа (или стихосбирки, сборници с есета и пр.); от това следваше, че три (3), четири (4) или n (n) на брой романи от еднакъв създател подхождат (имплицитно) на един (1) том от този създател като още несъбрани фрагменти, само че при всички случаи събираеми в негови Събрани съчинения.
Оттук заключи, че еди-кой си наскоро добит разказ от еди-кой си англоезичен романист от втората половина на ХIХ в. не би могъл разумно да се счита за ново произведение Х, а би трябвало да се счита за произведение Z, принадлежащо на една сега оформяща се серия: съвкупността Т от всички романи, написани от гореспоменатия романист (а Бог знае дали въобще има такава!). Това не променяше ни минимум първичния план: просто, вместо да приказва за 361 творби, той реши, че достатъчната библиотека би трябвало мислено да се състои от 361 създатели, въпреки и написали някое фино съчиненийце или толкоз доста книги, че да се изпълни цялостен камион.
Тази трансформация се оказваше ефикасна в продължение на много години: само че скоро стана ясно, че някои творби - да вземем за пример рицарските романи - нямат създател или пък имат няколко създатели и че някои създатели - дадаистите да вземем за пример - не могат да бъдат отделени едни от други, без автоматизирано да изгубят 80-90% от това, което буди интерес към тях: по този начин се стигна до концепцията за библиотека, сведена до 361 тематики - думата е мъглява, само че и сферите, които покрива, от време на време също са такива - и тази граница до момента действа сполучливо.
Така че един от главните проблеми, които среща човек, който съхранява книгите, които е чел или си дава обещание един ден да прочете, е увеличението на неговата библиотека. Не всеки има шанса да бъде капитан Немо: " за мене светът изчезна в деня, когато моят " Наутилус " се гмурна за първи път във водата. През тоя ден аз купих последните си томове, последните си брошури, последните си вестници и желая да имам вяра, че от този момент човечеството към този момент нито е мислило, нито е писало нещо ".
Еднакво подвързаните 12 000 тома на капитан Немо са били подредени един път вечно, и то толкоз по-лесно, колкото това нареждане - както ни се разяснява - не вкарва никакви разлики, най-малкото що се отнася до езика (уточнение, което по никакъв метод не визира изкуството да се подрежда библиотека, а просто желае да ни подсети, че капитан Немо приказва еднообразно добре всички езици).
Но за нас, които продължаваме да си имаме работа с едно човечество, което упорства да мисли, да написа и най-много да разгласява, казусът с увеличението на броя книги в нашите библиотеки е на път да стане единственият действителен проблем: тъй като е напълно явно, че не е изключително мъчно да се съхраняват 10 или двайсет книги, да речем, даже сто; само че когато човек стартира да разполага с 361, с хиляда или с три хиляди и на първо място когато броят им вземе да нараства всеки или съвсем всеки ден, тогава поражда проблем - изначало със слагането на всички тези книги някъде, а след това с опцията те да бъдат намирани, когато по една или друга причина човек изпита някой ден предпочитание или потребност най-накрая да ги прочете или даже да ги препрочете.
Така казусът с библиотеките се разкрива като двоен проблем: първо като въпрос на пространство и след това като въпрос на ред.
1. За пространството
1.1. Общи положения
Книгите не са пръснати, а са събрани. Както всички буркани със сладка се поставят в долап за сладка, по този начин всички книги се поставят на едно място или на повече места за книги. В желанието си да ги резервира човек би могъл да ги струпа в куфари, да ги постави в мазето или на тавана, или в дъното на дрешника, само че нормално избира да се виждат.
Практиката демонстрира, че книгите най-често са ситуирани една до друга по дължината на стена или бариера, върху паралелни правоъгълни опори, които не са нито прекомерно дълбоки, нито прекомерно огромни като пространство. Книгите нормално са подредени по височина, и то по този начин, че заглавието, отпечатано върху гръбчето им, да е очевидно (понякога, както на книжарските витрини, са показани задачите корици начело, само че във всеки случай е извънредно, недопустимо и съвсем постоянно считано за дразнещо от книгата да се вижда единствено отрезът на страниците).
В актуалното обзавеждане библиотеката е част от мебелировката: " секция-библиотека ". Най-често това е модул от комплекта мебели за " всекидневна ", формиран също от:
мебел-барче със спускащ се плот
писалище със спускаща се хоризонтална част
бюфет с две крила
мебел за музикална техника
мебел за тв приемник
мебел за проектор на диапозитиви
витрина за сервизи
и др.;
и този модул бива представян в каталозите декориран с няколко празни подвързии за книги.
На процедура обаче книгите могат да бъдат поставени съвсем на всички места.
1.2. Помещения,в които човек може да постави книгите си
в антрето
във всекидневната
в другата стая или стаи
в кенефа
В кухнята нормално се поставят единствено един тип книги - точно по този начин наречените " готварски ". Изключително рядко книги се намират в банята, макар че за доста хора това е обичано място за четене. Влажността там единомислещо е считана за зложелател номер едно на опазването на печатни текстове. В една баня може най-вече да се откри аптечно шкафче, а в аптечното шкафче - брошура, озаглавена Какво би трябвало да създадем, преди да пристигна лекарят?.
1.3. Места в стая, където човек може да сложи книги
• Върху полиците над камини или радиатори (все отново се счита, че топлината с течение на времето се оказва повече или по-малко вредна),
• сред два прозореца,
• в рамката на закована врата,
• върху стъпалата на сгъваема стълба за библио¬тека, която по този метод става неизползваема (много изискан, вж. Ренан3),
• под някой прозорец,
• в мебел, ситуирана под ъгъл и разделяща стая¬та на две елементи (много изискан, основава
още по-добър резултат с малко зеленина).
Фотографии в рамки от позлатен месинг, дребни гравюри, рисунки с перо, сухи цветя в чаши със столче, запалими субстанции в комплект или не с клечки кибрит (опасни), оловни войничета, снимка на Ернест Ренан в работния му кабинет в Колеж дьо Франс, пощенски картички, очи от кукла, кутии, дребни опаковки сол, черен пипер и горчица от самолетна компания " Луфтханза ", везна за претегляне на пощенски колета, кукички за стена, цветни топчета за игра, принадлежности за разчистване на лула, умалени модели на остарели коли, разноцветни морски и речни камъчета, дребни предмети за спомен, пружинки.
2. За реда
Библиотека, която човек не подрежда, се разбърква: подобен образец ми дадоха, с цел да ми оказват помощ да схвана какво е ентропия, и аз неведнъж се убеждавах в това от опит.
Безпорядъкът в една библиотека самичък по себе си не е нещо сериозно; той е от същото естество като " В кое чекмедже си сложих чорапите? ": непроменяемо се счита, че човек ще отгатне по инстинкт къде е поставил тази или онази книга; а даже и да не се сети, в никакъв случай няма да се затрудни да огледа небрежно всички лавици.
На тази апология на симпатичния хаос се опълчва дребнавото прелъщение за самостоятелна бюрократичност: на всяко място да стои една избрана движимост и всяка движимост да си има място, и обратно; човек постоянно е сред тези две напрежения - едното, което привилегирова цялостната освободеност, склонната към анархизъм необятна скроеност, другото, което възхвалява добродетелите на tabula rasa, ефикасната безчувственост на огромната подреденост - и в последна сметка постоянно се пробва да постави в ред книгите си: това е мъчителна, потискаща интервенция, която обаче е способна да достави приятни изненади като да вземем за пример тази да намериш книга, която си не запомнил просто тъй като от дълго време не си виждал, и тогава, отлагайки за на следващия ден това, което по този начин и по този начин няма да можеш да свършиш през днешния ден, още веднъж да я погълнеш, лежащ по стомах в леглото си.
2.1. Начини на нареждане на книги
нареждане по азбучен ред
нареждане по континенти или по страни
нареждане по цветове
нареждане по дата на придобиване
нареждане по година на издаване
нареждане по формати
нареждане по жанрове
нареждане по огромни литературни интервали
нареждане по езици
нареждане по цели на четене
нареждане по подвързии
нареждане по поредици
Нито едно от тези подреждания, взето настрана, не е изцяло задоволително. Практически всяка библиотека се провежда, като съчетава тези способи на нареждане: тяхното уравновесяване, резистентност на промени, старомодност и непроменяемост придават на всяка библиотека неповторим личен образ.
Добре е първо да отличим трайните и краткотрайните подредби; трайните са тези, към които човек нормално се придържа; краткотрайните са плануваните да траят единствено няколко дни: времето, за което книгата намира или преоткрива окончателното си място: това може да бъде неотдавна добита и още непрочетена книга или неотдавна прочетена, за която човек не е доста наясно къде да я постави и си дава обещание, че ще ѝ откри място при скорошно " огромно нареждане " ; или пък книга, чието четене е прекъснал и във връзка с която не изпитва предпочитание да я подреди, преди да я дочете; или книга, която бива непрекъснато употребена в продължение на даден интервал от време; или книга, определена, с цел да бъде потърсена в нея информация или препоръка и която още не е върната на мястото й; или книга, която не би могла да бъде поставена на несъмнено място, тъй като не ви принадлежи и неведнъж сте обещавали да я върнете и така нататък
Що се отнася до мен, съвсем три четвърти от книгите ми в действителност в никакъв случай не са били подреждани. Онези, които не са подредени по дефинитивно краткотраен метод, са подредени по краткотрайно финален метод, както в Улипо. Докато чакат, аз ги придвижвам от стая в стая, от една полица - на друга, от един куп - на различен и ми се случва да извозвам по три часа в търсене на книга, без да я намеря, само че не и без удовлетворението от време на време да открия шест-седем други, които правят безусловно същата работа.
2.2. Много лесни за нареждане книги
Големите томове на Жул Верн с алена подвързия (оригинални издания на " Етцел " или преиздания на " Ашет " ), доста огромните книги, напълно дребните, Бедекерите, редките книги или считаните за такива, подвързаните книги, томовете на Плеяда, тези от поредицата Настоящето на бъдещето, романите, оповестени от издателство Минюи, поредиците (Change, Textes, Les Lettres nouvelles, Le Chemin и пр.), списанията - когато има най-малко три броя от тях, и така нататък
2.3. Не прекомерно сложни за нареждане книги
Книгите за киното, без значение дали са очерци за режисьори, албуми за звезди или следващи елементи от сюжети на филми; южноамериканските романи, етнологията, психоанализата, готварските книги (виж по-горе), телефонните указатели (поставени до телефона), немските романтици, книгите от поредицата Que sais-je (като въпросът е дали да ги подредя дружно, или съгласно дисциплината, към която се отнасят) и така нататък
2.4. По-скоро невъзможни за нареждане книги
Другите: да вземем за пример списанията, от които е налице единствено един брой, или Войната от 1812 година в Русия на Клаузевиц, съпроводена с карта и преведена от немски [на френски] от М. Бегуен, капитан, командващ 31-ви драгунски полк, квалифициран в Генералщабната академия, издадена в Париж от Librairie militaire R. Chapelot & Cie, 1900; или пък свитък 6 от том 91 (ноември 1976) на PMLA, списанието на Modern Language Association of America, който показва програмата на 666 работни срещи по време на годишния конгрес на упоменатата асоциация.
2.5. Подобно на Борхесовите библиотекари от Вавилон, търсещи книгата, която ще им даде ключа за всички други, ние осцилираме сред илюзията за приключеното и световъртежа от неуловимото. В името на приключеното ни се желае да имаме вяра, че съществува някакъв неповторим ред, който поначало би ни разрешавал да стигаме до знание; в името на неуловимото ни се желае да мислим, че ред и безвластие са две думи, еднообразно обозначаващи случайността.
Възможно е също двете да са капани, привидности, предопределени да прикрият овехтялостта на книгите и на системите.
Във всеки случай не е неприятно, че сред тях двете нашите библиотеки служат понякога като място за бележки от вида " да не не помни! ", за излягане на котката и за килер.
Откъс от " Животът. Начин на приложимост " на Жорж Перек Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ