Факти и аргументи – в отговор на най-разпространените митове за ромите
" Дневник " разгласява фрагмент от разбора на най-разпространените легенди за ромите в България, дело на експертен екип от с партньорството на Центъра за проучване на демокрацията, Фондация Рома-Лом и Фондация " Приложни проучвания и връзки ". Авторите са: Ралица Сечкова, Росалина Тодорова, Лилия Якова, Румян Сечков, Люба Батембергска, Емануил Георгиев и Николай Кирилов.Целия текст можете да прочетете.
Целта на разбора е да подкрепи процеса на създаване на потенциал измежду ромските деятели, посредници и учители, учащи деца в смесена среда роми и българи, да разпознават и демонстрират на останалите подправените вести, които водят до етническо напрежение и образуват отрицателни предубеждения към ромските общности. Изводите са на създателите му, които се опират на изброените източници и са съчетани с техния експертен опит от работа с ромски общности, изследвания на медии и обществени мрежи. В отчета се оборват предумишлено недостоверни обстоятелства и изказвания посредством елементарно проверими данни от публични източници.
Основни легенди, към които се образуват подправените вести за ромите
Ще се спрем на някои от митовете, които на пръв взор могат да се вземат на съществено - в случай че не се замислим по-сериозно или не познаваме съответната материя, можем да ги вземем за истина. Именно тук се крие уловката, някои детайли са правилни, само че се получава в действителност мит, който откакто влезе в приложимост, може да се разклонява и мултиплицира по този начин, че да е комфортен за най-различна приложимост - от най-злостна клюка, до опрощение за някои дейности на ромите, което от своя страна може да докара до други отрицателни последици. Тези разклонения могат да бъдат ориентирани както към свръх отрицателно настроените към ромите, по този начин и към тези, които са демократично настроени, и да нанесат идентична щета. Едните ще затвърдят своята злост, а другите ще се разколебаят и ще създадат стъпка към негативизма.
Най-разпространените легенди даже служат за основа на политически документи, които имат за цел да подвигат рейтинга на политически партии от популисткия набор. Такъв документ е така наречен Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос на Вътрешна македонска революционна организация, която нейният водач внася на няколко пъти за разглеждане и одобряване в Министерския съвет.
Образование - " ромите са необразовани, тъй като не желаят и не могат да учат "
Митът: " Ромите не желаят да учат "
Перифразиран, този мит значи, че образованието не е приоритет за ромите, нито за родителите, нито за децата. Разбира се, тук още веднъж се генерализира - това изказване засяга всички роми. Наистина и в този момент, измежду част от ромите, най-вече тези, които са маргинализирани, има фамилии, за които образованието не съставлява полезност.
От средата на предишния век просветителната политика на страната включва ромите, като построява учебни заведения в кварталите, в които се учат единствено ромчета до главния стадий. Малко по-късно в тях са въведени специфични стратегии, в които са понижени часовете по общообразователните стратегии за сметка на предмети като трудово образование, изобразяване, физическо, танци, пеене. Тези стратегии действително отрязват пътя на ромските деца към междинното обучение, тъй като дават по-малка подготовка и даже отличниците отпадат още през първата година. Веднага по-късно са включвани в редовете на нисковалифицираните служащи в предприятията или чистачи по улиците.
Така, даже и получили обикновена просветеност в наричаните тогава " цигански учебни заведения ", ромите знаят - учил не учил, ще си общ служащ. Мотивацията за положително обучение е сведена до най-малко. " Специалните " стратегии в обособените учебни заведения са отстранени едвам през 1991 година. Макар че през 70-те и 80-те години на предишния век доста роми се реалокират да живеят в новопостроените панелни комплекси на градовете и децата им учат към този момент в смесени учебни заведения, процентът на приключилите приблизително обучение остава доста невисок, а ромите-висшисти, както се споделя, " се броят на пръсти ".
Ромски, турски, арменски, еврейски приказкиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
След измененията от началото на 90-те години, по разнообразни аргументи част от ромите, живеещи в комплексите се връщат в обособените квартали, като по този метод се усилва броят на учениците в локалните учебни заведения. Паралелно с това, редица Неправителствени организации стартират работа за възстановяване на качеството на обучение там и за извеждане на част от учениците в учебни заведения отвън кварталите. Тези старания дават подтик на част от ромските деца да получат по-добро обучение, да приключват приблизително, а мнозина и висше обучение.
Независимо от тези триумфи, главната част от ромите в обособените квартали към момента остава с ниско обучение - начална и съществена просветителна степен. Делът на отпадналите продължава да е висок. Причините са сложни:
• Липсата на вероятност и мотивация - учил не учил, работа няма;
• Социално-икономически - постоянно родителите нямат опция за подготвят децата за учебно заведение, липсват облекла, образователни пособия, храна;
• Неподходяща учебна среда - неприятно отношение от страна на учителите; боязън от открадване за сватба за момичетата;
• Липса на съответна поддръжка от обществените и учебните управляващи.
Въпреки това данните от преброяванията през 2001 и 2011 година демонстрират, че въпреки и постепенно, просветителното равнище измежду ромите последователно се покачва.
Процесът на повишение на просветителното равнище измежду ромските общности бележи доста по-голям растеж през идващите 10 години. Проучване на " Глобал Метрикс ", осъществено в края на 2020 година по поръчка на Тръста за обществена опция демонстрира, че просветителните достижения на ромската общественост у нас се усъвършенстват с времето, като по-младите генерации бележат най-високи резултати. Делът на ромите, посещаващи учебно заведение, се е нараснал във всички възрастови групи спрямо 2011 година, т.е. броят на децата от ромската общественост, които вземат участие в просветителната система, пораства.
" Делът на лицата, които са без или с незавършено начално обучение понижава съвсем три пъти (от 15.3% през 2011 година на 5.6% през 2019 г.). Причините за това са в промяна на поколенията и вливане на кохорти, които са с по-висока степен на приключено обучение. В резултат на това е налице спад в каузи на лицата с начално обучение (от 31% на 13.8%) и нарастване на тези с главно обучение (от 31% на 39.7%)....
Едновременно с това следим и наклонност на повишаване на каузи на ромите със приблизително обучение (от 22.8% на 34.5%). Принос в този растеж имат по-младите генерации (19-35 г.), при които лицата със приблизително обучение нарастват в най-голяма степен (от 19% на 35% във възрастовата група 19-25 година и от 11% на 24% при възрастовата група 26-35 г.). (Използваните тук данни за съпоставяне с 2011 година са взети от изследвания на ПРООН и Световна банка и се разграничават от тези от преброяванията на Национален статистически институт, заради друга методика).
Митът: " Ромите даже и да вървят на учебно заведение, не научават нищо "
Твърдението, че " ромите, даже и да вървят на учебно заведение, не научават нищо " ненапълно е правилно за част от ромските деца, само че по-важно тук е да разберем за какво е по този начин - дали това се дължи на тяхно " отвращение да учат " или на изискванията за обучение, в които просветителната система ги е сложила от десетилетия, отвън и без значение от тяхното предпочитание.
Беше маркирано по какъв начин пораждат обособените ромски учебни заведения и стратегиите, по които са учили децата в тях. Така още през цялото време тези учебни заведения се трансформират във второкласен. Макар че до началото на 90-те години на предишния век учителите в тях са получавали специфични добавки към заплатите, добили гражданственост като " циганските 15 лв. ", работата им не се е считала за влиятелна и всеки преподавател, който е можел да се реалокира го е правил. Към относително ниската мотивация за учене от страна на децата и фамилиите и специфичните стратегии, се прибавя и неналичието на мотивация и у множеството учители, което безспорно се отразява на качеството на обучение и надлежно на равнището на познания. Тази нездравословна " традиция " се резервира и до през днешния ден, а съгласно изследвания над 60% от ромските деца се " образоват " в обособени учебни заведения. Особено съществено е ситуацията в огромните ромски квартали, да вземем за пример, в Пловдив, Пазарджик и други, в които главната част от жителите приказват турски, мюсюлмани са и се самоидентифицират като турци. Същото се отнася и за селата и дребните градове в Североизточна и Югоизточна България - там също главно се приказва турски език и хората се разпознават като турци или миллет. В някои от селските учебни заведения децата даже не знаят обикновен български. Не е ясно по какъв начин въобще учат, в случай, че цялото образование би трябвало наложително да се организира на български език.
Във всички обособени учебни заведения равнището на преподаване е доста по-ниско от останалите учебни заведения в страната.
Резултатите от Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA за 2018 година, изследващи уменията за четене демонстрират, че едвам 2.4 % от учениците в България покриват най-високите критерии за четене с схващане и анализиране на 5-то и 6-то равнище. За съпоставяне " отличниците " в останалите страни са приблизително с 8.6 на 100. Средно 20 на 100 от учениците попадат в приемливото, четвърто равнище. В България техният дял е едвам 8.4%. За сметка на това във 2-ро и 1-во равнище влизат 72% от учениците в страната. Второто равнище се смята за сериозно в уменията. Учениците с резултати под него имат основни пропуски в подготовката си. В България техният дял по индикатора четене е 47.1 на 100.
Неравенството в достъпа до качествено обучение е най-тежко и най-видимо в сегрегираните квартали. Данни за просветителното равнище в обособените квартали, основани на резултатите от преброяването демонстрират, че над 40% от живеещите в тях са без приключено главно обучение. Най-голяма част от жителите имат приключено наложителното за страната главно обучение - 45 на 100. Със приблизително обучение са 15%. Ако потърсим аргументите, ще забележим, че с увеличението на възрастта, делът на хората с по-ниско обучение нараства. 18 на 100 от младежите сред 18 и 29 години, учили при започване на този век, имат приблизително обучение. Докато измежду по-възрастните приключили учебно заведение през 90-те години на предишния век и преди 1989 година, този дял понижава доста с повишаване на възрастта, като доближава до 8% при най-възрастните над 60 години. Съответно, в селата е максимален делът на тези, които в никакъв случай не са посещавали учебно заведение (9%). Положителна наклонност от последните 20 години се вижда в огромните градове, където от ден на ден родители пращат децата си в учебни заведения отвън кварталите, в които живеят. Там ромските деца получават обучение, равно на своите връстници и сполучливо не престават в междинния и висшия учебен стадий.
Този факт и написаното нагоре демонстрират, че твърдението/митът, че ромите, даже и да вървят на учебно заведение, не научават нищо, не се дължи на тяхната етническа принадлежност, а на редица фактори, някои разпростряли се обратно във времето и други, отразяващи актуалното положение на българското обучение и негативните настройки на болшинството към ромите.
На базата на резултатите от PISA четене, математика и естествени науки Организацията за икономическо развиване и съдействие изследва и връзката сред социално-икономическото състояние на родителите и резултатите на децата им, както и в каква степен просветителната система обезпечава качествено образование. Докладът за България направен от Центъра за оценка на предучилищното и учебното обучение, демонстрира, че страната поддържа просветително неравноправие и извежда няколко извода:
• България е една от страните, в които учениците с неподходящ социално-икономически статус най-често са съсредоточени в учебни заведения, в които нямат съученици с високи просветителни достижения. Страната е с висок показател и за така наречен академична сегрегация - учениците с ниски и тези с високи достижения са изолирани едни от други.
• 60 на 100 от учениците от фамилиите с най-ниски приходи имат резултати по-ниски от сериозните по естествени науки.
• Делът на българските възпитаници от фамилии с невисок социално-икономически статус и високи просветителни достижения е относително дребен - 13,6%. В останалите страни техният дял приблизително е 29.2%. Българската просветителна система не съумява да компенсира неравенството в приходите на фамилиите.
Проблемът визира цялата страна, освен ромската общественост. Неравенството в образованието се удостоверява и от данните на Националното броене на популацията през 2011 година. Данните от предходното броене (2011) демонстрират и значими разлики в степента на приключено обучение по отношение на местоживеенето. Почти три четвърти от жителите на градовете (71.6%) са със приключено минимум приблизително обучение, до момента в който в селата едвам 40.3% приключват приблизително и по-високо обучение.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Целта на разбора е да подкрепи процеса на създаване на потенциал измежду ромските деятели, посредници и учители, учащи деца в смесена среда роми и българи, да разпознават и демонстрират на останалите подправените вести, които водят до етническо напрежение и образуват отрицателни предубеждения към ромските общности. Изводите са на създателите му, които се опират на изброените източници и са съчетани с техния експертен опит от работа с ромски общности, изследвания на медии и обществени мрежи. В отчета се оборват предумишлено недостоверни обстоятелства и изказвания посредством елементарно проверими данни от публични източници.
Основни легенди, към които се образуват подправените вести за ромите
Ще се спрем на някои от митовете, които на пръв взор могат да се вземат на съществено - в случай че не се замислим по-сериозно или не познаваме съответната материя, можем да ги вземем за истина. Именно тук се крие уловката, някои детайли са правилни, само че се получава в действителност мит, който откакто влезе в приложимост, може да се разклонява и мултиплицира по този начин, че да е комфортен за най-различна приложимост - от най-злостна клюка, до опрощение за някои дейности на ромите, което от своя страна може да докара до други отрицателни последици. Тези разклонения могат да бъдат ориентирани както към свръх отрицателно настроените към ромите, по този начин и към тези, които са демократично настроени, и да нанесат идентична щета. Едните ще затвърдят своята злост, а другите ще се разколебаят и ще създадат стъпка към негативизма.
Най-разпространените легенди даже служат за основа на политически документи, които имат за цел да подвигат рейтинга на политически партии от популисткия набор. Такъв документ е така наречен Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос на Вътрешна македонска революционна организация, която нейният водач внася на няколко пъти за разглеждане и одобряване в Министерския съвет.
Образование - " ромите са необразовани, тъй като не желаят и не могат да учат "
Митът: " Ромите не желаят да учат "
Перифразиран, този мит значи, че образованието не е приоритет за ромите, нито за родителите, нито за децата. Разбира се, тук още веднъж се генерализира - това изказване засяга всички роми. Наистина и в този момент, измежду част от ромите, най-вече тези, които са маргинализирани, има фамилии, за които образованието не съставлява полезност.
От средата на предишния век просветителната политика на страната включва ромите, като построява учебни заведения в кварталите, в които се учат единствено ромчета до главния стадий. Малко по-късно в тях са въведени специфични стратегии, в които са понижени часовете по общообразователните стратегии за сметка на предмети като трудово образование, изобразяване, физическо, танци, пеене. Тези стратегии действително отрязват пътя на ромските деца към междинното обучение, тъй като дават по-малка подготовка и даже отличниците отпадат още през първата година. Веднага по-късно са включвани в редовете на нисковалифицираните служащи в предприятията или чистачи по улиците.
Така, даже и получили обикновена просветеност в наричаните тогава " цигански учебни заведения ", ромите знаят - учил не учил, ще си общ служащ. Мотивацията за положително обучение е сведена до най-малко. " Специалните " стратегии в обособените учебни заведения са отстранени едвам през 1991 година. Макар че през 70-те и 80-те години на предишния век доста роми се реалокират да живеят в новопостроените панелни комплекси на градовете и децата им учат към този момент в смесени учебни заведения, процентът на приключилите приблизително обучение остава доста невисок, а ромите-висшисти, както се споделя, " се броят на пръсти ".
След измененията от началото на 90-те години, по разнообразни аргументи част от ромите, живеещи в комплексите се връщат в обособените квартали, като по този метод се усилва броят на учениците в локалните учебни заведения. Паралелно с това, редица Неправителствени организации стартират работа за възстановяване на качеството на обучение там и за извеждане на част от учениците в учебни заведения отвън кварталите. Тези старания дават подтик на част от ромските деца да получат по-добро обучение, да приключват приблизително, а мнозина и висше обучение.
Независимо от тези триумфи, главната част от ромите в обособените квартали към момента остава с ниско обучение - начална и съществена просветителна степен. Делът на отпадналите продължава да е висок. Причините са сложни:
• Липсата на вероятност и мотивация - учил не учил, работа няма;
• Социално-икономически - постоянно родителите нямат опция за подготвят децата за учебно заведение, липсват облекла, образователни пособия, храна;
• Неподходяща учебна среда - неприятно отношение от страна на учителите; боязън от открадване за сватба за момичетата;
• Липса на съответна поддръжка от обществените и учебните управляващи.
Въпреки това данните от преброяванията през 2001 и 2011 година демонстрират, че въпреки и постепенно, просветителното равнище измежду ромите последователно се покачва.
Процесът на повишение на просветителното равнище измежду ромските общности бележи доста по-голям растеж през идващите 10 години. Проучване на " Глобал Метрикс ", осъществено в края на 2020 година по поръчка на Тръста за обществена опция демонстрира, че просветителните достижения на ромската общественост у нас се усъвършенстват с времето, като по-младите генерации бележат най-високи резултати. Делът на ромите, посещаващи учебно заведение, се е нараснал във всички възрастови групи спрямо 2011 година, т.е. броят на децата от ромската общественост, които вземат участие в просветителната система, пораства.
" Делът на лицата, които са без или с незавършено начално обучение понижава съвсем три пъти (от 15.3% през 2011 година на 5.6% през 2019 г.). Причините за това са в промяна на поколенията и вливане на кохорти, които са с по-висока степен на приключено обучение. В резултат на това е налице спад в каузи на лицата с начално обучение (от 31% на 13.8%) и нарастване на тези с главно обучение (от 31% на 39.7%)....
Едновременно с това следим и наклонност на повишаване на каузи на ромите със приблизително обучение (от 22.8% на 34.5%). Принос в този растеж имат по-младите генерации (19-35 г.), при които лицата със приблизително обучение нарастват в най-голяма степен (от 19% на 35% във възрастовата група 19-25 година и от 11% на 24% при възрастовата група 26-35 г.). (Използваните тук данни за съпоставяне с 2011 година са взети от изследвания на ПРООН и Световна банка и се разграничават от тези от преброяванията на Национален статистически институт, заради друга методика).
Митът: " Ромите даже и да вървят на учебно заведение, не научават нищо "
Твърдението, че " ромите, даже и да вървят на учебно заведение, не научават нищо " ненапълно е правилно за част от ромските деца, само че по-важно тук е да разберем за какво е по този начин - дали това се дължи на тяхно " отвращение да учат " или на изискванията за обучение, в които просветителната система ги е сложила от десетилетия, отвън и без значение от тяхното предпочитание.
Беше маркирано по какъв начин пораждат обособените ромски учебни заведения и стратегиите, по които са учили децата в тях. Така още през цялото време тези учебни заведения се трансформират във второкласен. Макар че до началото на 90-те години на предишния век учителите в тях са получавали специфични добавки към заплатите, добили гражданственост като " циганските 15 лв. ", работата им не се е считала за влиятелна и всеки преподавател, който е можел да се реалокира го е правил. Към относително ниската мотивация за учене от страна на децата и фамилиите и специфичните стратегии, се прибавя и неналичието на мотивация и у множеството учители, което безспорно се отразява на качеството на обучение и надлежно на равнището на познания. Тази нездравословна " традиция " се резервира и до през днешния ден, а съгласно изследвания над 60% от ромските деца се " образоват " в обособени учебни заведения. Особено съществено е ситуацията в огромните ромски квартали, да вземем за пример, в Пловдив, Пазарджик и други, в които главната част от жителите приказват турски, мюсюлмани са и се самоидентифицират като турци. Същото се отнася и за селата и дребните градове в Североизточна и Югоизточна България - там също главно се приказва турски език и хората се разпознават като турци или миллет. В някои от селските учебни заведения децата даже не знаят обикновен български. Не е ясно по какъв начин въобще учат, в случай, че цялото образование би трябвало наложително да се организира на български език.
Във всички обособени учебни заведения равнището на преподаване е доста по-ниско от останалите учебни заведения в страната.
Резултатите от Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA за 2018 година, изследващи уменията за четене демонстрират, че едвам 2.4 % от учениците в България покриват най-високите критерии за четене с схващане и анализиране на 5-то и 6-то равнище. За съпоставяне " отличниците " в останалите страни са приблизително с 8.6 на 100. Средно 20 на 100 от учениците попадат в приемливото, четвърто равнище. В България техният дял е едвам 8.4%. За сметка на това във 2-ро и 1-во равнище влизат 72% от учениците в страната. Второто равнище се смята за сериозно в уменията. Учениците с резултати под него имат основни пропуски в подготовката си. В България техният дял по индикатора четене е 47.1 на 100.
Неравенството в достъпа до качествено обучение е най-тежко и най-видимо в сегрегираните квартали. Данни за просветителното равнище в обособените квартали, основани на резултатите от преброяването демонстрират, че над 40% от живеещите в тях са без приключено главно обучение. Най-голяма част от жителите имат приключено наложителното за страната главно обучение - 45 на 100. Със приблизително обучение са 15%. Ако потърсим аргументите, ще забележим, че с увеличението на възрастта, делът на хората с по-ниско обучение нараства. 18 на 100 от младежите сред 18 и 29 години, учили при започване на този век, имат приблизително обучение. Докато измежду по-възрастните приключили учебно заведение през 90-те години на предишния век и преди 1989 година, този дял понижава доста с повишаване на възрастта, като доближава до 8% при най-възрастните над 60 години. Съответно, в селата е максимален делът на тези, които в никакъв случай не са посещавали учебно заведение (9%). Положителна наклонност от последните 20 години се вижда в огромните градове, където от ден на ден родители пращат децата си в учебни заведения отвън кварталите, в които живеят. Там ромските деца получават обучение, равно на своите връстници и сполучливо не престават в междинния и висшия учебен стадий.
Този факт и написаното нагоре демонстрират, че твърдението/митът, че ромите, даже и да вървят на учебно заведение, не научават нищо, не се дължи на тяхната етническа принадлежност, а на редица фактори, някои разпростряли се обратно във времето и други, отразяващи актуалното положение на българското обучение и негативните настройки на болшинството към ромите.
На базата на резултатите от PISA четене, математика и естествени науки Организацията за икономическо развиване и съдействие изследва и връзката сред социално-икономическото състояние на родителите и резултатите на децата им, както и в каква степен просветителната система обезпечава качествено образование. Докладът за България направен от Центъра за оценка на предучилищното и учебното обучение, демонстрира, че страната поддържа просветително неравноправие и извежда няколко извода:
• България е една от страните, в които учениците с неподходящ социално-икономически статус най-често са съсредоточени в учебни заведения, в които нямат съученици с високи просветителни достижения. Страната е с висок показател и за така наречен академична сегрегация - учениците с ниски и тези с високи достижения са изолирани едни от други.
• 60 на 100 от учениците от фамилиите с най-ниски приходи имат резултати по-ниски от сериозните по естествени науки.
• Делът на българските възпитаници от фамилии с невисок социално-икономически статус и високи просветителни достижения е относително дребен - 13,6%. В останалите страни техният дял приблизително е 29.2%. Българската просветителна система не съумява да компенсира неравенството в приходите на фамилиите.
Проблемът визира цялата страна, освен ромската общественост. Неравенството в образованието се удостоверява и от данните на Националното броене на популацията през 2011 година. Данните от предходното броене (2011) демонстрират и значими разлики в степента на приключено обучение по отношение на местоживеенето. Почти три четвърти от жителите на градовете (71.6%) са със приключено минимум приблизително обучение, до момента в който в селата едвам 40.3% приключват приблизително и по-високо обучение.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ