Какво следва от решението на съда в Страсбург: Обезщетения за отнетия лиценз на КТБ – да, реституция - не
Днешното решение на Европейския съд по правата индивида (ЕСПЧ) в Страсбург е съображение за анулация на решението на Върховен административен съд, с което през 2015 година беше доказано отнемането на лиценза на Корпоративна комерсиална банка (КТБ). Това разяснява през вчерашния ден правният уебсайт „ Лекс “ и разгласява елементи от самото решение. От тях е видно, че самият Европейски съд по правата на човека акцентира, че отварянето отначало на делото за лиценза, което е отпреди 7 години, би трябвало да стане по този начин, че да не наруши правата на трети лица и към този момент решени проблеми, свързани с банкрута на банката.
„ В същото време осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека не би трябвало непозволено да нарушава правилата на мощ на присъдено нещо и на правната сигурност в гражданския развой, по-специално когато правосъдните разногласия засягат трети лица, чиито законни ползи би трябвало да бъдат предпазени “, се сочи в решението на Европейски съд по правата на човека. И още:
„ Няма подозрение, че решението за лишаване на лиценза на КТБ и последвалото ѝ оповестяване в неплатежоспособност преди повече от седем години, са засегнали доста други лица, като клиенти и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло. Въпреки че единственият метод да се поправя нарушаването на член 6 § 1 от Конвенцията, обвързвано с неналичието на ясна и практическа опция за самата КТБ да търси и получи подобаващ правосъден надзор на отнемането на лиценза ѝ, е да ѝ се даде такава опция, не следва безусловно, че формата на правна отбрана след възможна констатация, че решението на Българска народна банка да отнеме лиценза на КТБ е незаконосъобразно или голословно, би трябвало да се състои в анулация на това решение и на неговите последствия, а не в отсъждане на обезщетение. Съгласно интернационалното обществено право правилото е реставрация (съгласно член 46 § 1 от Конвенцията), само че не и когато осъществяването ѝ е материално невероятно или би довело до тежест, която е непропорционална на произлизащата от нея изгода “, декларира Европейски съд по правата на човека.
Казано по различен метод, даже да стартират каузи на засегнатите от решението на Българска народна банка за лишаване на лиценза на КТБ, не е допустимо да се стигне до някакъв различен резултат, друг от компенсации.
Съдът в Страсбург отхвърля настояването на акционерите на КТБ ѝ да бъде присъдено обезщетение от над 5,3 милиарда лв. за имуществени вреди. Той изяснява, че не е ясно какъв би бил резултатът, в случай че е имало обективен развой за лишаване на лиценза на банката.
В решението се отхвърля възприетото от българските съдилища, че единствено квесторите могат да съставляват банката по делото за отнемането на лиценза ѝ, като се акцентира, че те се назначават от същата институция, която го е лишила – Българска народна банка, и затова са подвластни от нея.
Европейски съд по правата на човека декларира, че законодателството в България – Законът за кредитните институции (ЗКИ), както и методът, по който то е тълкувано и приложено от българския съд са довели до тъпчене на правото на обективен правосъден развой на КТБ, а оттова и на правото на благосъстоятелност.
„ В същото време осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека не би трябвало непозволено да нарушава правилата на мощ на присъдено нещо и на правната сигурност в гражданския развой, по-специално когато правосъдните разногласия засягат трети лица, чиито законни ползи би трябвало да бъдат предпазени “, се сочи в решението на Европейски съд по правата на човека. И още:
„ Няма подозрение, че решението за лишаване на лиценза на КТБ и последвалото ѝ оповестяване в неплатежоспособност преди повече от седем години, са засегнали доста други лица, като клиенти и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло. Въпреки че единственият метод да се поправя нарушаването на член 6 § 1 от Конвенцията, обвързвано с неналичието на ясна и практическа опция за самата КТБ да търси и получи подобаващ правосъден надзор на отнемането на лиценза ѝ, е да ѝ се даде такава опция, не следва безусловно, че формата на правна отбрана след възможна констатация, че решението на Българска народна банка да отнеме лиценза на КТБ е незаконосъобразно или голословно, би трябвало да се състои в анулация на това решение и на неговите последствия, а не в отсъждане на обезщетение. Съгласно интернационалното обществено право правилото е реставрация (съгласно член 46 § 1 от Конвенцията), само че не и когато осъществяването ѝ е материално невероятно или би довело до тежест, която е непропорционална на произлизащата от нея изгода “, декларира Европейски съд по правата на човека.
Казано по различен метод, даже да стартират каузи на засегнатите от решението на Българска народна банка за лишаване на лиценза на КТБ, не е допустимо да се стигне до някакъв различен резултат, друг от компенсации.
Съдът в Страсбург отхвърля настояването на акционерите на КТБ ѝ да бъде присъдено обезщетение от над 5,3 милиарда лв. за имуществени вреди. Той изяснява, че не е ясно какъв би бил резултатът, в случай че е имало обективен развой за лишаване на лиценза на банката.
В решението се отхвърля възприетото от българските съдилища, че единствено квесторите могат да съставляват банката по делото за отнемането на лиценза ѝ, като се акцентира, че те се назначават от същата институция, която го е лишила – Българска народна банка, и затова са подвластни от нея.
Европейски съд по правата на човека декларира, че законодателството в България – Законът за кредитните институции (ЗКИ), както и методът, по който то е тълкувано и приложено от българския съд са довели до тъпчене на правото на обективен правосъден развой на КТБ, а оттова и на правото на благосъстоятелност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ