Днешните ученици са деца на дигиталната епоха, първото поколение, израснало

Днешните възпитаници са деца на цифровата ера, първото потомство, израснало обградено от смарт телефони, таблети и електронни четци. Учители, родители и законодатели през днешния ден признават възходящото въздействие на технологиите и се стремят от ден на ден да ги ползват в образованието. Използването на мултимедия в класните стаи, таблетите за възпитаници и електронните учебници са единствено част от стъпките в тази тенденция.  

Предвид тази наклонност, учителите, родителите и управляващите допускат, че желанието на учениците към технологиите значи, че използването им ще усъвършенства резултатите им. Но изследвания откриват, че това надалеч не е несъмнено. 

Лорън Сингър и Патриша Алекзандър описват на страниците на The Conversation резултатите от няколко проучвания, които са провели, с цел да ревизират дали в действителност учениците схващат по-добре текстовете, когато ги четат онлайн. Изводът до който стигат е следният: в случай че питаме учениците, те са уверени, че се оправят по-добре с онлайн текстовете. В реалност обаче демонстрират по-добри резултати, когато четат на хартия. 

Прегледът на съществуващите изследвания по тематиката сочи, че учениците схващат по-добре информацията на книжен притежател, в случай че текстът е по-дълъг от една страница. Причината е скролването, което разсейва. Сингър и Алекзандър организират няколко опита, в които учениците четат разнообразни проби от екран и на хартия и би трябвало да отговорят на редица въпроси, показващи степента, в която са разбрали прочетеното. Учениците би трябвало да посочат какъв притежател избират – хартията или екрана – и да сравнят представянето си в двата случая.