Как изглежда днес една от най-оживените търговски улици в миналото на Варна
Днешната улица „ Цариброд “ в миналото е била една от най-дългите в града и е била известна като улицата на занаятите. Намира се наоколо до жп гарата и е привличала с множеството си дюкянчета и занаятчийски ателиета.
В по-новата история на града до края на предишния век част от нея продължаваше да има сходно предопределение и беше по-известна измежду варненци като „ Направи си самичък “.
Днес обаче от оживлението по улицата няма и помен. Там царува тишина и пустош в множеството от приземните пространства на постройките по протежението ѝ, където преди се обитаваха магазини и места за разнообразни услуги. Част от архитектурните сгради също тънат в давност. Други пък се радват на обновен образ след осъществени или течащи поправки, видя кореспондент на Moreto.net.
Улицата няма име до Освобождението. Простира се от Балък пазар ( Рибен пазар ) край днешната дирекция на полицията и приключва до Ак хълм, сегашната ул. “Александър Дякович ”. По нея мъчно се разминават две коли.
Ул. " Цариброд " 25
И в предишното
По протежението ѝ се намират Беглишките хамбари (на мястото на градинката край ул „ Цар Симеон I ”, където в този момент има ров с археологически находки, измежду които и част от основите на хамбара), Хайрие джамия и остарялата турска баня “Ески хамам ”. Забележителна постройка на ул. " Цариброд " е двуетажният хотел " България ", който от дълго време не съществува. Той имал ресторант и кафене, а също и обособен хан за пристигналите с каруци селяни.
В множеството дюкяни по улицата работят сарачи, каплакчии, абаджии, обущари, бъчвари, фурнаджии и други. В края има място, където се щавят и създават кожи. Търговците са главно арменци, бежанци от град Кайсери, от Мала Азия, пристигнали през 1896 година. Мнозина от занаятчиите са българи, пристигнали от Котел и други планински селища. Езикът, който приказват обаче е турски.
След Освобождението улицата получава името „ Пловдивска “, обещано ѝ от съветската администрация. След сръбско-българската война се преименува на „ Цариброд “ и по този начин е известна и до през днешния ден. Повечето от постройките по протежението ѝ, които можем да забележим и в този момент, са вдигнати при започване на 20-и век.
До наскоро правата от площад “Сан Стефано ” до ул. ”С. Врачански ” беше известна като уличката на занаятите, или “Направи си самичък ”. Прозвището си получава, откакто през 80-те години на XX век, магазините на улицата са ремонтирани, като в множеството от тях стартират да се продават разнообразни артикули за дома, принадлежности, бои, ВиК, строителни материали, аксесоари, електро и домашен уреди, мебели, железария, битова техника и така нататък
Сграда на ул. " Цариброд " 7
Днес с мащабите и осъществяването си не престават да впечатляват постройките на Българска народна банка на „ Цариброд “ 23 и прилежащата и административна постройка в сегашното, само че строена в предишното за търговски хранилища.
Административната постройка до Българска народна банка
С хубостта си притегля вниманието жилищно-търговска постройка на „ Цариброд “ 10, издигната 1910 година и проектирана за хотел „ Москва “. Неин създател е арх. Манол Йорданов.
Сграда на ул. " Цариброд " 10, проектирана за хотел " Москва "
Вдигнатото на „ Цариброд “ 46 здание през 1906, в началото е представлявало хотел „ Борис “, а по-късно става Окръжна станция на младия механик. В момента е административно-търговска постройка. Дело е на арх. Дабко Дабков.
С великолепие впечатлява и постройката на „ Цариброд ” 48 от 1922 година, проектирана за жилищно-търговска постройка на Иван Андреев по концепция на арх. Антон Франгя.
В по-новата история на града до края на предишния век част от нея продължаваше да има сходно предопределение и беше по-известна измежду варненци като „ Направи си самичък “.
Днес обаче от оживлението по улицата няма и помен. Там царува тишина и пустош в множеството от приземните пространства на постройките по протежението ѝ, където преди се обитаваха магазини и места за разнообразни услуги. Част от архитектурните сгради също тънат в давност. Други пък се радват на обновен образ след осъществени или течащи поправки, видя кореспондент на Moreto.net.
Улицата няма име до Освобождението. Простира се от Балък пазар ( Рибен пазар ) край днешната дирекция на полицията и приключва до Ак хълм, сегашната ул. “Александър Дякович ”. По нея мъчно се разминават две коли.
Ул. " Цариброд " 25
И в предишното
По протежението ѝ се намират Беглишките хамбари (на мястото на градинката край ул „ Цар Симеон I ”, където в този момент има ров с археологически находки, измежду които и част от основите на хамбара), Хайрие джамия и остарялата турска баня “Ески хамам ”. Забележителна постройка на ул. " Цариброд " е двуетажният хотел " България ", който от дълго време не съществува. Той имал ресторант и кафене, а също и обособен хан за пристигналите с каруци селяни.
В множеството дюкяни по улицата работят сарачи, каплакчии, абаджии, обущари, бъчвари, фурнаджии и други. В края има място, където се щавят и създават кожи. Търговците са главно арменци, бежанци от град Кайсери, от Мала Азия, пристигнали през 1896 година. Мнозина от занаятчиите са българи, пристигнали от Котел и други планински селища. Езикът, който приказват обаче е турски.
След Освобождението улицата получава името „ Пловдивска “, обещано ѝ от съветската администрация. След сръбско-българската война се преименува на „ Цариброд “ и по този начин е известна и до през днешния ден. Повечето от постройките по протежението ѝ, които можем да забележим и в този момент, са вдигнати при започване на 20-и век.
До наскоро правата от площад “Сан Стефано ” до ул. ”С. Врачански ” беше известна като уличката на занаятите, или “Направи си самичък ”. Прозвището си получава, откакто през 80-те години на XX век, магазините на улицата са ремонтирани, като в множеството от тях стартират да се продават разнообразни артикули за дома, принадлежности, бои, ВиК, строителни материали, аксесоари, електро и домашен уреди, мебели, железария, битова техника и така нататък
Сграда на ул. " Цариброд " 7
Днес с мащабите и осъществяването си не престават да впечатляват постройките на Българска народна банка на „ Цариброд “ 23 и прилежащата и административна постройка в сегашното, само че строена в предишното за търговски хранилища.
Административната постройка до Българска народна банка
С хубостта си притегля вниманието жилищно-търговска постройка на „ Цариброд “ 10, издигната 1910 година и проектирана за хотел „ Москва “. Неин създател е арх. Манол Йорданов.
Сграда на ул. " Цариброд " 10, проектирана за хотел " Москва "
Вдигнатото на „ Цариброд “ 46 здание през 1906, в началото е представлявало хотел „ Борис “, а по-късно става Окръжна станция на младия механик. В момента е административно-търговска постройка. Дело е на арх. Дабко Дабков.
С великолепие впечатлява и постройката на „ Цариброд ” 48 от 1922 година, проектирана за жилищно-търговска постройка на Иван Андреев по концепция на арх. Антон Франгя.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ