Днес всички погледи са отправени към Съединените американски щати в

Днес всички погледи са отправени към Съединените американски щати в очакване на инаугурацията на Джо Байдън. Така е било и преди тъкмо 60 години, когато Джон Кенеди встъпва в длъжността президент. Той е 35-ият американски държавен глава, а Доналд Тръмп беше 45-и.

Смята се, че годишно президентът на Съединени американски щати прочита или изговаря към 2 500 страници текст. Бил Клинтън е рекордьорът – единствено за година и половина от началото на неговото ръководство са били готови и изчетени от него 16 000 страници – речи, обръщения, заявление и прочие За една от неговите речи се знае, че е подготвяна година и половина от публицисти, съветници и няколко професори от Харвардския университет.

Неслучайно в Съединени американски щати е известна фразата: " Страната се управлява от индивида, който написа речите на президента. "

Твърди се, че по време на цялата си политическа кариера Кенеди е държал пресъхнал кокосов орех на бюрото си, върху чиято черупка пишело:

" 11. Живи. Нуждаем се от дребна лодка "

" Единадесет " е бил номерът на патрулиращата лодка, на която служел по време на Втората международна война. Лодката била потопена от японски транспортен съд. Кенеди съумял да избави част от членовете на екипажа и да изпрати сигнал за помощ, макар че не разполагал с хартия и химикал. Този автентичен метод на мислене се демонстрира и след това при изнасянето на речи, спечелвайки на Кенеди любовта на гласоподавателите за дълго време.

На 20 януари 1961 г. речта на Джон Ф. Кенеди не е измежду най-кратките, със своите 1355 думи, само че все пак е по-къса от множеството, отдадени на този миг. Подборът на думи също е сдържан.

Повечето встъпителни речи на президенти съдържат някои сходни детайли: препратки към историята, акцент върху съответния случай и вяра за бъдещето. Кенеди се придържа към откритата процедура. Нещо повече – той разпорежда на съветника си Теодор Соренсен да изучи всички встъпителни речи на американски президенти преди него, с цел да бъде сигурен, че обръщението му ще звучи на място. В речта са включени текстове и по предложение на Джон Кенет Галбрет (професор по стопанска система в Харвард) и на Адлай Стивънсън – някогашен губернатор на Илинойс и претендент за президент през 1952 година и 1956 г. 

Кенеди употребява разнообразни похвати, типични за лириката. Например вместо да изрежда причини с " първо " и " второ ", употребява повтаряне на цялата синтактична структура:

" Сега тромпетът ни събира още веднъж –  не е  призив да нарамим оръжия,  въпреки  от оръжия да имаме нужда;  не е  призив да се впуснем в стълкновение,  въпреки  да сме въвлечени в борба.  Това е  призив да понесем тежестта на неразбираема борба, година след година, тържествуващи с вяра, търпеливи в тестванията.  Това е  битка против общите врагове на човечеството – тиранията, бедността, заболяванията и самата война. "

Така Кенеди придава доста по-голям възторг на своята тирада, проучват от economy.bg. Акцент върху казаното Кенеди реализира и като се заиграва с подредбата на думите:

" Нека в никакъв случай не водим договаряния, тъй като ни е боязън. Но дано и в никакъв случай не се опасяваме да водим договаряния. "

Финалният вид на речта е пренаписван и редактиран голям брой пъти, до момента в който в последна сметка Кенеди го хареса. В допълнение към посланието, подбора на думи и дължината, младият президент осъзнава, че завладяването на публиката изисква и мощно показване. На 20 януари 1961 и на предходния ден Кенеди държи при себе си копие на речта и употребява всеки свободен миг, с цел да я договаря.

Вижте и фрагмент от встъпителната тирада на Кенеди..