Връчиха Нобеловата награда за физика
Днес в Стокхолм бяха оповестени носителите на Нобелова премия за физика. Тя беше присъдена на американеца от френски генезис Пиер Агостини, унгарско-австрийския академик Ференц Краус и французойката Ан Л’Юлие за проучването им на придвижването на електроните в материята.
Връчване на премията и номиниране на претенденти
Според наследството на Алфред Нобел премията за физика би трябвало да се присъди на “който направи най-важното изобретение или откритие ” в тази област. Наградата се присъжда от Кралската шведска академия на науките. Негов работен орган е Нобеловият комитет по физика, състоящ се от пет до шест членове, които се избират от Академията за три години.
Процедура за отсъждане на Нобелови награди
Учени от разнообразни страни имат право да предлагат претенденти за премията, в това число членове на Кралската шведска академия на науките и лауреати на Нобелова премия по физика, които са получили специфични предложения от комисията. Кандидатите могат да се оферират от септември до 31 януари на идната година. Нобеловият комитет благодарение на научни специалисти избира най-достойните претенденти, а при започване на октомври Академията избира лауреата с болшинство.
Лауреати
Първата премия по физика е получена от Уилям Рьонтген (Германия) през 1901 година за откриването на радиация, наречена на негово име. Сред най-известните лауреати са Джоузеф Томсън (Великобритания), приет през 1906 година за неговите „ проучвания върху прекосяването на електричество през газове “; Алберт Айнщайн (немец и швейцарец), получил премията през 1921 година за откриването на закона за фотоелектричния ефект; Нилс Бор (Дания), награден през 1922 година за своите атомни изследвания; Джон Бардийн (САЩ), повторен притежател на премията – през 1956 година за проучване на полупроводниците и откриването на транзисторния резултат и през 1972 година за основаването на теорията за свръхпроводимостта. Списъкът на лауреатите включва 222 души (включително две награди на Джон Бардийн), от които четири дами: френският и полски академик Мария Кюри получава премия през 1903 година за проучване на феномена радиоактивност; американката Мария Гоперт-Майер – през 1963 година за работа в региона на структурата на атомното ядро; Канадката Дона Стрикланд – през 2018 година за изобретяването на „ способ за генериране на ултракъси оптични импулси с висок интензитет “; Американката Андреа Гез – през 2020 година за откриването на свръхмасивен стилен обект в центъра на галактиката (всички те си поделиха премията с други учени).
Баща и наследник получиха премията няколко пъти. Така през 1915 година англичаните Уилям и Лорънс Браг са наградени „ за техните заслуги в проучването на кристали благодарение на рентгенови лъчи “. Шведът Карл Сигбан е награден през 1924 година за откритията си в региона на рентгеновата спектроскопия, а неговият наследник Кай Сигбан е награден през 1981 година за приноса си в развиването на електронната спектроскопия с висока разграничителна дарба. През 1937 година Джордж Томсън, наследник на лауреата от 1906 година, получава тази премия „ за откритието си на електронна дифракция от кристали “. Синът на Нилс Бор, Аге Бор, беше почетен с премията през 1975 година за работата си в региона на нуклеарната физика.
Сред лауреатите са 12 руски и съветски физици, както и учени, родени и учили в Съюз на съветските социалистически републики и след това приели друго поданство. През 1958 година премията е присъдена на Павел Черенков, Иля Франк и Игор Там за откриването на излъчването на заредени частици, движещи се със свръхсветлинна скорост. Лев Ландау става лауреат през 1962 година за теориите за кондензираната материя и течния хелий (поради обстоятелството, че Ландау е в болница след тежки пострадвания, получени при автомобилна злополука, премията му е връчена в Москва от шведския дипломат в Съюз на съветските социалистически републики малко след церемонията в Стокхолм). Николай Басов и Александър Прохоров са удостоени с премията през 1964 година за основаването на квантов усилвател – мазер.
През 1978 година Петър Капица е награден за откритията си във физиката на ниските температури. През 2000 година победител е Жорес Алферов за разработки в полупроводниковата технология. През 2003 година Виталий Гинзбург и Алексей Абрикосов (родени в Москва през 1928 година, емигрирали в Съединени американски щати през 1991 г.) бяха удостоени с премия за фундаменталната си работа по доктрина на свръхпроводниците и свръхфлуидите. През 2010 година премията получиха Андрей Гейм и Константин Новоселов, които организират опити с двумерния материал графен (Гейм е роден през 1958 година в Сочи, напуща Съюз на съветските социалистически републики през 1990 година, получава холандско гражданство; Константин Новоселов е роден през 1974 година в Нижни Тагил през 1999 година отпътува за Холандия, където стартира да работи с Game, а по-късно получава английско гражданство).
През 2022 година премията беше присъдена на група учени – французинът Ален Аспе, американецът Джон Клаузер и австриецът Антон Цайлингер за “експерименти със заплетени фотони, доказателство за нарушавания на неравенствата на Бел и напреднали проучвания в региона на квантовата доктрина на информацията. ”
