Любимите ни блогъри: Христина от Мястото на Кексо
Днес в рубриката ни с обичани блогъри ви представяме Христина. Ако към този момент сте попадали в " Мястото на Кексо ", няма по какъв начин да не сте се докоснали до света на едно момиче, чиято най-важна задача е да обича. Тя се влюбва всяка заран, живее шумно, ненаситно и щастливо и не стопира да усмихва себе си и другите. Прочетете какво ни споделя Христина за пътя си като блогър, за писането, за любовта, за фантазиите...
Коя е Христина Стоянова-Манолова тук и в този момент? Налудничав оптимист, наслоен с детска религия, добита от сбъднатото. Такава, каквато бях тогава и нейде другаде. Дотук в шантавото ми битие на тая земя ме води знанието за търпението, чувството за написаното върху звездите, което може да променяме елегантно, и безрезервната вяра и убеденост, че до момента в който ние не се откажем, ориста няма късмет. С две думи, смахнат оптимист, наслоен с детска религия, добита от сбъднатото.
Как стана блогър?
По-скоро съм неукрепнал подобен. Има доста срички да изкажа още, преди да мога да отсека един ден пред децата си, че майка им в миналото е била отчетлив блогър. Иначе блогърските ми инциденти започнаха преди девет години, подкокоросани от предозирането ми с ноти. По това време се занимавах с музикален пиар и доста ми се пишеше нещо за душата, тъгата и нейните хора, а освен прессъобщения за новите албуми на Бионсе и Джъстин Тимбърлейк.
Кой те чете?
Пъстри хора. Баби на калпазани, мощни дами със слаби ангели, мъже със заядливо любознание и меки сърца. Най-вероятно ме четат хора, които се откриват в цялостното на думите ми. Иначе защо им е да си губят времето в дебрите на " Мястото на Кексо ". Има толкоз по-вълшебни неща за правене.
Снимка: Мила Иванова
С какво твоят блог е по-различен от останалите?
Най-вероятно с това, че е дребен и без никакво самозвано чувство, че в действителност е блог. За мен това е виртуалната издънка на тогавашния ми пубертетски дневник, който ревниво пазех от хищните очи на родителите си. За тях имах препис, в който споделях дребното на всекидневието и гнева ми против неразбирането от хората, чиито правоприемник съм. Държах го под леглото, тъй като знаех, че това е първото място, на което ще подирят някаква диря от моето тийнейджърско неодобрение. Сигурна съм обаче, че са се домогвали и до най-съкровените ми житейски съзерцания, колкото и усърдно да криех огромната тетрадка с дебели корици под една остаряла бъчва в избата.
Кои са блогърите, които персонално ти следиш?
Не ме бива в тая работа със следенето. Спорадично мятам по някой взор на места и то тъй като някой услужливо ми е дал линк към размишленията на някой различен. Макар множеството блогове да са общодостъпни, мисля, че би трябвало да бъдеш поканен в това пространство, да те посрещнат като безценен другар, а ти вместо вино и домашни сладки, да занесеш способността си да пазиш съкровеното.
Коя е Христина Стоянова-Манолова тук и в този момент? Налудничав оптимист, наслоен с детска религия, добита от сбъднатото. Такава, каквато бях тогава и нейде другаде. Дотук в шантавото ми битие на тая земя ме води знанието за търпението, чувството за написаното върху звездите, което може да променяме елегантно, и безрезервната вяра и убеденост, че до момента в който ние не се откажем, ориста няма късмет. С две думи, смахнат оптимист, наслоен с детска религия, добита от сбъднатото.
Как стана блогър?
По-скоро съм неукрепнал подобен. Има доста срички да изкажа още, преди да мога да отсека един ден пред децата си, че майка им в миналото е била отчетлив блогър. Иначе блогърските ми инциденти започнаха преди девет години, подкокоросани от предозирането ми с ноти. По това време се занимавах с музикален пиар и доста ми се пишеше нещо за душата, тъгата и нейните хора, а освен прессъобщения за новите албуми на Бионсе и Джъстин Тимбърлейк.
Кой те чете?
Пъстри хора. Баби на калпазани, мощни дами със слаби ангели, мъже със заядливо любознание и меки сърца. Най-вероятно ме четат хора, които се откриват в цялостното на думите ми. Иначе защо им е да си губят времето в дебрите на " Мястото на Кексо ". Има толкоз по-вълшебни неща за правене.
Снимка: Мила Иванова
С какво твоят блог е по-различен от останалите?
Най-вероятно с това, че е дребен и без никакво самозвано чувство, че в действителност е блог. За мен това е виртуалната издънка на тогавашния ми пубертетски дневник, който ревниво пазех от хищните очи на родителите си. За тях имах препис, в който споделях дребното на всекидневието и гнева ми против неразбирането от хората, чиито правоприемник съм. Държах го под леглото, тъй като знаех, че това е първото място, на което ще подирят някаква диря от моето тийнейджърско неодобрение. Сигурна съм обаче, че са се домогвали и до най-съкровените ми житейски съзерцания, колкото и усърдно да криех огромната тетрадка с дебели корици под една остаряла бъчва в избата.
Кои са блогърите, които персонално ти следиш?
Не ме бива в тая работа със следенето. Спорадично мятам по някой взор на места и то тъй като някой услужливо ми е дал линк към размишленията на някой различен. Макар множеството блогове да са общодостъпни, мисля, че би трябвало да бъдеш поканен в това пространство, да те посрещнат като безценен другар, а ти вместо вино и домашни сладки, да занесеш способността си да пазиш съкровеното.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ