Линда Александрийска: Да намалим анализите и да започнем повече да чувстваме
Днес в поредицата " Смели девойки ", въодушевена от акцията " Живей InSync " на Activia, ви срещаме с Линда Александрийска. Преди да се трансформира в момиче с фотоапарат, тя е била част от корпоративния свят. Предизвиквайки себе си да прекрачи границите на зоната на комфорт, Линда стартира да търси това, което я прави същински щастлива. И го намира, само че не някъде другаде, а вътре в самата себе си. Открива и доста други неща по пътя, а най-важното измежду тях е, че в никакъв случай не би трябвало да спираш. Линда е майка, фотограф, повествовател на истории, изследовател на истории, като постоянно с обектива си се стреми да покаже хубостта. Линда ни споделя за себе си, за смяната, за смелостта, за хармонията. Можете да откриете Линда във Фейсбук, а повече за акцията на Activia ще прочетете на уеб страницата им. А този тест ще ви помогне да ревизирате дали самите вие сте InSync.
Коя е Линда тук и в този момент? Успяваш ли да живееш в сегашното?
Oпитите не престават. Настоящето се оказа забавна задача – колкото повече разсъждаваме върху него, толкоз повече се пробва да се изплъзва. Така че най-добре е да понижим разсъжденията и анализите и да стартираме повече да усещаме – едно умеене, което можем да развием с времето. Линда е от ден на ден себе си и не се опасява да усеща – една жена на 43 съвсем, майка, фотограф, повествовател на истории, изследовател на истории.
Кой е твоят мотор, кое те кара да се променяш и да се развиваш?
Вроденото ми любознание към света, желанието за придвижване и смяна – много уморително от време на време, само че зодия Овен въпреки всичко... Човек не може да избяга от себе си, a и не е належащо. Тия дни се присетих за една българска сентенция: " Да би спокойно седяло, не би знамение видяло ". Замислих се, че оттатък прочита, в който чудото очевидно е нещо неприятно и ужасно, дето те е сполетяло, тъй като не си се кротнал, поговорката може да се пояснява и положително и да четем думата " знамение " безусловно. Тогава тази назидателна фраза добива един нов и много по-ведър смисъл.
В професионален проект ти си направила голяма промяна – от корпоративна дама си се трансформирала в момиче с фотоапарат. Това е класическо излизане от зоната на комфорт, какво ти донесе то? Не остарялата или новата работа, връзка, обществен статус са определящи за твоето благополучие, а това, което е вътре в теб. Свобода, поле за творчество, време да се вгледам в света към мен, само че и във вътрешността в себе си и в действителност това намирам за най-ценната част от смяната. Докато работех в офис, нямах време, а и нужда за сходни търсения. Трябва да призная, че когато тръгнеш да търсиш това, което те прави същински благополучен, по пътя можеш да се натъкнеш на всевъзможни открития по отношение на себе си. Ще схванеш, че в действителност не остарялата или новата работа, връзка, обществен статус са определящи за твоето благополучие, а това, което е вътре в теб. В този смисъл най-важното е да се схванеш самичък себе си, доколкото е допустимо в границите на този един живот. Така че с изключение на излизането от зоната на комфорт в чисто веществен проект аз всеки ден не преставам да влизам и излизам от личната си зона на комфорт, което, имам вяра, е за положително.
Стига ли ти тази смяна? Кога човек стопира?
Движението за мен е всичко. Както гласеше един известен рекламен слоган от недалечното минало, " Едно нещо води към друго ". Исках да бъда брачен фотограф, с цел да запечатвам спомените на младоженците по хубав метод и да бъда потребна с това. После се възпламених по концепцията да фотографирам дамите красиво, тъй че да се въодушевяват и усещат ужасно в кожата си. Мисля, че в случай че човек напипа вярната нишка (за себе си) и не стопира да се движи, тя би могла да го води до напълно нови територии и напълно разнообразни инициативи и в това е хубостта на живота. Живеем в неповторимо време, когато можем да опитвам до безспир, и това не е факсимиле, а действителност.
Аз съм пословична измежду приятелите си с това, че всеки ден се разсънвам с нова концепция. Двигателят си е вътре в мен. За мен това е естественият ход на нещата.
За какво ти би трябвало доста храброст?
За да остана елементарна и с цел да бъда невероятна. Едновременно.
А защо не ти стига храброст?
Трябва ми повече храброст, с цел да демонстрирам повече самообладание – звучи като оксиморон, само че май не е.
Кога си InSync?
Когато вътрешната ми настройка и външната изява на тази настройка са в синхрон. Т.е. когато не неистина себе си.
В работата си се срещаш с доста дами, по кое време една жена е в мир със себе си?
Много упования има във връзка с дамите в днешно време. Освен обичайните такива, интернет всеки ден бълва тонове публикации, изявленията с куп препоръки, които би трябвало да следваме, с цел да се превърнем в идеалните дами. Една жена е в мир със себе си, когато разбере, че е идеална тъкмо такава, каквато е в този момент, и няма потребност от нищо повече. Няма потребност от маски и функции, няма потребност от това да е по-женствена, по-пасивна, по-активна, по-по-най... В мир сме, когато осъзнаем, че сме такива, каквито сме.
За кое си признателна в живота си?
За здравето, за фамилията, за приятелите, за това, че съм се родила точно тук, за това, че работя това, което ме прави щастлива, за това, че съумявам да върша и другите щастливи – чрез работата си и емоционалността си. Всъщност за всичко.
Коя е Линда тук и в този момент? Успяваш ли да живееш в сегашното?
Oпитите не престават. Настоящето се оказа забавна задача – колкото повече разсъждаваме върху него, толкоз повече се пробва да се изплъзва. Така че най-добре е да понижим разсъжденията и анализите и да стартираме повече да усещаме – едно умеене, което можем да развием с времето. Линда е от ден на ден себе си и не се опасява да усеща – една жена на 43 съвсем, майка, фотограф, повествовател на истории, изследовател на истории.
Кой е твоят мотор, кое те кара да се променяш и да се развиваш?
Вроденото ми любознание към света, желанието за придвижване и смяна – много уморително от време на време, само че зодия Овен въпреки всичко... Човек не може да избяга от себе си, a и не е належащо. Тия дни се присетих за една българска сентенция: " Да би спокойно седяло, не би знамение видяло ". Замислих се, че оттатък прочита, в който чудото очевидно е нещо неприятно и ужасно, дето те е сполетяло, тъй като не си се кротнал, поговорката може да се пояснява и положително и да четем думата " знамение " безусловно. Тогава тази назидателна фраза добива един нов и много по-ведър смисъл.
В професионален проект ти си направила голяма промяна – от корпоративна дама си се трансформирала в момиче с фотоапарат. Това е класическо излизане от зоната на комфорт, какво ти донесе то? Не остарялата или новата работа, връзка, обществен статус са определящи за твоето благополучие, а това, което е вътре в теб. Свобода, поле за творчество, време да се вгледам в света към мен, само че и във вътрешността в себе си и в действителност това намирам за най-ценната част от смяната. Докато работех в офис, нямах време, а и нужда за сходни търсения. Трябва да призная, че когато тръгнеш да търсиш това, което те прави същински благополучен, по пътя можеш да се натъкнеш на всевъзможни открития по отношение на себе си. Ще схванеш, че в действителност не остарялата или новата работа, връзка, обществен статус са определящи за твоето благополучие, а това, което е вътре в теб. В този смисъл най-важното е да се схванеш самичък себе си, доколкото е допустимо в границите на този един живот. Така че с изключение на излизането от зоната на комфорт в чисто веществен проект аз всеки ден не преставам да влизам и излизам от личната си зона на комфорт, което, имам вяра, е за положително.
Стига ли ти тази смяна? Кога човек стопира?
Движението за мен е всичко. Както гласеше един известен рекламен слоган от недалечното минало, " Едно нещо води към друго ". Исках да бъда брачен фотограф, с цел да запечатвам спомените на младоженците по хубав метод и да бъда потребна с това. После се възпламених по концепцията да фотографирам дамите красиво, тъй че да се въодушевяват и усещат ужасно в кожата си. Мисля, че в случай че човек напипа вярната нишка (за себе си) и не стопира да се движи, тя би могла да го води до напълно нови територии и напълно разнообразни инициативи и в това е хубостта на живота. Живеем в неповторимо време, когато можем да опитвам до безспир, и това не е факсимиле, а действителност.
Аз съм пословична измежду приятелите си с това, че всеки ден се разсънвам с нова концепция. Двигателят си е вътре в мен. За мен това е естественият ход на нещата.
За какво ти би трябвало доста храброст?
За да остана елементарна и с цел да бъда невероятна. Едновременно.
А защо не ти стига храброст?
Трябва ми повече храброст, с цел да демонстрирам повече самообладание – звучи като оксиморон, само че май не е.
Кога си InSync?
Когато вътрешната ми настройка и външната изява на тази настройка са в синхрон. Т.е. когато не неистина себе си.
В работата си се срещаш с доста дами, по кое време една жена е в мир със себе си?
Много упования има във връзка с дамите в днешно време. Освен обичайните такива, интернет всеки ден бълва тонове публикации, изявленията с куп препоръки, които би трябвало да следваме, с цел да се превърнем в идеалните дами. Една жена е в мир със себе си, когато разбере, че е идеална тъкмо такава, каквато е в този момент, и няма потребност от нищо повече. Няма потребност от маски и функции, няма потребност от това да е по-женствена, по-пасивна, по-активна, по-по-най... В мир сме, когато осъзнаем, че сме такива, каквито сме.
За кое си признателна в живота си?
За здравето, за фамилията, за приятелите, за това, че съм се родила точно тук, за това, че работя това, което ме прави щастлива, за това, че съумявам да върша и другите щастливи – чрез работата си и емоционалността си. Всъщност за всичко.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ