Ина Кънчева: Непрекъснато работя върху себе си!
Днес в поредицата " Смели девойки ", въодушевена от акцията " Живей InSync " на Activia, ви срещаме с Ина Кънчева. Ина е оперна певица, което е задоволително впечатляващо, само че е също и мотор на Фондация " Културни вероятности ", която стои зад редица забавни и вдъхновяващи планове. Всичко, в което Ина влага времето и силата си, си коства вниманието - представлението, отдадено на Полин Виардо /реж. Марий Росен/, което аз персонално боготворя, и което се надявам от ден на ден хора да видят, мултимедийния план " Вълшебната флейта ", който научава децата ни на обич към операта, взаимния план с Людмил Ангелов " Виртуозното пиано " и доста други, за които занапред ще чуваме. Най-скоро следва " С изпитание към звездите " - подкрепяне посредством стипендии на млади надарени българи под упътването на известни и потвърдени имена в пет разнообразни области на изкуството.
Коя е Ина Кънчева тук и в този момент?
Любопитна, непрестанно в придвижване, цялостна с хрумвания, преследваща провокации, в очакване...
Върху какво работиш сега?
Непрекъснато работя върху себе си. Различни музикални планове, плановете на моята Фондация " Културни вероятности ", стипендията за млади актьори " С изпитание към звездите "...
Откъде намираш сила за всички тези планове?
От музиката, несъмнено! Не се възнамерявам и не диря силата, тя е в мен, просто си слагам задания и ми доставя наслаждение да ги извършвам... Като непрекъсната игра...
Като дребна каква искаше да станеш?
В началото желаех да работя в поща и изключително да щампосвам писмата, както и да ги разпространявам с колело; по-късно – асистент в зъболекарски кабинет, поради тези пъстри четири шишенца, след това – актриса, която може и да пее.
А като огромна защо мечтаеш?
Фр. Шилер споделя: "...Свободата е единствено в царството на фантазиите..., и хубостта разцъфва единствено в песента... ". И аз по този начин си пребивавам в тази фантазия!
За какво ти е трябвала най-вече храброст в живота?
Да се модернизирам смирено, да прегърна търпението..., да се боря със страховете и демоните.
А защо не ти доближава храброст?
Да се скарам с егото си.
Имаш дъщеричка, на какво искаш да я научиш?
Да си остане детенце колкото може по-дълго или постоянно... Да има вяра в насладата и силата на живота, да прави свободен избор, да е изобретателна в разбиранията си.
Кога си в естетика със себе си?
Когато последвам интуицията си, когато съм сама, когато пея, когато скръствам света, когато чувствам лек вятър към мен...
Живееш най-вече в чужбина, по какъв начин ти се вижда България оттова?
Обожавам я превъзбудено, обляна в спомен за липите или... имам чувството за шампанско, само че уви, от време на време още след първата чаша заставам леко на отдалеченост и виждам с необятно отворени очи.
Ако можеше да промениш едно нещо у нас, българите, с вълшебна пръчица, какво щеше да е то?
Ах, тази добра магия, къде е, за какво не я притежавам?! Бих лишила слой от арогантността, бих посолила с почит, бих нашепвала, че нищо не е даденост, а старание и наслада от труда...
Коя е Ина Кънчева тук и в този момент?
Любопитна, непрестанно в придвижване, цялостна с хрумвания, преследваща провокации, в очакване...
Върху какво работиш сега?
Непрекъснато работя върху себе си. Различни музикални планове, плановете на моята Фондация " Културни вероятности ", стипендията за млади актьори " С изпитание към звездите "...
Откъде намираш сила за всички тези планове?
От музиката, несъмнено! Не се възнамерявам и не диря силата, тя е в мен, просто си слагам задания и ми доставя наслаждение да ги извършвам... Като непрекъсната игра...
Като дребна каква искаше да станеш?
В началото желаех да работя в поща и изключително да щампосвам писмата, както и да ги разпространявам с колело; по-късно – асистент в зъболекарски кабинет, поради тези пъстри четири шишенца, след това – актриса, която може и да пее.
А като огромна защо мечтаеш?
Фр. Шилер споделя: "...Свободата е единствено в царството на фантазиите..., и хубостта разцъфва единствено в песента... ". И аз по този начин си пребивавам в тази фантазия!
За какво ти е трябвала най-вече храброст в живота?
Да се модернизирам смирено, да прегърна търпението..., да се боря със страховете и демоните.
А защо не ти доближава храброст?
Да се скарам с егото си.
Имаш дъщеричка, на какво искаш да я научиш?
Да си остане детенце колкото може по-дълго или постоянно... Да има вяра в насладата и силата на живота, да прави свободен избор, да е изобретателна в разбиранията си.
Кога си в естетика със себе си?
Когато последвам интуицията си, когато съм сама, когато пея, когато скръствам света, когато чувствам лек вятър към мен...
Живееш най-вече в чужбина, по какъв начин ти се вижда България оттова?
Обожавам я превъзбудено, обляна в спомен за липите или... имам чувството за шампанско, само че уви, от време на време още след първата чаша заставам леко на отдалеченост и виждам с необятно отворени очи.
Ако можеше да промениш едно нещо у нас, българите, с вълшебна пръчица, какво щеше да е то?
Ах, тази добра магия, къде е, за какво не я притежавам?! Бих лишила слой от арогантността, бих посолила с почит, бих нашепвала, че нищо не е даденост, а старание и наслада от труда...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ