Конкурсът за съдбата на зданието събра 42 проекта: Общината ...
Съдбата на някогашната постройка на Българска народна банка в Пловдив беше решена след интернационален конкурс „ Трезор за хрумвания ”, който градската администрация разгласи през февруари 2024 година. Целта беше да се подбере най-хубавото предложение за потребление на някогашната банка, която е монумент на културата. Интересът се оказа голям и до края на април в Общината бяха импортирани 42 плана от 16 страни на 3 континента. Журито отличи три плана - за Център за млади очаквания в областта на креативните промишлености на немските архитекти Нико Фасел и Ян Рудт, за основаване на музей на Пловдив на колектив в състав: арх. Антоанета Топалова, арх. Мария Стоянова, арх. Володя Стоянов, Стефан Шивачев и инж. Ирина Рабенхорст, както и за филиал на Археологическия музей „ Трезор и съкровища ” с началник Десислава Давидова.
В последна сметка беше определен третият план, който планува постройката да стане филиал на Археологическия музей. " Това ще реши проблемите с фондовете ни най-малко 30-40 година напред ", разяснява шефът на музея доцент Костадин Кисьов. По думите му това се е оказало единственият реален вид за уголемение от трите вероятни. Другите два били Общината да откупи постройката на Централна поща или терена на Димитър Георгиев до Понеделник пазара, само че финансовите предложения били прекомерно високи.
Със постройката на Българска народна банка обаче също има неуреден проблем, тъй като теренът под нея и югозападната част се оказали благосъстоятелност на Булбанк, която стана част от италианската банка Уникредит.
" Това е частно сдружение и както е по закон, ние сме длъжни да желаеме единодушието във връзка с функционалността на постройката. Проведох диалози с шефа на банката, в това число с управлението в Италия. Те нямат нищо срещу, доброжелателни са да се трансформира в музей. С кмета Костадин Димитров сме разговаряли за подмяна или за придобиване на земята, тъй че за в бъдеще и в тази тенденция има решение. Как се е случило, че цялата земя е благосъстоятелност на банката, а постройката е на общината, не ми е известно ", съобщи още доцент Кисьов.
Според него югозападното крило има опция да се трансформира в идеални експозиционни зали, защото там има дълги пространства, за разлика от етажите на другата постройка, където пространствата са дребни и се постанова преустрояване в бъдеще.
" Понеже има 5000 кв. метра разгъната повърхност, а постройката е архитектурен монумент, това ще стане доста комплицирано и е въпрос на доста добър проектантски колектив, с цел да има минимални намеси във вътрешното пространство. Всичко това ще се съгласува с НИНКН ", разяснява още доцент Кисьов.
Швейцарец я проектира, наш проектант прави ново крило
Сградата на Българската национална банка в Пловдив е един от най-значимите архитектурни монументи в града. Проектирана е от швейцарския проектант Якоб Хайнрих Майер и е открита през 1899 година По-рано именитият чужденец е бил основен проектант на ревюто в Пловдив. В България Майер оставя почерка си на още доста места - в Русе, Варна, Евксиноград. Той е създател и на мавзолея на Александър Батенберг в София.
Зданието в Пловдив е типична банкова постройка по сходство на представителни такива в огромните градове на Европа. То обаче идеално е вписано в градоустройствения проект на Йосиф Шнитер.
Работата на банката се усилва и след Първата международна война се постанова уголемение на постройката. През 1929 година е достроен оперативният салон на финансовата институция. Умело с работата се оправя проектант Камен Петков - въпреки и да не повтаря формите на Майер, разширението се вписва отлично в по-старата постройка, като красивата фасада към Главната се резервира напълно.
По-късно - през 1974 година, са построени спомагателни два етажа и още едно крило, което има отражение единствено в интериора, съчетавайки типичен и съвременни детайли.
Особено впечатляващ е централният касов салон, заемащ на височина два етажа от вътрешността на постройката. Запазени са огромна част от истинските архитектурни детайли - плочките и мраморните стълби, парапетите от ковано желязо, порти, прозорци, дръжки и други
Запазен е и кабинетът на шефа на Българска народна банка в Пловдив. Директорът е излизал и от високо е следил по какъв начин работят неговите подчинени в централния паричен салон.
Общината получи неповторимата постройка през 2013 година посредством подмяна с Българска народна банка против 6,5 дка празен терен на Ягодовско шосе, където към този момент е повдигнат новият инкасо център.
В последна сметка беше определен третият план, който планува постройката да стане филиал на Археологическия музей. " Това ще реши проблемите с фондовете ни най-малко 30-40 година напред ", разяснява шефът на музея доцент Костадин Кисьов. По думите му това се е оказало единственият реален вид за уголемение от трите вероятни. Другите два били Общината да откупи постройката на Централна поща или терена на Димитър Георгиев до Понеделник пазара, само че финансовите предложения били прекомерно високи.
Със постройката на Българска народна банка обаче също има неуреден проблем, тъй като теренът под нея и югозападната част се оказали благосъстоятелност на Булбанк, която стана част от италианската банка Уникредит.
" Това е частно сдружение и както е по закон, ние сме длъжни да желаеме единодушието във връзка с функционалността на постройката. Проведох диалози с шефа на банката, в това число с управлението в Италия. Те нямат нищо срещу, доброжелателни са да се трансформира в музей. С кмета Костадин Димитров сме разговаряли за подмяна или за придобиване на земята, тъй че за в бъдеще и в тази тенденция има решение. Как се е случило, че цялата земя е благосъстоятелност на банката, а постройката е на общината, не ми е известно ", съобщи още доцент Кисьов.
Според него югозападното крило има опция да се трансформира в идеални експозиционни зали, защото там има дълги пространства, за разлика от етажите на другата постройка, където пространствата са дребни и се постанова преустрояване в бъдеще.
" Понеже има 5000 кв. метра разгъната повърхност, а постройката е архитектурен монумент, това ще стане доста комплицирано и е въпрос на доста добър проектантски колектив, с цел да има минимални намеси във вътрешното пространство. Всичко това ще се съгласува с НИНКН ", разяснява още доцент Кисьов.
Швейцарец я проектира, наш проектант прави ново крило
Сградата на Българската национална банка в Пловдив е един от най-значимите архитектурни монументи в града. Проектирана е от швейцарския проектант Якоб Хайнрих Майер и е открита през 1899 година По-рано именитият чужденец е бил основен проектант на ревюто в Пловдив. В България Майер оставя почерка си на още доста места - в Русе, Варна, Евксиноград. Той е създател и на мавзолея на Александър Батенберг в София.
Зданието в Пловдив е типична банкова постройка по сходство на представителни такива в огромните градове на Европа. То обаче идеално е вписано в градоустройствения проект на Йосиф Шнитер.
Работата на банката се усилва и след Първата международна война се постанова уголемение на постройката. През 1929 година е достроен оперативният салон на финансовата институция. Умело с работата се оправя проектант Камен Петков - въпреки и да не повтаря формите на Майер, разширението се вписва отлично в по-старата постройка, като красивата фасада към Главната се резервира напълно.
По-късно - през 1974 година, са построени спомагателни два етажа и още едно крило, което има отражение единствено в интериора, съчетавайки типичен и съвременни детайли.
Особено впечатляващ е централният касов салон, заемащ на височина два етажа от вътрешността на постройката. Запазени са огромна част от истинските архитектурни детайли - плочките и мраморните стълби, парапетите от ковано желязо, порти, прозорци, дръжки и други
Запазен е и кабинетът на шефа на Българска народна банка в Пловдив. Директорът е излизал и от високо е следил по какъв начин работят неговите подчинени в централния паричен салон.
Общината получи неповторимата постройка през 2013 година посредством подмяна с Българска народна банка против 6,5 дка празен терен на Ягодовско шосе, където към този момент е повдигнат новият инкасо център.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ