Ревю: Huawei P20 – хитрата лисица
Днес технологиите са достигнали такова равнище, че потребителите могат да получат съвсем всичко, което си изискат, от един смарт телефон. Всъщност, по-правилно е да назоваваме тези устройства „ лични комуникатори “, тъй като гласовите позвънявания са към този момент толкоз дребен % от цялостните функционалности на тези сандвичи от стъкло и метал, че даже „ интелигентен телефон “ звучи остаряло.
Именно в такава пренаситена среда множеството производители на смарт телефони би трябвало да се борят с цената на всяко зрънце силиций и всяко късче термично закалено стъкло, за сърцето и джоба на потребителя (в директен и метафоричен смисъл). За Китай към този момент сме написали прекалено много – като резюме единствено ще прибавя, че времето на клишетата за нискокачествени и евтини артикули от дълго време отмина.
От десетте най-продавани марки смарт телефони в света, шест са китайски, а на трето място е водача в Китай Huawei. За тези резултати има доста аргументи, само че няма да се стопираме в детайли на това – през днешния ден сме тук, с цел да разгледаме в елементи новия флагман на Huawei – P20 и да разберем дали в него потребителите могат да намерят това „ освен това “, което да ги накара да извадят от джоба си несъмнено количество пари и да слагат на тяхно място въпросния смарт телефон.
Дизайн и първи усещания
Huawei P20 поема по радикално друг път от предшественика си P10 – металното тяло е сменено с модерния в последните години стъклен сандвич – рамките са минимални, а позиционирането на камерите – напълно друго. И в случай че 2017-а година беше годината на 18:9 отношението при смарт телефоните, то 2018-а несъмнено ще бъде тази на „ прорезите “. Във безконечната битка за безрамковост Apple започва една наклонност, от която може би няма да се отървем известно време – а точно – съществуването на дребен разрез в другояче стигащия до горната част на телефона екран, където се обитават предната камера, представителя и всевъзможни нужни датчици.
Huawei P20 е мощно повлиян от дизайна на iPhone X , само че това не е безусловно нещо отрицателно. Изпълнението е стъклен сандвич, а рамката тук е от неръждаема стомана – прелестно заоблена, а сред нея и стъклото на екрана има буферен разтеглив материал – нещо много значимо предвид на крехкостта на сходни стъклени амалгами. Huawei са съумели да създадат прореза в горната част на екрана много дребен, а за тези от вас, които имат мощно обсесивно-компулсивно разстройство, има алтернатива за маскирнето на този разрез с черна лентичка.
Сензорът за пръстови отпечатъци е непокътнат – той се намира в долната част и е най-бързият, който съм тествал до този миг. Долната част на телефона е заета от USB Type-C врата и решетки за представители от двете му страни. За страдание едната от тях е за микрофона – P20 няма стерео представители. Лявата страна е чиста като се изключи слота за SIM/SD – който е хибриден – можете да имате двусимов телефон без SD карта или една SIM карта и SD. В горната част е типичният микрофон за гасене на паразитни шумове, а отдясно са бутоните за изключване и мощ на звука.
Гърбът е ангажиран от системата двойни камери, които са леко издадени от останалата част на телефон. Под тях са датчиците и двутоновата LED светлина. Цветът под задното стъкло на моята тестова численост е „ Midnight blue”, а този и останалите налични цветови варианти са нещо, с което Huawei се гордеят. Twilight и Champagne Gold разновидностите прибавят чувство за инкадесцентна багра, която трансформира цвета си според от светлината. Дори синият тестов вид наподобява сносно и несъмнено придава спомагателен жанр на устройството.
След всички тези детайлности следва субективното усещане, което съгласно мен е по-важно. В тази категория Huawei блестят по-ярко и от цветовете на задния панел на телефоните си. Изработката е безупречна – стоманената рамка прибавя чувство за стабилност и високо качество, телефонът е освен хубав, само че и извънредно комфортен, с помощта на заоблените страни. Говорим за устройство, което има 5,8-инчов екран, само че което можете да държите и работите с една ръка безпроблемно.
Дисплей
Huawei са решили да употребяват IPS матрица за своя екран, вместо AMOLED, което има своите плюсове и минуси. Разделителната дарба е 1080x2240 или още позната като FHD+, а размерът – както към този момент загатнах 5,8 инча. Всичко това резултира в плътност на пикселите от 429 на инч, отношение екран към рамки над 80% и към този момент модерното отношение на страните 18,7:9.
Сред преимуществата на IPS технологията е съществуването на задно осветление, което на процедура значи, че могат да бъдат постигани по-високи стойности на яркостта – в автоматизиран режим тя скача до над 700 нита , а в ръчен съумях да измеря 460 нита. Зрителните ъгли са безупречни, както и четимостта на слънчева светлина. Като цяло екранът на P20 е превъзходен и може да се съревновава с AMOLED конкуренцията.
Интересно е, че както при Nokia 8 тук матрицата клони към студените нюанси и аленият цвят е много необичайно ослепителен и от време на време клони към лилаво. Това, несъмнено, може да бъде поправено от настройките, които разрешават три обособени предефинирани режима за температурата на цветовете – Default, Warm и Cold.
Тук е времето да обърна по-голямо внимание и на прореза (notch) в горната част на екрана. В менюто има две варианти, свързани с този дизайн. Първата разпъва екрана до горната рамка, а прорезът остава много забележим. Втората слага черна лентичка по този начин, че да симулира рамка, сходна на тази в долната част. Във въпросната лентичка обаче се измества служебна информация – проценти на батерията, сигнал, часовник, вести и други сходни. Лично за мен вторият вид е по-естетичен и съразмерен, само че не може да се отхвърли, че когато екранът е изцяло раздължен, това води до „ уау “ резултат за потребителите. Наличието на алтернатива за маскиране е положително допълнение за всички, които не са почитатели на прорезите.
Производителност, синтетични проби, игри
Huawei продължава да употребява своя личен чипсет HiSilicon Kirin в телефоните си – при P20 приказваме за Kirin 970 - 4x2.4 GHz Cortex-A73 и 4x1.8 GHz Cortex-A53 ядра. Графичният чип е Mali-G72 MP12 . Що се отнася до чиста изчислителна мощност и задания, свързани с ядрата на главните процесори, Huawei е доста покрай Snapdragon конкуренцията. Mali-G72 обаче изостава доста от графичното ядро Adreno 540 в последния чипсет на Qualcomm.
В синтетичния тест Antutu телефонът се показа сносно – на трето място в общата ранглиста на телефони, които сме тествали в PCWorld. Когато приказваме обаче за изолирани проби на графичното ядро, слабостта на Mali лъсва. Резултатите в Manhattan 3.1 теста на GFX са по-слаби със 17% от тези на референия Adreno 540 чип. Това надали ще тормози елементарните консуматори – тези, които желаят да употребяват телефона главно за игри, ще виждат засичане при по-тежките и графично богати игри.
Струва си да отбележа, че срещнах избрани забавяния и при студено пускане на детайли от EMUI 8 потребителския интерфейс на Huawei. При в началото извикване на App Drawer има към секунда закъснение, както и при в началото връщане на Home екрана. Общото усещане от работата на P20 е много положително – датчикът за пръстов отпечатък е доста бърз – Huawei цитират времена от 0,4 секунди и съм податлив да им имам вяра за това. 4GB RAM и 128GB вградена памет са изцяло задоволителни, даже да решите да употребявате втора SIM карта и да се лишите от microSD слота.
Софтуер и живот на батерията
Потребителският интерфейс на Huawei измина дълъг и сложен път, с цел да се трансформира от баласт в в действителност потребна и функционална добавка към Android. Версията на EMUI е 8.0 в P20, а под нея стои Android 8 Oreo . Въпреки забавянето, което загатнах няколко реда нагоре, тази версия е най-хубавата, която Huawei могат да предложат.
Потребителите имат опцията да изберат главната визия на launcher-a в два разновидността – познатия от стоковите Android версии App Drawer, който извиквате с натискане върху бутон и употребяваната от доста китайски производители на смарт телефони версия без App Drawer – при която всички приложения се намират на Home екраните и се групират в папки. Предварително инсталираният програмен продукт (bloatware) е извънредно малко, а настройките на EMUI 8 са дълбоки и потребни.
Можете да избирате друг брой икони на главните екрани, можете да търсите в App Drawer, да избирате дали върху иконите да се пресъздават сигнали за вести. Smart assistance дава опция за разнообразни режими на ръководство – гласово, мини режим за по-добро ръководство с една ръка (който при P20 не е необходим), режим за работа с ръкавици и други.
Опциите за екрана са също много подробни и разрешават както към този момент ви загатнах конфигурация на топлината на цветовете, както и на резолюцията. Всъщност, Huawei са се постарали да вложат на всички места, където могат, варианти за удължение живота на батерията – при екрана това е автоматизиран режим за надзор на разграничителната дарба, който може да я смъкне до HD+, когато сметне за належащо. Което ни води към разумната причина и един минус на P20 – батерията.
Тя е със относително стандартен за флагман потенциал от 3400 mAh и това би трябвало да бъде изцяло задоволително за два дни лека самостоятелна работа. За страдание казусът не е напълно подобен и батерията устоя малко над 24 часа . По никакъв метод не желая да кажа, че това е слаб резултат – не, достижението е просто приблизително и леко неудовлетворително за цената и претенциите на телефона. Ако употребявате P20 интензивно – игри, запис на 4К видео и консумация на мултимедия, можете да убиете телефона за към 12 часа .
Друг отрицателен аспект е осезаемото загряване на устройството, когато се употребява повече процесорна мощност. Гърбът на телефона доближава неприятни за пипане стойности на температурата при продължителна игра или снимане на видео във висока резолюция. Може да се спекулира дали това се дължи на проблеми в дизайна на Kirin 970, само че в случай че би трябвало да върша съмнение, бих споделил, че компакният дизайн има най-голяма роля за по-неефективното изстудяване.
Камери и тон
Големият брат на P20 – P20 Pro събра върху себе си много внимание, с помощта на системата си от три камери. Докато чакаме тестова численост, дано забележим какво са съумели да създадат Huawei с два датчика. Системата се състои от 12MPx датчик с апертура f/1.8 + 20MPx монохромен датчик f/1.6. И двата стоят зад оптика на Leica и оферират редица благинки като 2х симулиран оптичен зуум, хардуерна стабилизация на изображението, фазов и лазерен фокус, запис на видео с 4k и други.
Предната селфи камера е с внушителните 24 MPx , закрепен фокус и апертура f/2.0. Наличието на две камери с друг размер на датчиците и огромни на пикселите разрешава гореспоменатия симулиран зуум, който е на процедура изразян сегмент от датчика с повече пиксели. Друго разследване от този сетъп е и опцията за избор на апертура по време и след фотография – това, несъмнено, става софтуерно, само че резултатите са много положителни.
Споменавал съм и в други ревюта, че фотографските ми качества не са нещо, с което бих тръгнал да впечатлявам някого. Ето за какво се зарадвах на AI режима в приложението на камерата, който е задействан по дифолт в Auto настройката. Това, което прави той на процедура, е да проучва сцената, към която е ориентирана камерата и да предложи съответни настройки. Например, в случай че насочите телефона към непосредствен обект – приложението минава в Macro режим, в случай че светлината е незадоволителна – задейства се Night Mode и по този начин нататък.
За тези, който се занимават по-сериозно с снимка има и Pro режим , който дава достъп до повече настройки – баланс на бялото, експозиция, скорост на пандиза. Има алтернатива да се употребява и единствено монохромния датчик на втората камера, само че тя е леко скрита в More настройките на камера приложението. Селфи камерата се показва сносно и изкарва резултати, които ще се харесат на запалените по този формат. В този режим има и към този момент известния инструмент Beautify, както и портретен режим с друго симулирано осветяване. Наличен е и също нашумелият Bokeh резултат, с цел да бъдат селфитата още по-привлекателни.
Huawei P20 може да записва видео с 4k при 30 фрагмента за секунда и 1080p с 60 . В вариантите More е прикрит и Slow-mo режима, който записва видео на занимателен каданс. Има три варианти – 120 фрагмента за секунда, 240 и 360 . Последната разрешава стеснен във времето запис от 2 секунди. Чисто субективното чувство от работата с камерите на P20 е много позитивно, изключително за хора, които не са във вътрешността във фотографията. Фокусът е доста бърз, AI асистентът потребен, а селфи камерата – с невиждано голям датчик.
За съжалениие, на звуковия фронт нещата не стоят толкоз блестящо. P20 има един високоговорител в долната част и до момента в който той дава доста чист като качество тон, от силата има какво да се желае. Максималните децибели при музика и мелодия на звънене, които мерих, бяха под 80 – пиковите стойности се движеха към 79 , което е междинен резултат . Видеата от YouTube и филмите от Netflix пък бяха много тихи – под 70 dB .
Финални думи
След всичко изписано идва ред на финалната оценка – а тя от време на време не е логичен обвързвана с чисто техническите резултати. Huawei P20 е солидна стъпка напред за компанията, предвид на предшественика си, а в опита си да се яхнат на влака на безрамоковите телефони с разрез, китайците са основали нещо доста красиво и много функционално. Дизайнът и направата са на безупречно равнище, удобството при работа е сравнимо единствено с компакт телефоните от предишното, а тук приказваме за 5,8-инчов екран. Той от своя страна е задоволително ослепителен и четим, макар че употребява IPS матрица.
Потребителският интерфейс EMUI 8 е също огромна стъпка напред за Huawei и към този момент е достигнал зряла възраст, при която повече оказва помощ, в сравнение с пречи. Сензорът за пръстови отпечатъци е най-бързият, който съм употребил, а камерите съумяват да реализират една доста значима цел – да дават на дилетантите във фотографията задоволително лесни за потребление принадлежности, с цел да вършат положителни фотоси.
Време е да обърнем внимание и на другата страна на медала. Производителността на Kirin чипсета е към момента по-ниска, спрямо съперниците от Qualcomm. Това личи най-вече при графичното ядро – Mali-G72 изостава от Adreno. Ако всичко това има значение за по-технически насочените – може да бъде посочено като минус. Друг проблем е неналичието на стерео представители, които се трансформират в стандарт за флагманите на 2018-а. Звукът от единичната колонка на P20 е относително слаб и елементарно можете да я покриете с пръсти, заради разположението и в долната част на телефона.
Известно време обмислях къде да сложа един от най-важните детайли – най-малко за множеството консуматори – цената. В последните години флагманите съществено минаха границата от 1000 лв. и в случай че пишех това ревю преди да кажем 3 години, щях да сложа цената на Huawei P20 от 999 лв. към минусите. Сега обаче това се явява един от по-достъпните флагмани на пазара – Samsung Galaxy S9 е към 1200 лева, Sony XZ2 – също толкоз. Apple iPhone 8 и X респективно 1200 и 1800 лева На фона на всичко това, цената на Huawei P20 е много атрактивна, изключително предвид на това, което предлага. Тук идва и връзката с другояче странното заглавие на това ревю. Хитрата лисица P20 дава на потребителите най-горещите и мечтани софтуерни новости на цена 20% под тази на конкуренцията .
Именно в такава пренаситена среда множеството производители на смарт телефони би трябвало да се борят с цената на всяко зрънце силиций и всяко късче термично закалено стъкло, за сърцето и джоба на потребителя (в директен и метафоричен смисъл). За Китай към този момент сме написали прекалено много – като резюме единствено ще прибавя, че времето на клишетата за нискокачествени и евтини артикули от дълго време отмина.
От десетте най-продавани марки смарт телефони в света, шест са китайски, а на трето място е водача в Китай Huawei. За тези резултати има доста аргументи, само че няма да се стопираме в детайли на това – през днешния ден сме тук, с цел да разгледаме в елементи новия флагман на Huawei – P20 и да разберем дали в него потребителите могат да намерят това „ освен това “, което да ги накара да извадят от джоба си несъмнено количество пари и да слагат на тяхно място въпросния смарт телефон.
Дизайн и първи усещания
Huawei P20 поема по радикално друг път от предшественика си P10 – металното тяло е сменено с модерния в последните години стъклен сандвич – рамките са минимални, а позиционирането на камерите – напълно друго. И в случай че 2017-а година беше годината на 18:9 отношението при смарт телефоните, то 2018-а несъмнено ще бъде тази на „ прорезите “. Във безконечната битка за безрамковост Apple започва една наклонност, от която може би няма да се отървем известно време – а точно – съществуването на дребен разрез в другояче стигащия до горната част на телефона екран, където се обитават предната камера, представителя и всевъзможни нужни датчици.
Huawei P20 е мощно повлиян от дизайна на iPhone X , само че това не е безусловно нещо отрицателно. Изпълнението е стъклен сандвич, а рамката тук е от неръждаема стомана – прелестно заоблена, а сред нея и стъклото на екрана има буферен разтеглив материал – нещо много значимо предвид на крехкостта на сходни стъклени амалгами. Huawei са съумели да създадат прореза в горната част на екрана много дребен, а за тези от вас, които имат мощно обсесивно-компулсивно разстройство, има алтернатива за маскирнето на този разрез с черна лентичка.
Сензорът за пръстови отпечатъци е непокътнат – той се намира в долната част и е най-бързият, който съм тествал до този миг. Долната част на телефона е заета от USB Type-C врата и решетки за представители от двете му страни. За страдание едната от тях е за микрофона – P20 няма стерео представители. Лявата страна е чиста като се изключи слота за SIM/SD – който е хибриден – можете да имате двусимов телефон без SD карта или една SIM карта и SD. В горната част е типичният микрофон за гасене на паразитни шумове, а отдясно са бутоните за изключване и мощ на звука.
Гърбът е ангажиран от системата двойни камери, които са леко издадени от останалата част на телефон. Под тях са датчиците и двутоновата LED светлина. Цветът под задното стъкло на моята тестова численост е „ Midnight blue”, а този и останалите налични цветови варианти са нещо, с което Huawei се гордеят. Twilight и Champagne Gold разновидностите прибавят чувство за инкадесцентна багра, която трансформира цвета си според от светлината. Дори синият тестов вид наподобява сносно и несъмнено придава спомагателен жанр на устройството.
След всички тези детайлности следва субективното усещане, което съгласно мен е по-важно. В тази категория Huawei блестят по-ярко и от цветовете на задния панел на телефоните си. Изработката е безупречна – стоманената рамка прибавя чувство за стабилност и високо качество, телефонът е освен хубав, само че и извънредно комфортен, с помощта на заоблените страни. Говорим за устройство, което има 5,8-инчов екран, само че което можете да държите и работите с една ръка безпроблемно.
Дисплей
Huawei са решили да употребяват IPS матрица за своя екран, вместо AMOLED, което има своите плюсове и минуси. Разделителната дарба е 1080x2240 или още позната като FHD+, а размерът – както към този момент загатнах 5,8 инча. Всичко това резултира в плътност на пикселите от 429 на инч, отношение екран към рамки над 80% и към този момент модерното отношение на страните 18,7:9.
Сред преимуществата на IPS технологията е съществуването на задно осветление, което на процедура значи, че могат да бъдат постигани по-високи стойности на яркостта – в автоматизиран режим тя скача до над 700 нита , а в ръчен съумях да измеря 460 нита. Зрителните ъгли са безупречни, както и четимостта на слънчева светлина. Като цяло екранът на P20 е превъзходен и може да се съревновава с AMOLED конкуренцията.
Интересно е, че както при Nokia 8 тук матрицата клони към студените нюанси и аленият цвят е много необичайно ослепителен и от време на време клони към лилаво. Това, несъмнено, може да бъде поправено от настройките, които разрешават три обособени предефинирани режима за температурата на цветовете – Default, Warm и Cold.
Тук е времето да обърна по-голямо внимание и на прореза (notch) в горната част на екрана. В менюто има две варианти, свързани с този дизайн. Първата разпъва екрана до горната рамка, а прорезът остава много забележим. Втората слага черна лентичка по този начин, че да симулира рамка, сходна на тази в долната част. Във въпросната лентичка обаче се измества служебна информация – проценти на батерията, сигнал, часовник, вести и други сходни. Лично за мен вторият вид е по-естетичен и съразмерен, само че не може да се отхвърли, че когато екранът е изцяло раздължен, това води до „ уау “ резултат за потребителите. Наличието на алтернатива за маскиране е положително допълнение за всички, които не са почитатели на прорезите.
Производителност, синтетични проби, игри
Huawei продължава да употребява своя личен чипсет HiSilicon Kirin в телефоните си – при P20 приказваме за Kirin 970 - 4x2.4 GHz Cortex-A73 и 4x1.8 GHz Cortex-A53 ядра. Графичният чип е Mali-G72 MP12 . Що се отнася до чиста изчислителна мощност и задания, свързани с ядрата на главните процесори, Huawei е доста покрай Snapdragon конкуренцията. Mali-G72 обаче изостава доста от графичното ядро Adreno 540 в последния чипсет на Qualcomm.
В синтетичния тест Antutu телефонът се показа сносно – на трето място в общата ранглиста на телефони, които сме тествали в PCWorld. Когато приказваме обаче за изолирани проби на графичното ядро, слабостта на Mali лъсва. Резултатите в Manhattan 3.1 теста на GFX са по-слаби със 17% от тези на референия Adreno 540 чип. Това надали ще тормози елементарните консуматори – тези, които желаят да употребяват телефона главно за игри, ще виждат засичане при по-тежките и графично богати игри.
Струва си да отбележа, че срещнах избрани забавяния и при студено пускане на детайли от EMUI 8 потребителския интерфейс на Huawei. При в началото извикване на App Drawer има към секунда закъснение, както и при в началото връщане на Home екрана. Общото усещане от работата на P20 е много положително – датчикът за пръстов отпечатък е доста бърз – Huawei цитират времена от 0,4 секунди и съм податлив да им имам вяра за това. 4GB RAM и 128GB вградена памет са изцяло задоволителни, даже да решите да употребявате втора SIM карта и да се лишите от microSD слота.
Софтуер и живот на батерията
Потребителският интерфейс на Huawei измина дълъг и сложен път, с цел да се трансформира от баласт в в действителност потребна и функционална добавка към Android. Версията на EMUI е 8.0 в P20, а под нея стои Android 8 Oreo . Въпреки забавянето, което загатнах няколко реда нагоре, тази версия е най-хубавата, която Huawei могат да предложат.
Потребителите имат опцията да изберат главната визия на launcher-a в два разновидността – познатия от стоковите Android версии App Drawer, който извиквате с натискане върху бутон и употребяваната от доста китайски производители на смарт телефони версия без App Drawer – при която всички приложения се намират на Home екраните и се групират в папки. Предварително инсталираният програмен продукт (bloatware) е извънредно малко, а настройките на EMUI 8 са дълбоки и потребни.
Можете да избирате друг брой икони на главните екрани, можете да търсите в App Drawer, да избирате дали върху иконите да се пресъздават сигнали за вести. Smart assistance дава опция за разнообразни режими на ръководство – гласово, мини режим за по-добро ръководство с една ръка (който при P20 не е необходим), режим за работа с ръкавици и други.
Опциите за екрана са също много подробни и разрешават както към този момент ви загатнах конфигурация на топлината на цветовете, както и на резолюцията. Всъщност, Huawei са се постарали да вложат на всички места, където могат, варианти за удължение живота на батерията – при екрана това е автоматизиран режим за надзор на разграничителната дарба, който може да я смъкне до HD+, когато сметне за належащо. Което ни води към разумната причина и един минус на P20 – батерията.
Тя е със относително стандартен за флагман потенциал от 3400 mAh и това би трябвало да бъде изцяло задоволително за два дни лека самостоятелна работа. За страдание казусът не е напълно подобен и батерията устоя малко над 24 часа . По никакъв метод не желая да кажа, че това е слаб резултат – не, достижението е просто приблизително и леко неудовлетворително за цената и претенциите на телефона. Ако употребявате P20 интензивно – игри, запис на 4К видео и консумация на мултимедия, можете да убиете телефона за към 12 часа .
Друг отрицателен аспект е осезаемото загряване на устройството, когато се употребява повече процесорна мощност. Гърбът на телефона доближава неприятни за пипане стойности на температурата при продължителна игра или снимане на видео във висока резолюция. Може да се спекулира дали това се дължи на проблеми в дизайна на Kirin 970, само че в случай че би трябвало да върша съмнение, бих споделил, че компакният дизайн има най-голяма роля за по-неефективното изстудяване.
Камери и тон
Големият брат на P20 – P20 Pro събра върху себе си много внимание, с помощта на системата си от три камери. Докато чакаме тестова численост, дано забележим какво са съумели да създадат Huawei с два датчика. Системата се състои от 12MPx датчик с апертура f/1.8 + 20MPx монохромен датчик f/1.6. И двата стоят зад оптика на Leica и оферират редица благинки като 2х симулиран оптичен зуум, хардуерна стабилизация на изображението, фазов и лазерен фокус, запис на видео с 4k и други.
Предната селфи камера е с внушителните 24 MPx , закрепен фокус и апертура f/2.0. Наличието на две камери с друг размер на датчиците и огромни на пикселите разрешава гореспоменатия симулиран зуум, който е на процедура изразян сегмент от датчика с повече пиксели. Друго разследване от този сетъп е и опцията за избор на апертура по време и след фотография – това, несъмнено, става софтуерно, само че резултатите са много положителни.
Споменавал съм и в други ревюта, че фотографските ми качества не са нещо, с което бих тръгнал да впечатлявам някого. Ето за какво се зарадвах на AI режима в приложението на камерата, който е задействан по дифолт в Auto настройката. Това, което прави той на процедура, е да проучва сцената, към която е ориентирана камерата и да предложи съответни настройки. Например, в случай че насочите телефона към непосредствен обект – приложението минава в Macro режим, в случай че светлината е незадоволителна – задейства се Night Mode и по този начин нататък.
За тези, който се занимават по-сериозно с снимка има и Pro режим , който дава достъп до повече настройки – баланс на бялото, експозиция, скорост на пандиза. Има алтернатива да се употребява и единствено монохромния датчик на втората камера, само че тя е леко скрита в More настройките на камера приложението. Селфи камерата се показва сносно и изкарва резултати, които ще се харесат на запалените по този формат. В този режим има и към този момент известния инструмент Beautify, както и портретен режим с друго симулирано осветяване. Наличен е и също нашумелият Bokeh резултат, с цел да бъдат селфитата още по-привлекателни.
Huawei P20 може да записва видео с 4k при 30 фрагмента за секунда и 1080p с 60 . В вариантите More е прикрит и Slow-mo режима, който записва видео на занимателен каданс. Има три варианти – 120 фрагмента за секунда, 240 и 360 . Последната разрешава стеснен във времето запис от 2 секунди. Чисто субективното чувство от работата с камерите на P20 е много позитивно, изключително за хора, които не са във вътрешността във фотографията. Фокусът е доста бърз, AI асистентът потребен, а селфи камерата – с невиждано голям датчик.
За съжалениие, на звуковия фронт нещата не стоят толкоз блестящо. P20 има един високоговорител в долната част и до момента в който той дава доста чист като качество тон, от силата има какво да се желае. Максималните децибели при музика и мелодия на звънене, които мерих, бяха под 80 – пиковите стойности се движеха към 79 , което е междинен резултат . Видеата от YouTube и филмите от Netflix пък бяха много тихи – под 70 dB .
Финални думи
След всичко изписано идва ред на финалната оценка – а тя от време на време не е логичен обвързвана с чисто техническите резултати. Huawei P20 е солидна стъпка напред за компанията, предвид на предшественика си, а в опита си да се яхнат на влака на безрамоковите телефони с разрез, китайците са основали нещо доста красиво и много функционално. Дизайнът и направата са на безупречно равнище, удобството при работа е сравнимо единствено с компакт телефоните от предишното, а тук приказваме за 5,8-инчов екран. Той от своя страна е задоволително ослепителен и четим, макар че употребява IPS матрица.
Потребителският интерфейс EMUI 8 е също огромна стъпка напред за Huawei и към този момент е достигнал зряла възраст, при която повече оказва помощ, в сравнение с пречи. Сензорът за пръстови отпечатъци е най-бързият, който съм употребил, а камерите съумяват да реализират една доста значима цел – да дават на дилетантите във фотографията задоволително лесни за потребление принадлежности, с цел да вършат положителни фотоси.
Време е да обърнем внимание и на другата страна на медала. Производителността на Kirin чипсета е към момента по-ниска, спрямо съперниците от Qualcomm. Това личи най-вече при графичното ядро – Mali-G72 изостава от Adreno. Ако всичко това има значение за по-технически насочените – може да бъде посочено като минус. Друг проблем е неналичието на стерео представители, които се трансформират в стандарт за флагманите на 2018-а. Звукът от единичната колонка на P20 е относително слаб и елементарно можете да я покриете с пръсти, заради разположението и в долната част на телефона.
Известно време обмислях къде да сложа един от най-важните детайли – най-малко за множеството консуматори – цената. В последните години флагманите съществено минаха границата от 1000 лв. и в случай че пишех това ревю преди да кажем 3 години, щях да сложа цената на Huawei P20 от 999 лв. към минусите. Сега обаче това се явява един от по-достъпните флагмани на пазара – Samsung Galaxy S9 е към 1200 лева, Sony XZ2 – също толкоз. Apple iPhone 8 и X респективно 1200 и 1800 лева На фона на всичко това, цената на Huawei P20 е много атрактивна, изключително предвид на това, което предлага. Тук идва и връзката с другояче странното заглавие на това ревю. Хитрата лисица P20 дава на потребителите най-горещите и мечтани софтуерни новости на цена 20% под тази на конкуренцията .
Източник: pcworld.bg
КОМЕНТАРИ