Иван Мазепа: щрихи от украинската история
Днес ще нахвърляме някои линии от портрета на украинския хетман Иван Мазепа, изиграл роля в комплицираното образуване на украинската национална еднаквост - във време на безредици и обрати (края на XVII, началото на XVIII в.) той бил повратлив и съобразителен като Бойко Борисов, популярен комуникатор и комбинатор, свръхестествено оцеляващ.
***
Хетманът в разнообразни страни е тип боен пълководец, а измежду украинското казачество - нещо като национален лидер.
По времето на Мазепа на левия и на десния бряг на Днепър има разнообразни хетмани, надлежно клонящи към съветския цар и към полския крал.
Понеже нямаме опция за обстоен роман, в резюме маркираме, че Мазепа в своята политическа и военна активност през живота си е служил и на полския крал, и на съветския цар, и на шведския държател, завъртял се и около турския султан.
Мазепа е роден в Западна Украйна като православен шляхтич във враждебна католическа среда. Заради качествата си той служил като велможа (мачкал ушите?) при полския крал Йоан Казимир, само че поради произхода и вярата си постоянно ставал жертва на интриги. Католиците в двора толкоз го дразнели, че един път той оголил шпагата си в двореца, а по него време това било нарушение, почтено за смъртна присъда. Кралят не екзекутирал Мазепа, тъй като решил, че провинилият се е бил мощно предизвикан. Но Мазепа бил отхвърлен от високата работа.
После в родния си град се забъркал с младата жена на остарял пан, който го изловил и санкционирал по самобитен метод - вързал Мазепа гол с лице към опашката на коня и подплашил животното със пукотевица до ушите му; конят хукнал през поля и храсталаци, които изподрали голия Мазепа, тъй че когато стигнал оцапан с кръв до имението на майка си, прислужниците едвам го разпознали.
След това отишъл в казачеството, където служил на разнообразни позиции, изпълнявал задачи в опити за обединението на лево- и деснобережните казаци под короната съветския цар.
В някакъв миг Мазепа бил изпратен до Цариград, с цел да търси застъпничество от турския султан, само че по пътя бил хванат и конвоиран в Москва.
По време на разпитите направил мощно положително усещане на самия цар (бащата на Петър Първи) и освен не бил осъден, ами го изпратили назад на западния бряг на Днепър с грамоти. Мазепа обаче останал на източния бряг (откъм съветската страна) и направил стремителна кариера, като чето ходел и до Москва, разполагайки към себе си всяка последваща власт в комплицираната политическа конюнктура до възцаряването на Петър.
След един злощастен руско-украински боен поход най-удобен провинен бил хетман Самойлович, при който служил Мазепа. Самойлович бил заточен в Сибир, синът му - обезглавен, а Мазепа заел управителната позиция.
По времето на Петър Велики Мазепа си извоювал извънредно високо доверие пред мнителния и яростен съветски цар.
Всички опити за дискредитация на Мазепа пред съветския двор свършвали съдбовно за доносниците, а Мазепа натрупал колосални благосъстояния и политическо въздействие, без да изгуби доверието на всемогъщия Петър.
***
Започва Великата северна война, траяла 21 години, резултатът от която е, че Петър станал император и огромната работа, шведите губят вечно статута си на велика страна, а Полша става все по-зависима от Русия.
В тази дълга и тежка война Петър естествено разчитал и на украинското казачество, водено от правилния Мазепа.
Мазепа известно време се усуквал, отлагал включването си под всякакви предлози, писал писма, че е болен на смъртно легло, както и най-различни други постановки, до момента в който в един съдбоносен миг внезапно минал на страната на шведите и Карл XII.
Петър Първи бил изумен и замаян от измяната.
Въпреки престижа си измежду украинците, Мазепа не съумял да притегли към себе си доста хора. От шведския лагер той писал едно след друго възвания до украинския наро, които не постигнали триумф, а войната взела неприятен поврат за шведите.
Почти всички поддръжници на Мазепа от това време се разбягали или свършили зле, или намерили бърза смърт - само че не и той самият!
След популярната Полтавска борба, обърнала напълно хода на войната, Мазепа и Карл XII избягали при турския султан.
Петър Първи толкоз желал да докопа предателя Мазепа, че предожил 300 000 талера на великия мюфтия, в случай че успее да убеди турския султан да екстрадира някогашния хетман.
Това не се осъществило, така като макар в заточение, Мазепа продължавал да е приказно богат.
Иван Мазепа умира от старческа отпадналост през 1710 покрай град Бендери, днешна Молдова. След опелото в наличието на шведския крал тялото му било заровено в древен манастир до брега на Дунав, покрай Галац, днешна Румъния.
Най-удивителното за този човек е, че оживял физически и политически толкоз дълго време в меко казано комплициран район и комплицирано време, когато човек е можел да загуби главата си и при най-малкия лъх напразно в несъответствуваща посока. И даже доживял лична гибел на честна възраст (78).
***
Разгръщайки страниците на Историята, постоянно попадаме на совеобразни летописни " рими ", в които намираме чудни съзвучия между ролята и характерите на персони, живели в напълно разнообразни столетия.
Ето какво написа за героя ни историкът Костомаров (неслучайно първоначално сравнихме Мазепа с Борисов):
" Едва ли ще сбъркаме, в случай че кажем, че този човек бил изключително лъжовен. Под привидната почтеност той успявал да скрие същинската си същина освен пред хора простодушни и леко поддаващи се на машинация, само че и пред най-проницателните. С тези качества той съумял да омайност Петър Велики и в продължение на дълги години да го принуди да има вяра, че е най-преданият човек на съветския трон и съветската страна. Мазепа притежавал простосърдечие... отличавал се с добродушна веселба, обичал да угощава и като че ли сърцето му постоянно било отворено. По този метод той предразполагал към искреност гостите си и изтръгвал от тях всичко, което му било нужно. Той бил доста великодушен с всеки, с който си имал работа, в това време не се стеснявал да натрупа благосъстояния с каквито и да било средства. Колкото безогледно събирал положението си, толкоз елементарно го и разпилявал... Бил изключително религиозен, дарявал богато църквите, покровителствал духовенството, раздавал лепта. Огромна част от първокласните църкви в Киев и по други места в Украйна го споменавали (без да изричат името му), дълго откакто Мазепа бил прокълнат... Мазепа постоянно се преструвал на болен, лежал по няколко дни, тежко стенел и охкал, дори си поръчвал ковчег, а хората към него били уверени, че днеска-утре ще се спомине, до момента в който хетманът в действителност бил здрав и твърд... "
***
Хетманът в разнообразни страни е тип боен пълководец, а измежду украинското казачество - нещо като национален лидер.
По времето на Мазепа на левия и на десния бряг на Днепър има разнообразни хетмани, надлежно клонящи към съветския цар и към полския крал.
Понеже нямаме опция за обстоен роман, в резюме маркираме, че Мазепа в своята политическа и военна активност през живота си е служил и на полския крал, и на съветския цар, и на шведския държател, завъртял се и около турския султан.
Мазепа е роден в Западна Украйна като православен шляхтич във враждебна католическа среда. Заради качествата си той служил като велможа (мачкал ушите?) при полския крал Йоан Казимир, само че поради произхода и вярата си постоянно ставал жертва на интриги. Католиците в двора толкоз го дразнели, че един път той оголил шпагата си в двореца, а по него време това било нарушение, почтено за смъртна присъда. Кралят не екзекутирал Мазепа, тъй като решил, че провинилият се е бил мощно предизвикан. Но Мазепа бил отхвърлен от високата работа.
После в родния си град се забъркал с младата жена на остарял пан, който го изловил и санкционирал по самобитен метод - вързал Мазепа гол с лице към опашката на коня и подплашил животното със пукотевица до ушите му; конят хукнал през поля и храсталаци, които изподрали голия Мазепа, тъй че когато стигнал оцапан с кръв до имението на майка си, прислужниците едвам го разпознали.
След това отишъл в казачеството, където служил на разнообразни позиции, изпълнявал задачи в опити за обединението на лево- и деснобережните казаци под короната съветския цар.
В някакъв миг Мазепа бил изпратен до Цариград, с цел да търси застъпничество от турския султан, само че по пътя бил хванат и конвоиран в Москва.
По време на разпитите направил мощно положително усещане на самия цар (бащата на Петър Първи) и освен не бил осъден, ами го изпратили назад на западния бряг на Днепър с грамоти. Мазепа обаче останал на източния бряг (откъм съветската страна) и направил стремителна кариера, като чето ходел и до Москва, разполагайки към себе си всяка последваща власт в комплицираната политическа конюнктура до възцаряването на Петър.
След един злощастен руско-украински боен поход най-удобен провинен бил хетман Самойлович, при който служил Мазепа. Самойлович бил заточен в Сибир, синът му - обезглавен, а Мазепа заел управителната позиция.
По времето на Петър Велики Мазепа си извоювал извънредно високо доверие пред мнителния и яростен съветски цар.
Всички опити за дискредитация на Мазепа пред съветския двор свършвали съдбовно за доносниците, а Мазепа натрупал колосални благосъстояния и политическо въздействие, без да изгуби доверието на всемогъщия Петър.
***
Започва Великата северна война, траяла 21 години, резултатът от която е, че Петър станал император и огромната работа, шведите губят вечно статута си на велика страна, а Полша става все по-зависима от Русия.
В тази дълга и тежка война Петър естествено разчитал и на украинското казачество, водено от правилния Мазепа.
Мазепа известно време се усуквал, отлагал включването си под всякакви предлози, писал писма, че е болен на смъртно легло, както и най-различни други постановки, до момента в който в един съдбоносен миг внезапно минал на страната на шведите и Карл XII.
Петър Първи бил изумен и замаян от измяната.
Въпреки престижа си измежду украинците, Мазепа не съумял да притегли към себе си доста хора. От шведския лагер той писал едно след друго възвания до украинския наро, които не постигнали триумф, а войната взела неприятен поврат за шведите.
Почти всички поддръжници на Мазепа от това време се разбягали или свършили зле, или намерили бърза смърт - само че не и той самият!
След популярната Полтавска борба, обърнала напълно хода на войната, Мазепа и Карл XII избягали при турския султан.
Петър Първи толкоз желал да докопа предателя Мазепа, че предожил 300 000 талера на великия мюфтия, в случай че успее да убеди турския султан да екстрадира някогашния хетман.
Това не се осъществило, така като макар в заточение, Мазепа продължавал да е приказно богат.
Иван Мазепа умира от старческа отпадналост през 1710 покрай град Бендери, днешна Молдова. След опелото в наличието на шведския крал тялото му било заровено в древен манастир до брега на Дунав, покрай Галац, днешна Румъния.
Най-удивителното за този човек е, че оживял физически и политически толкоз дълго време в меко казано комплициран район и комплицирано време, когато човек е можел да загуби главата си и при най-малкия лъх напразно в несъответствуваща посока. И даже доживял лична гибел на честна възраст (78).
***
Разгръщайки страниците на Историята, постоянно попадаме на совеобразни летописни " рими ", в които намираме чудни съзвучия между ролята и характерите на персони, живели в напълно разнообразни столетия.
Ето какво написа за героя ни историкът Костомаров (неслучайно първоначално сравнихме Мазепа с Борисов):
" Едва ли ще сбъркаме, в случай че кажем, че този човек бил изключително лъжовен. Под привидната почтеност той успявал да скрие същинската си същина освен пред хора простодушни и леко поддаващи се на машинация, само че и пред най-проницателните. С тези качества той съумял да омайност Петър Велики и в продължение на дълги години да го принуди да има вяра, че е най-преданият човек на съветския трон и съветската страна. Мазепа притежавал простосърдечие... отличавал се с добродушна веселба, обичал да угощава и като че ли сърцето му постоянно било отворено. По този метод той предразполагал към искреност гостите си и изтръгвал от тях всичко, което му било нужно. Той бил доста великодушен с всеки, с който си имал работа, в това време не се стеснявал да натрупа благосъстояния с каквито и да било средства. Колкото безогледно събирал положението си, толкоз елементарно го и разпилявал... Бил изключително религиозен, дарявал богато църквите, покровителствал духовенството, раздавал лепта. Огромна част от първокласните църкви в Киев и по други места в Украйна го споменавали (без да изричат името му), дълго откакто Мазепа бил прокълнат... Мазепа постоянно се преструвал на болен, лежал по няколко дни, тежко стенел и охкал, дори си поръчвал ковчег, а хората към него били уверени, че днеска-утре ще се спомине, до момента в който хетманът в действителност бил здрав и твърд... "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ