Днес Северно море е известно с коварните си води, петролните

Днес Северно море е известно с подлите си води, петролните залежи и натоварените морски пътища. Преди малко повече от 8000 години обаче регионът е представлявал обширна суша, известна като Догерланд.

Oт източния бряг на Англия до Дания, Нидерландия и Северна Германия, е имало буйни гори и блата, както и процъфтяваща екосистема – дом на мезолитните хора, които са ловували, ловили риба и са събирали плодове и ядки, с цел да оцелеят. След това, когато в края на последната ледникова ера морското ниво почнало да се повишава, Догерланд последователно потъва.

Ловците-събирачи, които населявали региона, били принудени да избягат на по-високи места в модерна Англия и континентална Европа, а към 6000 година пр.н.е. Догерланд към този момент бил съвсем напълно под вода. Някои специалисти считат, че голямо цунами, провокирано от свлачище край крайбрежията на Норвегия, финално е потопило това, което е останало от земната маса.

Потъналият район даже е свързван с именития град Атлантида. Френският инженер Жан Деруел изрича хипотезата, че Платон в действителност е писал за Догерланд, когато е описал античната цивилизация, потънала под водата. Въпреки че към тази доктрина има, несъмнено, разногласия, тя демонстрира какъв брой доста неща остават незнайни за тази изгубена земна маса.

През септември 1931 година английски траулер „ Колинда “ плава в Северно море край крайбрежията на Норфолк, когато екипажът прави изненадващо изобретение – те подвигат риболовните си мрежи и откриват огромен блок торфена земя с връх от копие в него. То било дълго към 24 сантиметра, имало изострен връх и било издълбано от еленов рог.

По-късно специалистите изследват артефакта и откриват, че той е на към 13 000 години. И по този начин, какво прави в средата на Северно море?

Връхът, открит от Колинда в Северно море през 1931 година Снимка: Музей Кромър/Facebook

Мезолитните ловци-събирачи не биха имали технологията да плават, с цел да стихгнат толкоз надалеч от брега, тъй че не биха могли да го изтърват във водата по време на риболовна експедиция. Нещо повече, анализът на торфа демонстрира, че той се е образувал в сладководна среда.

През идващото столетие риболовците и жителите по крайбрежието на Северно море, не престават да се натъкват на артефакти, които от ден на ден подсказват, че регионът не всеки път е бил под вода. Така учените открили, че в избран миг от историята морето би трябвало да е било част от сушата.

Както споделя Люк Амкройц, куратор на праисторическите сбирки в Националния музей за антики в Лайден, пред списание Archaeology през 2022 година, „ Острието на копието е значим предмет, тъй като стана ясна концепцията, че това освен е пейзаж, който не всеки път е бил море, само че и че би трябвало да е бил населяван от хора “.

През 90-те години на ХХ в. археологът Брайъни Коулс назовава потъналата земна маса Догерланд по името на Догер Банк – пясъчна линия в морето, наречена на холандските лодки „ догери “, с които постоянно се ловяло риба там. Въпреки това, въпреки учените да са знаели, че има още какво да се открие за изгубения район, бурните и мътни води на морето са затруднявали водолазите да изследват дъното. Затова те се обръщат за помощ към един неочакван източник: офшорните компании за рандеман на петрол и газ.

Тези корпорации от десетилетия правят сеизмични изследвания, а събраните от тях данни могат да се употребяват за основаване на цифрови карти на морското дъно – тогавашната повърхнина на Догерланд. Тези карти разкриват, че сушата е била покрита с гористи хълмове, долини, езера, реки и блата.

Въпреки че Догерланд е свързвал Англия с континентална Европа, той е бил освен това от сухоземен мост – бил е и дом на генерации ловци-събирачи от мезолита.

Череп на вълнест мамут, открит от риболовец в Северно море край крайбрежията на Нидерландия през май 1999 година Снимка: Ogmios/Wikimedia Commons

През последното столетие праисторическите артефакти, открити в южната част на Северно море, нарисуваха ярка картина на живота в Догерланд преди хиляди години. Остриета на копия и върховете на стрели демонстрират по какъв начин жителите са ловували, а костите на мамути, елени и диви прасета разкриват с какво са се хранили. Поленът в седименти от морското дъно демонстрира типовете растения, които са расли в района, в това число върби, лешници и шубраци, които са произвеждали разнообразни плодове.

Ловците-събирачи, които са живели в този район, са били номади и са се придвижвали съгласно сезона, с цел да търсят храна. Тези са пристигнали за първи път по времето на неандерталците и заселването продължава десетки хиляди години.

Учените даже са разкрили непокътнати остатъци на някои от тогавашните поданици на Догерланд, като да вземем за пример челюстна кост на 8300 години с към момента прикрепени зъби. Други човешки кости, извадени от морското дъно, съдържат странни следи, които подсказват, че мезолитните хора в района са правили погребални ритуали.

С края на последния ледников интервал преди към 11 000 години животът в района стартира да се трансформира. Техните сезонни ловни територии първо били наводнени, а по-късно останалата част от сушата постепенно се потопила. Някои откриватели считат, че това е траяло хиляди години, до момента в който целият Догерланд не е бил под вода, само че други считат, че процесът е бил интензивен от цунами към 6200 година пр.н.е. Това злополучие е било провокирано от подводното свлачище Сторега, което се е случило край крайбрежията на Норвегия.

През 20-ти век френският инженер Жан Деруел изрича хипотезата, че точно това събитие Платон в действителност разказва в трудовете си „ Критий “ и „ Тимей “, в които се споделя за изгубената цивилизация Атлантида. Всъщност той допуска, че Догерланд е Атлантида. Според Деруел градът е бил „ огромна низина “, а не остров, а ровът, който съгласно Платон го е обграждал, в действителност е бил дига, предопределена да пази от надигащото се Северно море.

Карта от 1678 година на Атлантида – изгубената цивилизация, която се свързва с Догерланд. Снимка: Публичния домейн

Учените значително са отхвърлили теорията на Деруел и не престават да спорят дали цунамито е било последният гвоздей в ковчега на Догерланд, или той просто е бил подложен на повишаване на морското ниво с течение на времето. Всеки случай, в последна сметка последните хора са били принудени да избягат преди към 8000 години – и сушата потъва във вода и давност.

През 2019 година учените откриха вкаменена гора под Северно море, която възобнови очакванията им да разкрият повече за историята на района. Както съобщи тогава археологът Винсент Гафни пред Live Science: „ Абсолютно сме сигурни, че сме доста покрай селище… Сега сме разпознали областите, където земната повърхнина от мезолита е покрай днешната повърхнина на морското дъно. Така че можем да използваме драги или нещо сходно, с цел да вземем по-големи проби. “

Макар че в продължение на един век изследванията са разкрили хиляди мезолитни артефакти, учените към момента не са попадали на нито едно от селищата на ловци-събирачи, които в миналото са населявали месността. Гафни и екипът му се пробват да претърсят региони, които преди този момент са били блата, като ги разпознават по съществуването на сбит торф, с цел да имат най-големи шансове да открият доказателства за човешко обитание. „ Оптималните региони за живот са влажните зони, където е имало вода, птици, риба и ракообразни “, споделя Гафни.

Изследователите се надяват също по този начин, че събирането на повече информация за Догерланд – и неговата кончина – ще послужи като сигнален образец, когато става въпрос за изменението на климата. Въпреки че световното стопляне, което е довело до потъването на праисторическата земна маса, е настъпило по натурален път, сега международният климат търпи промени, ускорени от индивида.

Очаква се тази бърза смяна да докара до повишение на морското ниво, което може да значи злополука за крайбрежните общности – които един ден може да се окажат в същото състояние като Догерланд.