100 години от правото на жените да гласуват
Днес се означават 100 години от Представянето на националния закон от 1918 година, което уголемява парламентарния избор за някои дами и проправя пътя за всеобщо изборно право 10 години по-късно.
Вече век обществото публично се вслушва във значимите въпроси, пред които са изправени дамите. Година след придвижването в обществените мрежи - metoo, което демонстрира широкоразпространеното полово принуждение и тормоз, продължаваме да се интересуваме от всеки обществен аспект на днешните дами.
Законът за представителството от 1918 година беше акт на Британския парламент, признат за реформиране на изборната система във Англия и Ирландия. Понякога се назовава Четвърти закон за промяната. Този акт е първият, който включваше на практика всички мъже в политическата система и стартира включването на дами.
Той урежда редица нови практики в изборите, в това число пребиваването в съответен изборен регион да се основава на правото на глас, като в същото време институционализира метода на изборите за първи път в предишното и отхвърля пропорционалното посланичество.
Законът от 1918 година уголемява изборните права посредством унищожаване на на практика всички имуществени квалификации за мъжете и посредством освобождение на дами над 30-годишна възраст, които са получили минимална подготовка за благосъстоятелност и самопризнание за приноса на дамите в защитата.
Жените обаче към момента не са политически равни на мъжете (които могат да гласоподават от 21-годишна възраст). Пълното изборно тъждество е реализирано в Ирландия през 1922 година, а във Англия през 1928 година
В България, през 1909 година със Закона за националната култура за пръв път се дава право на дамите да бъдат избирани в учебните настоятелства , само че не могат да вземат участие в гласуването.
През 1937 година се реализира непълен триумф като " дамите майки от легален брак " получават правото да гласоподават в локални избори, само че не и да бъдат избирани. През 1938 година това право се уголемява за гласоподаване в парламентарни избори за дамите над 21 години, които са " омъжени, разведени или вдовици ".
Това не важи за неомъжените дами. Новият Изборен закон дава единствено интензивно изборно право на дамите - да гласоподават, само че не и да бъдат избирани.
През 1944 година дамите в България получават равни изборни права , а през 1945 година в 26-то нормално Народно събрани са определени първите 16 дами за депутати.
С отбелязване на 100 годишнината от приемането на изборите през 1918 година във Англия, продължаваме да търсим най-важните цели за правата на дамите. А каква е най-голямата цел за правата на дамите през днешния ден?
Вече век обществото публично се вслушва във значимите въпроси, пред които са изправени дамите. Година след придвижването в обществените мрежи - metoo, което демонстрира широкоразпространеното полово принуждение и тормоз, продължаваме да се интересуваме от всеки обществен аспект на днешните дами.
Законът за представителството от 1918 година беше акт на Британския парламент, признат за реформиране на изборната система във Англия и Ирландия. Понякога се назовава Четвърти закон за промяната. Този акт е първият, който включваше на практика всички мъже в политическата система и стартира включването на дами.
Той урежда редица нови практики в изборите, в това число пребиваването в съответен изборен регион да се основава на правото на глас, като в същото време институционализира метода на изборите за първи път в предишното и отхвърля пропорционалното посланичество.
Законът от 1918 година уголемява изборните права посредством унищожаване на на практика всички имуществени квалификации за мъжете и посредством освобождение на дами над 30-годишна възраст, които са получили минимална подготовка за благосъстоятелност и самопризнание за приноса на дамите в защитата.
Жените обаче към момента не са политически равни на мъжете (които могат да гласоподават от 21-годишна възраст). Пълното изборно тъждество е реализирано в Ирландия през 1922 година, а във Англия през 1928 година
В България, през 1909 година със Закона за националната култура за пръв път се дава право на дамите да бъдат избирани в учебните настоятелства , само че не могат да вземат участие в гласуването.
През 1937 година се реализира непълен триумф като " дамите майки от легален брак " получават правото да гласоподават в локални избори, само че не и да бъдат избирани. През 1938 година това право се уголемява за гласоподаване в парламентарни избори за дамите над 21 години, които са " омъжени, разведени или вдовици ".
Това не важи за неомъжените дами. Новият Изборен закон дава единствено интензивно изборно право на дамите - да гласоподават, само че не и да бъдат избирани.
През 1944 година дамите в България получават равни изборни права , а през 1945 година в 26-то нормално Народно събрани са определени първите 16 дами за депутати.
С отбелязване на 100 годишнината от приемането на изборите през 1918 година във Англия, продължаваме да търсим най-важните цели за правата на дамите. А каква е най-голямата цел за правата на дамите през днешния ден?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ