Днес се навършват 47 години от една от най-големите трагедии

Днес се навършват 47 години от една от най-големите нещастия в космонавтиката – злополуката на “Союз 1 ” и гибелта на Владимир Комаров.

“Союз 1 ” излетява на 23 април 1967 година на амбициозна по тогавашните стандарти експедиция. Планът е бил да се срещнат два галактически кораба – “Союз 1 ” и “Союз 2 ” и да има продан на космонавти сред тях. Поради многото механически и метеорологични проблеми, “Союз 2 ” не излетява, а задачата на “Союз 1 ” е прекъсната. На 24-ти април спускаемата капсула на “Союз 1 ” с космонавт Владимир Комаров навлиза в атмосферата, само че главният парашут не се отваря. Комаров задейства аварийния, само че той се оплита в неосвободения спирачен парашут, който се е разгърнал по-рано при навлизането в атмосферата. Капсулата се разрушава в Земята със 140 километра в час и е обхваната в пламъци. Комаров умира трагично.

Катастрофата на “Союз 1 ”. Credit: RKK Energia

Днес, години по-късно, галактическите кораби “Союз ” са най-надеждните кораби и са изпълнили редица задачи – до Луната (макар и единствено в безпилотен вид, към програмата “Зонд ”), до галактическите станции “Салют ”, “Мир ” и днешната “Международната галактическа станция ”. Но преди корабът да стане благонадежден, е имало проблеми и две нещастия, от които тази на “Союз 1 ” е първата.

Говори се, че преди изстрелването на “Союз 1 ” инженерите са знаели, че корабът е имал над 203 механически дефекта, само че все пак са позволили полета. А в Съюз на съветските социалистически републики на 22 април се е чествала годишнина от рождението на Ленин. На всичкото от горната страна 1947 година е била знакова – 50-годишнина от комунистическата гражданска война в страната. Комунистическата власт в Съюз на съветските социалистически републики е упорствала полетът на “Союз 1 ” да се организира. За отсрочване и дума не е могло да става.

Една от последните книги, оповестени по отношение на полета на Комаров, се споделя “Звезден мъж ”. В нея Джейми Доран и Пиерс Бизони описват удивителна история.

Известно е, че при “Союз 1 ” главен космонавт е бил Владимир Комаров, а негов дубльор е бил Гагарин. Комаров и Гагарин са били доста близки другари. Комаров е бил наясно, че галактическият транспортен съд “Союз 1 ” е придружен от проблеми. Предчувствал е гибелта си. Но не е желаел да се откаже, тъй като не е желал да почине Гагарин.

По-малко от месец преди старта Комаров се е срещнал с сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Вениамин Русаев и му е споделил: “Аз няма да се завърна от този полет ”. Но когато Русаев го е подпитал за какво не се откаже, той дал отговор: “Ако не се откажа, те ще изпратят дубльора ми. А това е Юра ”.

Проблемите стартират напълно скоро след изстрелването на “Союз 1 ”. Антените не се разпростират вярно, слънчевият панел не се разпростира вярно. На идващия ден най-сетне е взето решение Комаров да се прибере, само че казусът с парашутите го убива. Оказва се, че едно от късните решения при структурата на кораба “Союз ” е било удебеляването на топлинния щит, само че това изисквало по-голям парашут. За страдание контейнерът, в който се е държал, не е бил преоразмерен, и заради тази причина парашутът бил препълнен с дървени чукове.

Една от огромните загадки на полета на “Союз 1 ” са били последните думи на Владимир Комаров. Горепосочената книга споделя забавна история. Слухове се носят и измежду хора от Съединени американски щати, които са били по това време във военна база в Турция и са прослушвали радиосигнали. Те описват, че в края на полета си Комаров е бил ядосан и е проклел (или напсувал) висшестоящите, които са разрешили да лети на гибелен полет.

Много от актуалните съветски историци отхвърлят тази версия. Те споделят, че Комаров е бил балансиран и в никакъв случай не би позволил такова нещо. И все пак слуховете са упорити и не престават. Загадката е очевидна, само че и още нещо е ясно – Комаров се е жертвал, с цел да избави Гагарин. А Гагарин също умира по-късно, въпреки и в самолетна злополука..

Комаров е бил жертва на една човеконенавистна управническа система, която за благополучие рухва в края на 80-те и началото на 90-те години. Днес такова нещо мъчно би било позволено в актуалния свят. Но от своя страна бихме могли да кажем, че Западния свят изпада в друга прекаленост – фокусът върху сигурността е толкоз огромен, че неведнъж наподобява като да няма никакъв напредък. Например – корабът “Драгън ” лети от години и се скачва с “Международната галактическа станция ”, само че въпреки и от безспорните му триумфи и достолепия още никой не се осмелява да го пусне в пилотиран режим.