151 г. от рождението на Борис Дрангов — гения на българския военен
Днес се навършват 151 години от раждането на Борис Дрангов — гения на българския боен. Той е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в Скопие.
Борис Стоянов Дрангов отраства в фамилията на заможни локални търговци, които му обезпечават доста положително обучение. Дрангов приключва учебното заведение в Скопие с отличие, само че взема решение да не продължи със фамилния поминък. Вече младеж, той става очевидец на огромните промени в освободена България и отпътува за София. Там е признат във Военното учебно заведение, където учи в продължение на 3 години. Прекъсва образованието си поради спор с висшестоящ, за което е осъден. Над военната му кариера надвисва опасност, само че няколко месеца по-късно наказването е анулирано и Дрангов още веднъж се връща в юнкерските редици. Командването го създава в чин подпоручик и го изпраща в Пловдив, в Трети конен полк. Няколко години по-късно, през 1899-та се правят нови рокади във войската и Дрангов е пратен в ломския Втори конен полк, като за всеотдайната си работа е нараснал в звание поручик. Там той среща и своята брачна половинка – Райна Попова, потомка на популярен български жанр.
В началото на ХХ век българите в Македония, останали под хомота на турския султан, не престават да чакат с пламенни сърца свободата. Напрежението в района се ускорява и през лятото на 1903 година избухва Илинденско-Преображенско въстание. Дрангов, който е родом от Скопие, изпитва мощна обвързаност към борещите се за независимост свои сънародници. Той напуща армията и дружно с други висши военни се насочва към Кратовската област. Събира чета от 120 души и се вкюлчва във въстаническите редици, воден от идела за обединена България.
Както всички знаем обаче, Илинденско-Преображенското въстание приключва с крах. Дрангов напуща Македония и се завръща в България, като още веднъж става част от армията. Командирован е в Санкт Петербург, където учи в елитната Генералщабна академия. Уменията, добити там по-късно ще се окажат скъпи за бъдещето развиване на Дрангов. Той приключва с цялостно отличие и бърза да се върне в Родината, където е назначен на работа в артилерийски полк. За малко преподава във Военното учебно заведение в Княжево, а по-късно е пратен като пълководец на шуменския Десети конен полк. Покрай работата му в настоящата българска войска, Борис Дрангов стартира да написа и периодически военни писания, както и да преподава военна тактичност. Познанията му са високо ценени от армията и скоро той е създаден в чин майор.
През 1912 година дългът към Отечеството за пръв път зове Борис Дрангов на фронта. Започват войните за национално обединяване и той е привикан като кадърен пълководец. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Първа бригада от Първа пехотна дивизия. Сражава се героичен и дава своя принос за успеха в сраженията край Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Героизмът на Дрангов няма граници. Неслучайно е почетен с медал.
Балканската война обаче не приключва по стремежи от България метод. Цар Фердинанд се намесва прекалено много в решенията на Генералния щаб и позволява редица тактически неточности. Османците овладяват офанзивата на българите край Чаталджа, а останалите балкански страни към този момент излагат териториалните си искания към България. Примирието е кратковременно и през 1913 година избухва нова война – Междусъюзническата, в която Дрангов още веднъж взема ефективно присъединяване, като е изпратен да се бие със сърбите. Стратегът обаче влиза в пререкания с висшото командване, откакто неведнъж подлага на критика в свои публикации военния министър Иван Фичев. Срещу Борис Дрангов са заведени няколко каузи, на които той е оневинен. Престижът му като че ли остава накърнен и той служи дълго време в провинцията, до момента в който най-сетне дочаква да бъде създаден в подполковник.
Междувременно Втората балканска война (както е известна още Междусъюзническата война) приключва с неподходящи последствия за България – заобиколена от всички страни тя е принудена да потърси мира и в следствие губи редица изконни земи, обитаеми с преобладаващо българско население. В двете балкански войни България дава извънредно доста жертви, с помощта на които реализира невероятни победи, обезсмислени на полето на дипломацията. Времето за реванш обаче като че ли занапред следва.
През 1915 година по решение на царя България влиза в най-големия спор, прочут на човечеството досега – Първата международна война. Цар Фердинанд застава на страната на Германия и Австро-Унгария, като по този метод счита да се разправи със прилежащите страни. Войната стартира и подполковник Дрангов е изпратен още веднъж на фронта, като пълководец на Пети македонски полк. Важно е да се означи, че това поделение е формирано най-вече от дейци на Вътрешна македонска революционна организация, които нямат съвсем никакъв боен опит. За малко време обаче тактическият талант на офицера съумява да ги трансформира в същински бойци, които се борят героичен в боевете край Калиманци, Кочани и Щип.
През 1916 година, подполковникът се намира край Петрич и за малко се откъсва от военните дейности, с цел да построи чешма на починалите бойци от Пети македонски полк. В разгара на войната по всички фронтове умират доста български висши офицери. Родната войска е изправена пред опасност да остане без управителни фрагменти и точно по тази причина изключително е основана Школа за подпоручици в Скопие. Като почитан стратег и възпитател, Дрангов е отзован от фронта и изпратен да преподава в родния си град. В редиците на бъдещите военни тогава е строен и българският публицист Чудомир. Той споделя усещанията си от личността на подполковника:
„ Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни сграбчи и покори. Висок, строен, обтегнат като струна, със сини очи, които магьосват, той като че ли непрекъснато гореше. И какъв извънреден оратор… Голям възпитател, сърцевед, който чувствувахме повече като добър татко, в сравнение с началник… Неизброими качества на човек, боец и водач притежаваше Дрангов и мъчително биха се изброили в това тясно място, само че отпред на всички стоеше, без подозрение, персоналният образец.
След няколко месеца близо 900 души приключват школата на Дрангов и са изпратени да служат на Родината. Много от тях се борят самоуверено и реализират огромни победи, с помощта на уменията, усвоени от великия подполковник. Самият Борис Дрангов още веднъж е изпратен на бойното поле. Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, той се насочва към бойните полета на плодородна Добруджа, с цел да се бие с румънците. През март 1917 година му е предоставено командването на Девети пехотен пловдивски полк. С него той пази сектора край завоя на река Черна, на Южния фронт.
Два месеца по-късно, на 26 май 1917 година при нечовечен артилерийски огън подполковникът е улучен от шрапнел и умира от раните си. Тленните му остатъци са пренесени в църквата „ Св. Димитър " в родния му град Скопие. По-късно обаче сръбските окупатори, около терора и репресиите над локалното население, вземат решение да ги реалокират в градските гробища. България се сбогува с още един от своите велики синове. Посмъртно Борис Дрангов е създаден в чин полковник. Днес неговото име носят три български села, а на мястото на старите пловдивски конни казарми е построен монумент в негова чест. На гроба на великия Борис Дрангов в Скопие постоянно се организират възпоменания, на които участват доста българи.
Борис Стоянов Дрангов отраства в фамилията на заможни локални търговци, които му обезпечават доста положително обучение. Дрангов приключва учебното заведение в Скопие с отличие, само че взема решение да не продължи със фамилния поминък. Вече младеж, той става очевидец на огромните промени в освободена България и отпътува за София. Там е признат във Военното учебно заведение, където учи в продължение на 3 години. Прекъсва образованието си поради спор с висшестоящ, за което е осъден. Над военната му кариера надвисва опасност, само че няколко месеца по-късно наказването е анулирано и Дрангов още веднъж се връща в юнкерските редици. Командването го създава в чин подпоручик и го изпраща в Пловдив, в Трети конен полк. Няколко години по-късно, през 1899-та се правят нови рокади във войската и Дрангов е пратен в ломския Втори конен полк, като за всеотдайната си работа е нараснал в звание поручик. Там той среща и своята брачна половинка – Райна Попова, потомка на популярен български жанр.
В началото на ХХ век българите в Македония, останали под хомота на турския султан, не престават да чакат с пламенни сърца свободата. Напрежението в района се ускорява и през лятото на 1903 година избухва Илинденско-Преображенско въстание. Дрангов, който е родом от Скопие, изпитва мощна обвързаност към борещите се за независимост свои сънародници. Той напуща армията и дружно с други висши военни се насочва към Кратовската област. Събира чета от 120 души и се вкюлчва във въстаническите редици, воден от идела за обединена България.
Както всички знаем обаче, Илинденско-Преображенското въстание приключва с крах. Дрангов напуща Македония и се завръща в България, като още веднъж става част от армията. Командирован е в Санкт Петербург, където учи в елитната Генералщабна академия. Уменията, добити там по-късно ще се окажат скъпи за бъдещето развиване на Дрангов. Той приключва с цялостно отличие и бърза да се върне в Родината, където е назначен на работа в артилерийски полк. За малко преподава във Военното учебно заведение в Княжево, а по-късно е пратен като пълководец на шуменския Десети конен полк. Покрай работата му в настоящата българска войска, Борис Дрангов стартира да написа и периодически военни писания, както и да преподава военна тактичност. Познанията му са високо ценени от армията и скоро той е създаден в чин майор.
През 1912 година дългът към Отечеството за пръв път зове Борис Дрангов на фронта. Започват войните за национално обединяване и той е привикан като кадърен пълководец. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Първа бригада от Първа пехотна дивизия. Сражава се героичен и дава своя принос за успеха в сраженията край Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Героизмът на Дрангов няма граници. Неслучайно е почетен с медал.
Балканската война обаче не приключва по стремежи от България метод. Цар Фердинанд се намесва прекалено много в решенията на Генералния щаб и позволява редица тактически неточности. Османците овладяват офанзивата на българите край Чаталджа, а останалите балкански страни към този момент излагат териториалните си искания към България. Примирието е кратковременно и през 1913 година избухва нова война – Междусъюзническата, в която Дрангов още веднъж взема ефективно присъединяване, като е изпратен да се бие със сърбите. Стратегът обаче влиза в пререкания с висшото командване, откакто неведнъж подлага на критика в свои публикации военния министър Иван Фичев. Срещу Борис Дрангов са заведени няколко каузи, на които той е оневинен. Престижът му като че ли остава накърнен и той служи дълго време в провинцията, до момента в който най-сетне дочаква да бъде създаден в подполковник.
Междувременно Втората балканска война (както е известна още Междусъюзническата война) приключва с неподходящи последствия за България – заобиколена от всички страни тя е принудена да потърси мира и в следствие губи редица изконни земи, обитаеми с преобладаващо българско население. В двете балкански войни България дава извънредно доста жертви, с помощта на които реализира невероятни победи, обезсмислени на полето на дипломацията. Времето за реванш обаче като че ли занапред следва.
През 1915 година по решение на царя България влиза в най-големия спор, прочут на човечеството досега – Първата международна война. Цар Фердинанд застава на страната на Германия и Австро-Унгария, като по този метод счита да се разправи със прилежащите страни. Войната стартира и подполковник Дрангов е изпратен още веднъж на фронта, като пълководец на Пети македонски полк. Важно е да се означи, че това поделение е формирано най-вече от дейци на Вътрешна македонска революционна организация, които нямат съвсем никакъв боен опит. За малко време обаче тактическият талант на офицера съумява да ги трансформира в същински бойци, които се борят героичен в боевете край Калиманци, Кочани и Щип.
През 1916 година, подполковникът се намира край Петрич и за малко се откъсва от военните дейности, с цел да построи чешма на починалите бойци от Пети македонски полк. В разгара на войната по всички фронтове умират доста български висши офицери. Родната войска е изправена пред опасност да остане без управителни фрагменти и точно по тази причина изключително е основана Школа за подпоручици в Скопие. Като почитан стратег и възпитател, Дрангов е отзован от фронта и изпратен да преподава в родния си град. В редиците на бъдещите военни тогава е строен и българският публицист Чудомир. Той споделя усещанията си от личността на подполковника:
„ Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни сграбчи и покори. Висок, строен, обтегнат като струна, със сини очи, които магьосват, той като че ли непрекъснато гореше. И какъв извънреден оратор… Голям възпитател, сърцевед, който чувствувахме повече като добър татко, в сравнение с началник… Неизброими качества на човек, боец и водач притежаваше Дрангов и мъчително биха се изброили в това тясно място, само че отпред на всички стоеше, без подозрение, персоналният образец.
След няколко месеца близо 900 души приключват школата на Дрангов и са изпратени да служат на Родината. Много от тях се борят самоуверено и реализират огромни победи, с помощта на уменията, усвоени от великия подполковник. Самият Борис Дрангов още веднъж е изпратен на бойното поле. Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, той се насочва към бойните полета на плодородна Добруджа, с цел да се бие с румънците. През март 1917 година му е предоставено командването на Девети пехотен пловдивски полк. С него той пази сектора край завоя на река Черна, на Южния фронт.
Два месеца по-късно, на 26 май 1917 година при нечовечен артилерийски огън подполковникът е улучен от шрапнел и умира от раните си. Тленните му остатъци са пренесени в църквата „ Св. Димитър " в родния му град Скопие. По-късно обаче сръбските окупатори, около терора и репресиите над локалното население, вземат решение да ги реалокират в градските гробища. България се сбогува с още един от своите велики синове. Посмъртно Борис Дрангов е създаден в чин полковник. Днес неговото име носят три български села, а на мястото на старите пловдивски конни казарми е построен монумент в негова чест. На гроба на великия Борис Дрангов в Скопие постоянно се организират възпоменания, на които участват доста българи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ