Диляна Гюрова: Как и защо децата ни да станат доброволци?
Днес събеседник на Мариана Петрова от „ Добри каузи “ е една жена, отдадена на доброволческата активност, съумяла да увлече и децата си в нея. Защо това е значимо за тях, а и за нас самите, и по какъв начин да ги накараме да станат доброволци?
„ Много хора биха дарявали или доброволствали, само че просто не им е хрумвало. Желанието за това би трябвало да ги откри. ” С тези думи стартира срещата ми с Диляна Гюрова – Кюпелийски, която с изключение на че е дълготраен разпален доброволец, в последните години увлича и децата си в тези начинания.
Но по какъв начин стартира всичко? В началото стои любовта към приключенията и желанието да направиш нещо друго и в същото време свястно. Така още до момента в който учи в университета Диляна се свързва в мрежата за продан на доброволци – CVS – България, която ѝ дава опция вместо еднократно да направи нещо, да се включи в 6-месечна доброволческа самодейност в Германия „ Посланици на човешките права ”.
И защото годината е 2003-та, пътуването отвън страната не е елементарно както в този момент – изискваше се виза, информацията беше по-труднодостъпна, интернетът най-често беше от профилирани интернет-кафенета или клубове. Но това не я отхвърля и тя кандидатства за програмата. Одобряват я и отпътува за Германия. Там минава през образование по какъв начин да работи с младежи, а след това (заедно с още един интернационален доброволец) обикаля доброволческите лагери на приемащата организация и изнася еднодневни образования по тематиката за човешките права.
И както се смее Диляна – това е бил един от най-забавните интервали в живота ѝ, тъй като по време на престоя в Германия ѝ се постанова да смени общо 38 легломеста, измежду тях палатка, скамейка или просто разстилане на спалния чувал на пода в локалното учебно заведение. Но срещите ѝ с младите доброволци от разнообразни страни, обединени от желанието си да вършат нещо свястно в свободното си време, я обогатяват доста.
Така последователно влиза в мрежата на Service Civil International, част от която е CVS – България. Те дават дълготрайно доброволчество и провеждат разнообразни пътуващи доброволчески лагери.
Запалена от концепцията и опита, който към този момент е натрупала, през идната година Диляна взема решение още веднъж да замине на дълготрайна доброволческа задача. Избира Киргизстан, само че политическата конюнктура в страната се усложнява и концепцията се проваля. След това се насочва към Русия, само че и там нещата не се получават и най-после отпътува за Непал. Желанието ѝ е да преподава британски език на деца, само че откакто виждат досегашния ѝ опит в разнообразни задачи и с разнообразни организации, ѝ оферират да подкрепи координацията на дейностите на CVS – Непал. Е, несъмнено, има и опция да преподава британски на младежи – въпреки всичко това е било желанието, с което отпътува за страната.
Постепенно натрупва доста опит, който споделя със CVS – България. Там влиза в Управителния съвет, където е и до момента, а по време на отпуска си по майчинство подкрепя организацията в административно-координационните ѝ действия и в действен проект.
Но желанието на Диляна интензивно да доброволства не я изоставя. Така през лятото на 2016 година една заран се разсънва с мисълта, че децата ѝ към този момент са задоволително огромни и може да ги увлече в доброволчески начинания. А и да им даде образец, че отпускът не е единствено време, в което човек лежи на плажа, а може да го съчетае с други забавни и смислени действия, от които да натрупа различен тип опит и които да разширят светогледа му.
Има още...
„ Много хора биха дарявали или доброволствали, само че просто не им е хрумвало. Желанието за това би трябвало да ги откри. ” С тези думи стартира срещата ми с Диляна Гюрова – Кюпелийски, която с изключение на че е дълготраен разпален доброволец, в последните години увлича и децата си в тези начинания.
Но по какъв начин стартира всичко? В началото стои любовта към приключенията и желанието да направиш нещо друго и в същото време свястно. Така още до момента в който учи в университета Диляна се свързва в мрежата за продан на доброволци – CVS – България, която ѝ дава опция вместо еднократно да направи нещо, да се включи в 6-месечна доброволческа самодейност в Германия „ Посланици на човешките права ”.
И защото годината е 2003-та, пътуването отвън страната не е елементарно както в този момент – изискваше се виза, информацията беше по-труднодостъпна, интернетът най-често беше от профилирани интернет-кафенета или клубове. Но това не я отхвърля и тя кандидатства за програмата. Одобряват я и отпътува за Германия. Там минава през образование по какъв начин да работи с младежи, а след това (заедно с още един интернационален доброволец) обикаля доброволческите лагери на приемащата организация и изнася еднодневни образования по тематиката за човешките права.
И както се смее Диляна – това е бил един от най-забавните интервали в живота ѝ, тъй като по време на престоя в Германия ѝ се постанова да смени общо 38 легломеста, измежду тях палатка, скамейка или просто разстилане на спалния чувал на пода в локалното учебно заведение. Но срещите ѝ с младите доброволци от разнообразни страни, обединени от желанието си да вършат нещо свястно в свободното си време, я обогатяват доста.
Така последователно влиза в мрежата на Service Civil International, част от която е CVS – България. Те дават дълготрайно доброволчество и провеждат разнообразни пътуващи доброволчески лагери.
Запалена от концепцията и опита, който към този момент е натрупала, през идната година Диляна взема решение още веднъж да замине на дълготрайна доброволческа задача. Избира Киргизстан, само че политическата конюнктура в страната се усложнява и концепцията се проваля. След това се насочва към Русия, само че и там нещата не се получават и най-после отпътува за Непал. Желанието ѝ е да преподава британски език на деца, само че откакто виждат досегашния ѝ опит в разнообразни задачи и с разнообразни организации, ѝ оферират да подкрепи координацията на дейностите на CVS – Непал. Е, несъмнено, има и опция да преподава британски на младежи – въпреки всичко това е било желанието, с което отпътува за страната.
Постепенно натрупва доста опит, който споделя със CVS – България. Там влиза в Управителния съвет, където е и до момента, а по време на отпуска си по майчинство подкрепя организацията в административно-координационните ѝ действия и в действен проект.
Но желанието на Диляна интензивно да доброволства не я изоставя. Така през лятото на 2016 година една заран се разсънва с мисълта, че децата ѝ към този момент са задоволително огромни и може да ги увлече в доброволчески начинания. А и да им даде образец, че отпускът не е единствено време, в което човек лежи на плажа, а може да го съчетае с други забавни и смислени действия, от които да натрупа различен тип опит и които да разширят светогледа му.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ