На този ден: 18 години от трагедията в река Лим, избрана е първата жена кмет
Днес психолозите в България означават своя професионален празник . Денят на психолога се празнува от 1995 година насам. Буквално „ логика на психиката " на гръцки значи „ просвета за душата ". Това е научна дисциплинираност, учеща умствените процеси и държанието на хора или животни. Психологията е една от най-привлекателните области за професионално развиване на младежите в страната. Тя е и една от най-желаните специалности от кандидат-студентите години наред.
На днешната дата се навършват 18 години от нещастието с 12 починали българчета в река Лим . На 4 април 2004 година български рейс падна в 40-метров каньон в придошлите води на река Лим на границата сред Сърбия и Черна гора. В него пътуваха 41 възпитаници от СОУ " Николай Катранов " в Свищов на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма водачи. След рухването в реката рейсът стартира бързо да се цялостни с вода. В избавителната интервенция вземат участие служители на реда и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и локални поданици от близкото село Гостун, които оказват помощ със лични лодки.
Въпреки напъните, умират 12 български деца. Днес отдаваме респект пред паметта на Александра Гергова (17 г.), Антоана Евтимова (13 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.); Светослав Колев (15 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.).
3 години след случая водачът на рейса Илия Измирлиев получава 4-годишна присъда. До последно той твърдеше, че повода за злополуката е техническа нередовност на рейса. През 2017 година Измирлиев умря, откакто получи инфаркт. Ударът настъпил на пътя край родния му Смолян, до момента в който бил зад кормилото на микробус.
Ето с какво е останал в историята 4 април:
През 1581 година Франсис Дрейк е отдаден в рицарство. Той е първият англичанин, направил цялостно околосветско странствуване и вторият човек в света, след Фернандо Магелан. Дрейк плава от 12-годишен, когато се качва на търговски транспортен съд като юнга - момче, подготвящо се за моряк. Капитанът на кораба, който е и отдалечен родственик на фамилията на момчето, толкоз го харесва, че му завещава плавателния съд. Така, едвам 20-годишен, той става капитан на личния си транспортен съд. Известно време прави търговски курсове сред Англия и Холандия. След като Изпания не разрешава търговията сред двете страни обаче, той е заставен на продаде кораба и да стартира работа при братовчед си. Двамата с него търгуват с плебеи в Централна Америка. Не след дълго време обаче и този тип търговия е неразрешен, с изключение на за испански жители, а " нарушителите " се преследват. Дрейк и Хоукинс не се отхвърлят и при едно от тяхното корабоплаване към Америка корабите им, натоварени с плебеи, са вероломно нападнати от испанците в пристанището Сан Хуан де Улуа и всички, като се изключи два, са разрушени. При завръщането си в Англия те желаят обезщетение от британското държавно управление, само че не го получават и вземат решение да възстановят загубите с пиратски експедиции против испанския търговски флот. Така е сложено началото на пиратската му кариера. Дрейк бързо се прочува като рисков и неосезаем корсар. След 1570 година пътува няколко пъти до Карибите, където атакува испански кораби, пренасящи скъпоценности.
През 1577 година, британската кралица Елизабет I разпорежда на Дрейк загадка задача – да изследва южната част на Тихия океан и да потърси Австралия. Дрейк потегля от Примут с кораба " Златната кошута " и четири по-малки плавателни съда. Екипажът наброява 115 души. Почти година по-късно открива протока Дрейк, разделящ Антарктида от Америка (факт, който някои историци оспорват). Дрейк слиза на остров, наименуван от него Елизабет.
След това корабът се насочва към Валпарайсо, Чили и Перу, а Дрейк ограбва крайбрежните градове и пленява незащитени испански кораби.
Пиратът се притеснява от испанска обсада, в случай че се върне по Магелановия пролив. Затова взема решение да продължи на север около западното крайбрежие на Централна и Северна Америка и да се завърне в Англия, като заобиколи от север Северна Америка. Плавайки около западното крайбрежие, англичаните доближават остров Дрейк в Калифорния и о-вите Фаралон. Те слизат на брега, с цел да ремонтират кораба и завързват другарски връзки с локалните индианци.
По време на огромно забавление с локалния водач и неговото племе Дрейк тържествено издига британското знаме и афишира всички тези земи за притежание на британската кралица. Преди отплаването си от залива англичаните слагат на брега дирек и заковават на него медна плочка, на която са изписани името на кралица Елизабет, датата на идването и „ доброволното присъединение “ на индианците към британската кралица. Край стълба Дрейк заравя сребърна монета с изображението на кралицата и нейния герб.
На идната година Дрейк доближава остров Ява и заобикаля нос Добра вяра. На 26 септември 1580 завръща в Англия с цялостни трюмове с подправки, картофи и испанско злато и сребро, след две години и 10 месеца корабоплаване.
След като дебаркират, испанският дипломат в Лондон упорства целият екипаж да бъде обесен. Елизабет I обаче пази моряците, като употребява обстоятелството, че Испания подстрекава протестите против нейното ръководство и третира британските кораби по същия метод, както Дрейк третира испанските.
Кралицата обсипва Дрейк с кралски милости. Присъжда му купата баронет, приема от него скъпоценни дарове и заповядва да се рапортува на испанския дипломат, че всички те ще се съхраняват в кралската съкровищница до тогава, до момента в който сред Англия и Испания не се изгладят дипломатическите връзки. От този миг испанците стартират да назовават Дрейк „ Ел Драк “ – Драконът.
Две години по-късно той става кмет на град Плимут и консултант на британското държавно управление по морските въпроси. През 1585 става член на Парламента. През есента на същата година е изпратен с флот от 25 кораба в Испанска Америка, с цел да отмъсти за ембаргото, което Испания е наложила на британските кораби.
Ел Драк се трансформира в легенда още приживе, а идната му задача еда нападна испанските пристанища, в които се приготвя по този начин наречената „ Непобедима Армада " за настъпление в Англия.
Статуя на сър Франсис Дрейк в град Плимут
На 4 април 1818 година Конгресът на Съединени американски щати приема националното знаме . То се състои от 13 бели и червени линии и 20 звезди - по една за всеки щат. Знамето се мени през годините, според от щатите, съставящи Съюза.
Синият цвят въплъщава верността, предаността, дружбата, справедливостта и правдата, аленият – смелост, старание, тъждество, а белият – чистотата и морални устои.
На тази дата през 1887 година Сузана Салтер става първата в света жена, определена за кмет . Тя става градоначалник на град Аргония, Канзас и е една от първите дами, влезнали в политиката в Щатите. Изборът ѝ е неочакван, тъй като кандидатурата ѝ е издигната нашега от група мъже, а задачата е по-скоро да се обезкуражат, в сравнение с да се насърчат, дамите с политически упоритости. Тъй като по това време имената на претендентите не се оповестявали обществено преди вота, самата Салтер не знаела, че е претендент, преди да отиде до урните. След като станало ясно, че е издигната от Женския християнски съюз се отказали от личния си претендент и всеобщо я подкрепили. Самият ръководител на Републиканската партия изпратил делегация в дома ѝ, която трябвало да беседва с нея и да се увери, че ще изкара мандата си, в случай че получи нужната поддръжка. В подмяна, републиканците дали вота си за нея, осигурявайки ѝ две трети от гласовете.
Макар че мандатът на Салтер не бил кондензиран със събития, изборът ѝ провокирал спор в националните медии. Кореспондент на Ню Йорк Сън, посетил едно от съвещанията на локалния парламент, написа, че Сузана е демонстрирала, че е добър политик и водила съвещанието с изключителна въздържаност и спазвайки благовъзпитание и добър звук. Публикации за нея имало даже в шведски и южноафрикански вестници.
Като отплата за службата си, Салтер получила заплата от 28 $ (по това време - 1 долар). След като мандатът ѝ изтича, остава да живее в Аргония до 1893 година, когато мъжът ѝ купува земя в Оклахома. Салтер в никакъв случай повече не се кандидатира за изборна служба.
През 1949 година във Вашингтон е подписан контракт за основаване на НАТО. Първоначално в организацията се включват 10 западноевропейски страни, Съединени американски щати и Канада. Основополагащ е член 5 от Вашингтонския контракт, който гласи: Страните се съгласяват, че въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се преглежда като нахлуване против всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нахлуване, в силата на правото за самостоятелна или групова самоотбрана, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни дейности, каквито счита за нужни, самостоятелно или взаимно с други страни, в това число потреблението на въоръжени сили, за възобновяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално концепцията на контракта е, че възможна офанзива от страна на Съветския съюз против някоя от европейските страни–членки или Съединени американски щати ще се третира като офанзива против самите Съединени американски щати, които имат най-голямата войска и могат да окажат най-ефективна военна помощ. До такава офанзива обаче в никакъв случай не се стига. За първи път в историята на контракта Съединени американски щати се базира на член 5, няколко дни след офанзивите от 11 септември 2001 година. Днес в България се отбелязва и Денят на атлантическата взаимност.
През 1968 година борецът за права на цветнокожите в Съединени американски щати Мартин Лутър Кинг е погубен в мотел в Мемфис, Тенеси. Той идва в Мемфис в края на март, с цел да посети стачкуващи служащи. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на 2-рия етаж на 4 април 1968 година, е убит в 18:01 часа. Куршумът влиза през дясната му буза, разрушава челюстта, поврежда гръбначния дирек и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента „ Вземи ръката ми, скъпи Боже “.
Кинг умира в болничното заведение Сент Джоузеф в 19:05 часа. Убийството му се посреща с вълна от протести допълнително от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън афишира народен печал. Мартин Лутър Кинг е първият негър, за който се афишира народен печал. 300 000 симпатизанти участват на погребението му.
Според неговото наследство той желае да бъде запомнен не с почестите и званията, а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му обичаната му певица Махалия Джаксън пее обичаната му ария „ Вземи ръката ми, скъпи Боже “. Два месеца по-късно на 8 юни в Англия е хванат хипотетичният палач Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за отговорен и е наказан на 99 години затвор.
Рожден ден през днешния ден честват американският артист Робърт Дауни Джуниър, Христо Мутафчиев, футболистът Станислав Катранков и актрисата и по-малка сестра на Бритни Спиърс Джейми Лин Спиърс.
На днешната дата се навършват 18 години от нещастието с 12 починали българчета в река Лим . На 4 април 2004 година български рейс падна в 40-метров каньон в придошлите води на река Лим на границата сред Сърбия и Черна гора. В него пътуваха 41 възпитаници от СОУ " Николай Катранов " в Свищов на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма водачи. След рухването в реката рейсът стартира бързо да се цялостни с вода. В избавителната интервенция вземат участие служители на реда и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и локални поданици от близкото село Гостун, които оказват помощ със лични лодки.
Въпреки напъните, умират 12 български деца. Днес отдаваме респект пред паметта на Александра Гергова (17 г.), Антоана Евтимова (13 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.); Светослав Колев (15 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.).
3 години след случая водачът на рейса Илия Измирлиев получава 4-годишна присъда. До последно той твърдеше, че повода за злополуката е техническа нередовност на рейса. През 2017 година Измирлиев умря, откакто получи инфаркт. Ударът настъпил на пътя край родния му Смолян, до момента в който бил зад кормилото на микробус.
Ето с какво е останал в историята 4 април:
През 1581 година Франсис Дрейк е отдаден в рицарство. Той е първият англичанин, направил цялостно околосветско странствуване и вторият човек в света, след Фернандо Магелан. Дрейк плава от 12-годишен, когато се качва на търговски транспортен съд като юнга - момче, подготвящо се за моряк. Капитанът на кораба, който е и отдалечен родственик на фамилията на момчето, толкоз го харесва, че му завещава плавателния съд. Така, едвам 20-годишен, той става капитан на личния си транспортен съд. Известно време прави търговски курсове сред Англия и Холандия. След като Изпания не разрешава търговията сред двете страни обаче, той е заставен на продаде кораба и да стартира работа при братовчед си. Двамата с него търгуват с плебеи в Централна Америка. Не след дълго време обаче и този тип търговия е неразрешен, с изключение на за испански жители, а " нарушителите " се преследват. Дрейк и Хоукинс не се отхвърлят и при едно от тяхното корабоплаване към Америка корабите им, натоварени с плебеи, са вероломно нападнати от испанците в пристанището Сан Хуан де Улуа и всички, като се изключи два, са разрушени. При завръщането си в Англия те желаят обезщетение от британското държавно управление, само че не го получават и вземат решение да възстановят загубите с пиратски експедиции против испанския търговски флот. Така е сложено началото на пиратската му кариера. Дрейк бързо се прочува като рисков и неосезаем корсар. След 1570 година пътува няколко пъти до Карибите, където атакува испански кораби, пренасящи скъпоценности.
През 1577 година, британската кралица Елизабет I разпорежда на Дрейк загадка задача – да изследва южната част на Тихия океан и да потърси Австралия. Дрейк потегля от Примут с кораба " Златната кошута " и четири по-малки плавателни съда. Екипажът наброява 115 души. Почти година по-късно открива протока Дрейк, разделящ Антарктида от Америка (факт, който някои историци оспорват). Дрейк слиза на остров, наименуван от него Елизабет.
След това корабът се насочва към Валпарайсо, Чили и Перу, а Дрейк ограбва крайбрежните градове и пленява незащитени испански кораби.
Пиратът се притеснява от испанска обсада, в случай че се върне по Магелановия пролив. Затова взема решение да продължи на север около западното крайбрежие на Централна и Северна Америка и да се завърне в Англия, като заобиколи от север Северна Америка. Плавайки около западното крайбрежие, англичаните доближават остров Дрейк в Калифорния и о-вите Фаралон. Те слизат на брега, с цел да ремонтират кораба и завързват другарски връзки с локалните индианци.
По време на огромно забавление с локалния водач и неговото племе Дрейк тържествено издига британското знаме и афишира всички тези земи за притежание на британската кралица. Преди отплаването си от залива англичаните слагат на брега дирек и заковават на него медна плочка, на която са изписани името на кралица Елизабет, датата на идването и „ доброволното присъединение “ на индианците към британската кралица. Край стълба Дрейк заравя сребърна монета с изображението на кралицата и нейния герб.
На идната година Дрейк доближава остров Ява и заобикаля нос Добра вяра. На 26 септември 1580 завръща в Англия с цялостни трюмове с подправки, картофи и испанско злато и сребро, след две години и 10 месеца корабоплаване.
След като дебаркират, испанският дипломат в Лондон упорства целият екипаж да бъде обесен. Елизабет I обаче пази моряците, като употребява обстоятелството, че Испания подстрекава протестите против нейното ръководство и третира британските кораби по същия метод, както Дрейк третира испанските.
Кралицата обсипва Дрейк с кралски милости. Присъжда му купата баронет, приема от него скъпоценни дарове и заповядва да се рапортува на испанския дипломат, че всички те ще се съхраняват в кралската съкровищница до тогава, до момента в който сред Англия и Испания не се изгладят дипломатическите връзки. От този миг испанците стартират да назовават Дрейк „ Ел Драк “ – Драконът.
Две години по-късно той става кмет на град Плимут и консултант на британското държавно управление по морските въпроси. През 1585 става член на Парламента. През есента на същата година е изпратен с флот от 25 кораба в Испанска Америка, с цел да отмъсти за ембаргото, което Испания е наложила на британските кораби.
Ел Драк се трансформира в легенда още приживе, а идната му задача еда нападна испанските пристанища, в които се приготвя по този начин наречената „ Непобедима Армада " за настъпление в Англия.
Статуя на сър Франсис Дрейк в град Плимут
На 4 април 1818 година Конгресът на Съединени американски щати приема националното знаме . То се състои от 13 бели и червени линии и 20 звезди - по една за всеки щат. Знамето се мени през годините, според от щатите, съставящи Съюза.
Синият цвят въплъщава верността, предаността, дружбата, справедливостта и правдата, аленият – смелост, старание, тъждество, а белият – чистотата и морални устои.
На тази дата през 1887 година Сузана Салтер става първата в света жена, определена за кмет . Тя става градоначалник на град Аргония, Канзас и е една от първите дами, влезнали в политиката в Щатите. Изборът ѝ е неочакван, тъй като кандидатурата ѝ е издигната нашега от група мъже, а задачата е по-скоро да се обезкуражат, в сравнение с да се насърчат, дамите с политически упоритости. Тъй като по това време имената на претендентите не се оповестявали обществено преди вота, самата Салтер не знаела, че е претендент, преди да отиде до урните. След като станало ясно, че е издигната от Женския християнски съюз се отказали от личния си претендент и всеобщо я подкрепили. Самият ръководител на Републиканската партия изпратил делегация в дома ѝ, която трябвало да беседва с нея и да се увери, че ще изкара мандата си, в случай че получи нужната поддръжка. В подмяна, републиканците дали вота си за нея, осигурявайки ѝ две трети от гласовете.
Макар че мандатът на Салтер не бил кондензиран със събития, изборът ѝ провокирал спор в националните медии. Кореспондент на Ню Йорк Сън, посетил едно от съвещанията на локалния парламент, написа, че Сузана е демонстрирала, че е добър политик и водила съвещанието с изключителна въздържаност и спазвайки благовъзпитание и добър звук. Публикации за нея имало даже в шведски и южноафрикански вестници.
Като отплата за службата си, Салтер получила заплата от 28 $ (по това време - 1 долар). След като мандатът ѝ изтича, остава да живее в Аргония до 1893 година, когато мъжът ѝ купува земя в Оклахома. Салтер в никакъв случай повече не се кандидатира за изборна служба.
През 1949 година във Вашингтон е подписан контракт за основаване на НАТО. Първоначално в организацията се включват 10 западноевропейски страни, Съединени американски щати и Канада. Основополагащ е член 5 от Вашингтонския контракт, който гласи: Страните се съгласяват, че въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се преглежда като нахлуване против всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нахлуване, в силата на правото за самостоятелна или групова самоотбрана, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни дейности, каквито счита за нужни, самостоятелно или взаимно с други страни, в това число потреблението на въоръжени сили, за възобновяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално концепцията на контракта е, че възможна офанзива от страна на Съветския съюз против някоя от европейските страни–членки или Съединени американски щати ще се третира като офанзива против самите Съединени американски щати, които имат най-голямата войска и могат да окажат най-ефективна военна помощ. До такава офанзива обаче в никакъв случай не се стига. За първи път в историята на контракта Съединени американски щати се базира на член 5, няколко дни след офанзивите от 11 септември 2001 година. Днес в България се отбелязва и Денят на атлантическата взаимност.
През 1968 година борецът за права на цветнокожите в Съединени американски щати Мартин Лутър Кинг е погубен в мотел в Мемфис, Тенеси. Той идва в Мемфис в края на март, с цел да посети стачкуващи служащи. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на 2-рия етаж на 4 април 1968 година, е убит в 18:01 часа. Куршумът влиза през дясната му буза, разрушава челюстта, поврежда гръбначния дирек и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента „ Вземи ръката ми, скъпи Боже “.
Кинг умира в болничното заведение Сент Джоузеф в 19:05 часа. Убийството му се посреща с вълна от протести допълнително от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън афишира народен печал. Мартин Лутър Кинг е първият негър, за който се афишира народен печал. 300 000 симпатизанти участват на погребението му.
Според неговото наследство той желае да бъде запомнен не с почестите и званията, а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му обичаната му певица Махалия Джаксън пее обичаната му ария „ Вземи ръката ми, скъпи Боже “. Два месеца по-късно на 8 юни в Англия е хванат хипотетичният палач Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за отговорен и е наказан на 99 години затвор.
Рожден ден през днешния ден честват американският артист Робърт Дауни Джуниър, Христо Мутафчиев, футболистът Станислав Катранков и актрисата и по-малка сестра на Бритни Спиърс Джейми Лин Спиърс.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ