Днес, приятели, искам да обсъдим една слабост на народната свяст. 

Днес, другари, желая да обсъдим една уязвимост на националната свяст. 
Темата е доста значима и сериозна, а точно - публичният контракт и интелектуалният пакт, които сме сключили с Бойко Борисов ние, популацията на тази красива и плодородна страна. 
Да стартираме отдалече, с цел да стигнем до сърцето на тематиката готови.
Както сме дискутирали и различен път - народът е умен, но хората са доста елементарни.
Тази дефиниция звучи вкусна и несъмнено е нездравословна като множеството вкусни неща. 
Народът си е народ, а хората биват и умни, и глупави, и всевъзможни. И освен хората поотделно, а и всеки човек, даже най-елементарният, е толкоз комплицирана машинария, че не можеш му хвана спатиите. Клишето, че всеки човек е галактика, е доста правилно!
Някъде из Чехов бяхме прочели мъдростта (приблизителен цитат), че индивидът е единственото създание, което може да бъде по-ниско от дявола и по-високо от ангела.
Сиреч - богата работа. Вземаш един темперамент, даже най-скучния - и откриваш в него толкоз нюанси, че да ти падне шапката. Но в случай че се хързулнеш по лесното и просто си кажеш - досада, няма какво да се открие тука - нито шапката ти ще падне, нито ще се удивиш, нито ще раздвижиш заспалите си усеща, за катарзис или нещо по-така, да не приказваме! Дума да не става. Ще си останеш без никаква духовна или интелектуална изгода. 
А за Бойко Борисов по какъв начин сме привикнали да мислим? 
Има една латерна, една извънредно вкусна дъвка на мисълта, една нездравословна режисура. 
Огромна част от българите привикнаха да изпитват интелектуално предимство по отношение на министър-председателя. 
Той е елементарен, изгубен, това не схваща, това не схваща, съветниците му са тъпи, Севделина е нам ква си. 
И този точно публичен контракт - " аз съм елементарен, а вие сте Жан-Жак Русо " - като се изключи че е хързулкане по лесното, като се изключи че не е правилно, то е просто пагубно. 
(Жан-Жак Русо е създателят на " За публичния контракт ".)
Усещате ли по какъв начин, до момента в който се къпем в интелектуално надменност, той ни яха двайсетина години? 
Щото е доста елементарен, никой различен не стана по-голям от него в страната към този момент толкоз време. 
Може би с изключение на всичко друго той стана и малко безконтролен народен психотерапевт, който дава на пациента от най-веселите хапчета и поддържа лъжливо високо самочувствие у него. 
Така за големи национални маси се поддържа красивата заблуда, че са по-умни от най-големия в страната. 
Но това е, както казахме, извънредно нездравословно.
То е като тогавашното отношение към Народната власт. 
Най-лесното е да кажеш - тъпите комуняги са задушили всичко, няма какво да се направи. И това е непринуден отвод от устрема към правдивост, доброволен отвод от всякакво развитие - щото комунягите пречат. 
Но имаше хора, на които властта пречеше и ги репресираше, а те отново се развиваха. Имаше, несъмнено, голяма маса, която си караше както пристигна или в цялостно съдействие даже с най-мерзките страни на режима.
И по тази причина през днешния ден като народ не можем да осмислим предишното си, а се разделяме на " Левски " и ЦСКА, като едните викат - доста беше хубаво преди 10 ноември, божествен живот; другите викат - смут, мрак, комунистическо иго, то по-страшно от турското!
Доста детско - и от едната, и от другата страна.
А не ми се желае и за Епохата " Борисов " един ден да си приказваме по тоя детски и запалянковски метод. 
Не ми се желае половината умен народ да вика - Борисов беше заплашителен простак и унищожи страната; другата половина да възразява - Борисов беше господ и животът беше ария.
Една от аргументите ние като общество да сме вкопчени в модела " Бащица " е тъкмо тая - не сме пораснали и си търсим настойник, който да ни пази от неприятните, ние да му слугуваме, а той наставнически да ни набива канчетата и да раздава пържолки. И единствено дето половината народ благославя, другата половина пустосва - което на процедура е съвсем едно и също.