Възможна е нова траектория на преговорите между Вашингтон и Техеран
През дългите седмици на спиране на разговора сред иранския външен министър Абас Арагчи и специфичния делегат на Съединени американски щати Стив Уиткоф се случиха събития, които могат да пренасочат траекторията на договарянията, написа основаният в Европа ирански публицист Амир Тахери в коментар за саудитския вестник “Аш Шарк ал Аусат ”, представен от Българска телеграфна агенция.
Иран мина през невиждани вътрешни разтърсвания, в това число национални митинги, смазани от безмилостни репресии. Американският президент се отхвърли от директно военно присъединяване в интерес на разбунтувалите се иранци, откакто заплаши, че ще го направи. Според създателя Тръмп от една страна не желае да въвлича Съединените щати в сходни сюжети, откакто стартира развой на военно евакуиране от Ирак и Сирия и избра поддържаща политическа роля. От друга страна методът му по-скоро е да си обезпечи това, което желае, в подмяна да не прави това, което ще нарани съперника му. Посланието е “дайте ми каквото желая и няма да изпратя момчетата с бухалките, ” изяснява Тахери.
“Вторият факт, който може да промени новия кръг от договаряния е закъснялото осъзнаване от страна на управлението в Техеран, или най-малко на части от него, че Ислямската република не може да се бори на два фронта - вътрешен и външен. Показателно е, че самодейността за обновяване на договарянията пристигна от Техеран, въпреки и след серия от „ съвещания “ с Русия и редица районни страни и по-специално Турция, ” споделя анализаторът.
По думите му за огромна изненада на някои коментатори, Вашингтон се е съгласил с някои от изискванията на Техеран, което е сигурен знак, че Тръмп към момента се надява да реализира това, което седем американски президенти не съумяха - да убеди Иран да се трансформира от средство за експорт на гражданска война в естествена страна.
Тахери акцентира, че новият кръг от договаряния се организира в нов подтекст, белязан от изключването на Европейския съюз от развой, който стартира преди съвсем двадесет години, когато Англия, Германия и Франция получиха водеща роля. Тяхното изключване се харесва на Москва, която може да играе по-активна роля, убеждавайки Техеран да е по-отстъпчив, счита журналистът. По думите му Москва може да помогне и за решаването на сложния проблем с големия ресурс от обогатен уран на Иран, като се съгласи на прехвърлянето му на Русия.
Авторът не изключва опцията Техеран да се пробва да печели време с вярата, че междинните избори в Съединени американски щати биха могли да спрат вятъра в платната на Тръмп или пък Съединени американски щати да се пробват печелят време в очакване на многочислените рецесии, пред които Иран е изправен, в това число наследяването на аятолаха, вътрешното напрежение и тежката икономическа обстановка.
Според Тахери нуклеарният въпрос е отклонение на вниманието от същината на казуса - нуждата Иран да се трансформира още веднъж в естествен член на районната и на интернационалната общественост, преследвайки задачите на естествените страни.
