Как и защо противопоставянето работи за съдебната власт и държавността
Днес при полагането на клетва на новите членове на Висшия правосъден съвет един някогашен претендент за президент се обърна към тях с думите, че доверието в правосъдната система би трябвало да бъде върнато, всички прокурори, съдии и следователи би трябвало да се усещат показани в този правосъден съвет. А опълчването освен че не работи в полза на правосъдната власт и държавността, а в противен случай, даже пречи. " Споровете отвън смислените полемики, постоянно с детайл на персонални нападки, са неразбираеми за огромна част от обществото. " Въпросният някогашен претендент и настоящ министър на правораздаването сподели още: " Не забравяйте, че една от най-важните задания пред всеки Висш правосъден съвет е да пази независимостта на правосъдната власт и да работи за ползите на обществото. "
Изказването е издържано изцяло в духа на концепцията на управниците за това
по какъв начин би трябвало да се работи във всичко, що е държавно
Във всичко, което се управлява от " умелите " ръце на ръководещите. А в действителност и това е най-популярният метод на работа в нашата страна. Независимо дали става дума за министерства, големи компании или някоя книжарница. Начин на ръководство, който без подозрение е една сериозна част от социалистическото ни завещание. Начинът на управление на бойци – едни марионетки, които би трябвало да извършват всяка дадена им заповед, даже тя да бъде: " Тичай от тук до другото дърво " или " На тичешком и който тръгне финален, е клоун. Аз съм зад вас! ".
А репликата, че опълчването не работи за правосъдната власт и държавността, най-вероятно значи: Трябва да поддържаме добър имидж, тъй като доста рецензии се струпаха върху правосъдната система в последно време. Затова, каквото и да стане, трайте си. По-добре си затваряйте очите, в този момент не ни трябват повече кавги. Преклонената глава сабя не я сече. Ако говорите доста, отивате на кино. Ние ви назначихме, тъй че имайте обикновено почитание. Най-важно е да се усмихваме пред хората, каквото и да сме създали.
Стабилност ни би трябвало, не разправии
Да, Цецка Цачева приказва за " разногласията отвън смислените полемики ", за " персонални нападки " и прочие. Което всъщност е правилно, само че не и на процедура. Защото в една страна, в която болшинството медии са подчинени, всичко може да бъде отразено като смислена полемика или като безсмислена подигравка. В последните месеци се нагледахме на сходни случаи. Да кажем, един от хората, който не стопира аргументирано да подлага на критика правосъдната система от вътрешната страна, Лозан Панов, се трансформира във зложелател на народа. Неговите смислени причини се трансфораха от медии в безсмислени нападки. Той беше трансфорат в своего рода вътрешен изменник. А на всичко от горната страна компанията " Мерцедес " отнесе рецензии за " дефектите " по автомобила, с който пътуваше, които биха могли да му причинят сериозна телесна щета или даже биха могли да доведат до съдбовен край.
В България битува мнението, че не би трябвало да критикуваш работодателя си за нищо на света
Дори когато той прави откровени гафове, които могат да доведат до цялостен провал на предприятието. Затова и толкоз доста чиновници нямат персонално отношение към работата си. И по какъв начин биха могли да имат, когато всякога, щом алармират за някаква неправда, това се възприема като офанзива против институцията, подронване на престижа на компанията, нелепа форма на бунтарство по отношение на ръководството?
До някаква степен този проблем идва още от учебната система, където на учениците към момента се гледа всеобщо като на празни кутии, в които би трябвало да бъде налято наличието на " образованието ". Затова, да кажем, в часовете по литература, вместо учениците да бъдат учени по какъв начин да бъдат читатели и по какъв начин по-добре да аргументират своите лични мисли във връзка литературните творби, включени в образователната стратегия, те биват принуждавани да помнят наизуст непознати разбори и да ги възпроизвеждат.
Противно на всеобщото разбиране, че в България няма задоволително работни места, огромните компании от години се оплакват, че няма задоволително фрагменти за управителни позиции - мениджъри, шефове и прочие. Което също е директно разследване от практиката на това да се подчиняваш покорно, без даже да имаш шанса да кажеш една-две думи, които да произлизат от твоя опит.
Практиката демонстрира таман противоположното. Критиката постоянно е разследване точно на персоналното отношение, което служащият има към работата. Мениджърът на едно дружество не би трябвало да е задължен да познава в дребни елементи всеки детайл от компанията, която ръководи, защото това е непотребен разход на сила. А и си има хора за тази работа. За страдание обаче доста постоянно мениджърите " спускат " решения за елементи от работата на чиновниците си. Бъркат се в тънкости от работния развой, които не познават. И по този начин, вместо да създадат работата по-лесна за чиновниците си и да им оказват помощ, утежняват техния работен развой. Защото излизат с аргумента: " Аз съм ти началник, давам ти заплатата, тъй че ще правиш това, което ти кажа. " И по-късно споделят на служителя да прави едни неща, за които той доста добре знае, че няма да проработят. Но, както към този момент казахме, осмели ли се последният да каже нещо, рискува да загуби работата си.
А по този начин е и със правосъдната система и страната, с просветителната система, опазването на здравето и изобщо с всичко. Големите управници " спускат " от горната страна едни решения, които не са съобразени с работната среда. По-малките управници ги извършват, тъй като просто нямат избор. И в това време приказват по какъв начин спуснатите ограничения няма да са ефикасни, тъй като не са били взети поради редица фактори, за които тези " горе " просто няма по какъв начин да знаят. По-малките управници на собствен ред покорно извършват спуснатото и отново приказват против това, което подреждат на чиновниците, които също по този начин приказват против " новите ограничения ", само че ги извършват.
По този метод
нещата в никакъв случай няма да се оправят
Така действа единствено демокрацията, която е фасадна. Демокрацията, която се възползва от демократичната система на избор, само че която е бетонирана против мнението на болшинството. Демокрацията, в която управниците не са част от стадото (ако ми бъде простена тази аналогия), а са кучета пазачи, пъдари или елементарни хищници.
Ако днешното време може да ни научи на нещо, то е, че системите на ръководство и на мениджмънт работят най-добре, когато са гъвкави и имат опцията да се трансформират във всеки миг, с цел да се напаснат към динамичната среда на актуалния живот. Блокбастърите са толкоз сполучливи, тъй като те биват прожектирани пред предварителна аудитория, която е допустимо най-представителна. Тоест аудитория, в която са включени допустимо най-вече разнообразни публични прослойки. След това на публиката се дават анкетни карти, които те попълнят. Ако 80% от публиката не харесва края на кино лентата, той се сменя.
В България обаче се създава безумно голямо количество от политически блокбастъри, без сходни практики да бъдат осъществени. След това се вършат шумни акции по какъв начин това е " най-великият филм, който в миналото сме гледали и който в миналото въобще ще гледаме ". И в 99% от случаите филмът се оказва някаква балканска мешавица от боза, ракия и неизчерпаеми количества рекламация за авансово заложен триумф. А в случай че някой вдигне ръка в залата и каже, че филмът не коства, той бива разгласен за зложелател на народа.
Затова изявлението на Цецка Цачева е надълбоко неправилно. Не друго, а таман допустимо най-голямото опълчване би могло да докара до еволюция в правосъдната система и държавността. Еволюция, от която имаме обезверена потребност. Еволюция, която върви със скоростта на костенурка, макар че има всички условия има скоростта най-малко на заек. Еволюция, която ще се реализира единствено в случай че свикнем да се вслушваме в непознатата или нашата рецензия, без да я одобряваме за следващата подигравка. Еволюция, която следва. И рано или късно ще стане.
А в случай че има същинска народна власт, тогава всички в действителност ще бъдат показани в правосъдния съвет. Включително и несъгласните и бунтуващите се. И това ще е за положително.
Изказването е издържано изцяло в духа на концепцията на управниците за това
по какъв начин би трябвало да се работи във всичко, що е държавно
Във всичко, което се управлява от " умелите " ръце на ръководещите. А в действителност и това е най-популярният метод на работа в нашата страна. Независимо дали става дума за министерства, големи компании или някоя книжарница. Начин на ръководство, който без подозрение е една сериозна част от социалистическото ни завещание. Начинът на управление на бойци – едни марионетки, които би трябвало да извършват всяка дадена им заповед, даже тя да бъде: " Тичай от тук до другото дърво " или " На тичешком и който тръгне финален, е клоун. Аз съм зад вас! ".
А репликата, че опълчването не работи за правосъдната власт и държавността, най-вероятно значи: Трябва да поддържаме добър имидж, тъй като доста рецензии се струпаха върху правосъдната система в последно време. Затова, каквото и да стане, трайте си. По-добре си затваряйте очите, в този момент не ни трябват повече кавги. Преклонената глава сабя не я сече. Ако говорите доста, отивате на кино. Ние ви назначихме, тъй че имайте обикновено почитание. Най-важно е да се усмихваме пред хората, каквото и да сме създали.
Стабилност ни би трябвало, не разправии
Да, Цецка Цачева приказва за " разногласията отвън смислените полемики ", за " персонални нападки " и прочие. Което всъщност е правилно, само че не и на процедура. Защото в една страна, в която болшинството медии са подчинени, всичко може да бъде отразено като смислена полемика или като безсмислена подигравка. В последните месеци се нагледахме на сходни случаи. Да кажем, един от хората, който не стопира аргументирано да подлага на критика правосъдната система от вътрешната страна, Лозан Панов, се трансформира във зложелател на народа. Неговите смислени причини се трансфораха от медии в безсмислени нападки. Той беше трансфорат в своего рода вътрешен изменник. А на всичко от горната страна компанията " Мерцедес " отнесе рецензии за " дефектите " по автомобила, с който пътуваше, които биха могли да му причинят сериозна телесна щета или даже биха могли да доведат до съдбовен край.
В България битува мнението, че не би трябвало да критикуваш работодателя си за нищо на света
Дори когато той прави откровени гафове, които могат да доведат до цялостен провал на предприятието. Затова и толкоз доста чиновници нямат персонално отношение към работата си. И по какъв начин биха могли да имат, когато всякога, щом алармират за някаква неправда, това се възприема като офанзива против институцията, подронване на престижа на компанията, нелепа форма на бунтарство по отношение на ръководството?
До някаква степен този проблем идва още от учебната система, където на учениците към момента се гледа всеобщо като на празни кутии, в които би трябвало да бъде налято наличието на " образованието ". Затова, да кажем, в часовете по литература, вместо учениците да бъдат учени по какъв начин да бъдат читатели и по какъв начин по-добре да аргументират своите лични мисли във връзка литературните творби, включени в образователната стратегия, те биват принуждавани да помнят наизуст непознати разбори и да ги възпроизвеждат.
Противно на всеобщото разбиране, че в България няма задоволително работни места, огромните компании от години се оплакват, че няма задоволително фрагменти за управителни позиции - мениджъри, шефове и прочие. Което също е директно разследване от практиката на това да се подчиняваш покорно, без даже да имаш шанса да кажеш една-две думи, които да произлизат от твоя опит.
Практиката демонстрира таман противоположното. Критиката постоянно е разследване точно на персоналното отношение, което служащият има към работата. Мениджърът на едно дружество не би трябвало да е задължен да познава в дребни елементи всеки детайл от компанията, която ръководи, защото това е непотребен разход на сила. А и си има хора за тази работа. За страдание обаче доста постоянно мениджърите " спускат " решения за елементи от работата на чиновниците си. Бъркат се в тънкости от работния развой, които не познават. И по този начин, вместо да създадат работата по-лесна за чиновниците си и да им оказват помощ, утежняват техния работен развой. Защото излизат с аргумента: " Аз съм ти началник, давам ти заплатата, тъй че ще правиш това, което ти кажа. " И по-късно споделят на служителя да прави едни неща, за които той доста добре знае, че няма да проработят. Но, както към този момент казахме, осмели ли се последният да каже нещо, рискува да загуби работата си.
А по този начин е и със правосъдната система и страната, с просветителната система, опазването на здравето и изобщо с всичко. Големите управници " спускат " от горната страна едни решения, които не са съобразени с работната среда. По-малките управници ги извършват, тъй като просто нямат избор. И в това време приказват по какъв начин спуснатите ограничения няма да са ефикасни, тъй като не са били взети поради редица фактори, за които тези " горе " просто няма по какъв начин да знаят. По-малките управници на собствен ред покорно извършват спуснатото и отново приказват против това, което подреждат на чиновниците, които също по този начин приказват против " новите ограничения ", само че ги извършват.
По този метод
нещата в никакъв случай няма да се оправят
Така действа единствено демокрацията, която е фасадна. Демокрацията, която се възползва от демократичната система на избор, само че която е бетонирана против мнението на болшинството. Демокрацията, в която управниците не са част от стадото (ако ми бъде простена тази аналогия), а са кучета пазачи, пъдари или елементарни хищници.
Ако днешното време може да ни научи на нещо, то е, че системите на ръководство и на мениджмънт работят най-добре, когато са гъвкави и имат опцията да се трансформират във всеки миг, с цел да се напаснат към динамичната среда на актуалния живот. Блокбастърите са толкоз сполучливи, тъй като те биват прожектирани пред предварителна аудитория, която е допустимо най-представителна. Тоест аудитория, в която са включени допустимо най-вече разнообразни публични прослойки. След това на публиката се дават анкетни карти, които те попълнят. Ако 80% от публиката не харесва края на кино лентата, той се сменя.
В България обаче се създава безумно голямо количество от политически блокбастъри, без сходни практики да бъдат осъществени. След това се вършат шумни акции по какъв начин това е " най-великият филм, който в миналото сме гледали и който в миналото въобще ще гледаме ". И в 99% от случаите филмът се оказва някаква балканска мешавица от боза, ракия и неизчерпаеми количества рекламация за авансово заложен триумф. А в случай че някой вдигне ръка в залата и каже, че филмът не коства, той бива разгласен за зложелател на народа.
Затова изявлението на Цецка Цачева е надълбоко неправилно. Не друго, а таман допустимо най-голямото опълчване би могло да докара до еволюция в правосъдната система и държавността. Еволюция, от която имаме обезверена потребност. Еволюция, която върви със скоростта на костенурка, макар че има всички условия има скоростта най-малко на заек. Еволюция, която ще се реализира единствено в случай че свикнем да се вслушваме в непознатата или нашата рецензия, без да я одобряваме за следващата подигравка. Еволюция, която следва. И рано или късно ще стане.
А в случай че има същинска народна власт, тогава всички в действителност ще бъдат показани в правосъдния съвет. Включително и несъгласните и бунтуващите се. И това ще е за положително.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ