От днес - Петковден, започват зимните празници
Днес православната черква уважава света Параскева - Петка Търновска. Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в Епиват, днешна Турция. Живяла е в Х и ХІ век. Когато умряли родителите й, брат й бил към този момент духовник.
Параскева раздала всичко, което имала и се отдала на аскетичен живот. След като прекарала пет години в дребен манастир, се отправила на поклонение – към Йерусалим и Гроба Христов. След това се отдръпнала в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитва.
Според житието на светицата, една нощ по време на молитва пред нея се появил ангел небесен, който й споделил да се върне в родината си. " Там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения " – споделил ангелът.
Автор на житието й е Патриарх Евтимий – един от огромните духовни водачи на Средновековна България. Написаното от него народът ни пресъздава по собствен метод, като резервира главните обстоятелства от живота на света Петка. В нашия фолклор тя е сложена в роднински връзки със света Неделя и свети Димитър.
Неделя е нейна сестра, а Димитър (наричан в някои области Митре) е техен племенник. Отново съгласно житието й, мощите на светицата били открити инцидентно. При завръщането си по родните земи, тя никому не споделила коя е. След гибелта си била заровена от непознати хора.
Една нощ Св. Петка чудодейно се присънила по едно и също време на двама души, разкривайки името си. Обгърната от светлина, тя поискала нетленното й тяло да бъде преместено.
Почитта към Преподобната Параскева Египетска, наричана от народа Света Петка Българска, е от времето на Цар Иван Асен Втори: Той с религия, с страхопочитание пренесъл мощите на светицата в Търново, в своята столица, в новопостроен храм, който носел нейното име и оттогава по нашите земи паметта на светицата се уважава.
След това мощите са пренасяни на голям брой места, до момента в който най-после намират покой в румънския град Яш, където са и до момента. Легенди описват за безчет чудотворни изцеления, осъществени от мощите й: сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки заболявания внезапно се оказвали здрави.
Според народа ни даже молитвата към света Петка оказва помощ. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, слепота, душевен разстройства и неплодородие. И до през днешния ден съществува практиката заболели да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си блага. Те нормално обкичват иконата й с нова забрадка и китка босилек. Не единствено мощите й имат чудодейна мощ.
Една легенда от Западна България споделя, че света Петка намерила заслон в пещера покрай град Трън. Преследвала я цяла потеря друговерци, само че тя съумяла да избяга. Носела със себе си дребна торбичка брашно. В пещерата запалила огън и омесила самун. Докато седяла в пещерата, забелязала, че има и различен вход.
Когато преследвачите й въпреки всичко я разкрили, светицата излязла през тесния процеп в скалите. Останали следи от стъпките й, както и питката, която тутакси се вкаменила. В пещерата в този момент има параклис. А за водата, която се стича по стените, локалните хора споделят, че е лековита. Света Петка се уважава и в този момент в целия православен свят, тъй като чудесата и са многочислени.
" Когато запалителен свещичка и се помолим на Света Петка, макар че щом сме живи, ние бъркаме, най-малко от малко, в случай че може, Господ Бог да ни опрости греховете ", подсети отец Димитър пред БНР. Празникът в чест на света Петка – Петковден, се счита за свършек на лятото и есента, а с това и на дейния икономически цикъл.
По традиция се вършат курбани, сборове и служби за здраве и изобилие. На този ден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене. В християнската митология света Петка се уважава като настойничка на дамите и техните домашни действия – предене, тъкане, кроене, шиене.
От Петковден стартират сгледите на годежите и сватбите, защото в националните разбирания светицата е настойник на раждането и плодовитостта, както при хората, по този начин и при животните. Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.
Дотогава всичката земеделска работа би трябвало да е завършила, за това и народа споделя: " На Петковден ралото да ти е под стрехата ”. На Петковден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове. На масата се поставя гювеч с овнешко, курбан супа, сармички с лозови листи, шкембе и ястия с праз.
На нея са отдадени доста храмове в цялата страна. На Петковден имен ден имат над 26 хиляди българи. Имен ден честват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Параскева раздала всичко, което имала и се отдала на аскетичен живот. След като прекарала пет години в дребен манастир, се отправила на поклонение – към Йерусалим и Гроба Христов. След това се отдръпнала в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитва.
Според житието на светицата, една нощ по време на молитва пред нея се появил ангел небесен, който й споделил да се върне в родината си. " Там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения " – споделил ангелът.
Автор на житието й е Патриарх Евтимий – един от огромните духовни водачи на Средновековна България. Написаното от него народът ни пресъздава по собствен метод, като резервира главните обстоятелства от живота на света Петка. В нашия фолклор тя е сложена в роднински връзки със света Неделя и свети Димитър.
Неделя е нейна сестра, а Димитър (наричан в някои области Митре) е техен племенник. Отново съгласно житието й, мощите на светицата били открити инцидентно. При завръщането си по родните земи, тя никому не споделила коя е. След гибелта си била заровена от непознати хора.
Една нощ Св. Петка чудодейно се присънила по едно и също време на двама души, разкривайки името си. Обгърната от светлина, тя поискала нетленното й тяло да бъде преместено.
Почитта към Преподобната Параскева Египетска, наричана от народа Света Петка Българска, е от времето на Цар Иван Асен Втори: Той с религия, с страхопочитание пренесъл мощите на светицата в Търново, в своята столица, в новопостроен храм, който носел нейното име и оттогава по нашите земи паметта на светицата се уважава.
След това мощите са пренасяни на голям брой места, до момента в който най-после намират покой в румънския град Яш, където са и до момента. Легенди описват за безчет чудотворни изцеления, осъществени от мощите й: сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки заболявания внезапно се оказвали здрави.
Според народа ни даже молитвата към света Петка оказва помощ. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, слепота, душевен разстройства и неплодородие. И до през днешния ден съществува практиката заболели да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си блага. Те нормално обкичват иконата й с нова забрадка и китка босилек. Не единствено мощите й имат чудодейна мощ.
Една легенда от Западна България споделя, че света Петка намерила заслон в пещера покрай град Трън. Преследвала я цяла потеря друговерци, само че тя съумяла да избяга. Носела със себе си дребна торбичка брашно. В пещерата запалила огън и омесила самун. Докато седяла в пещерата, забелязала, че има и различен вход.
Когато преследвачите й въпреки всичко я разкрили, светицата излязла през тесния процеп в скалите. Останали следи от стъпките й, както и питката, която тутакси се вкаменила. В пещерата в този момент има параклис. А за водата, която се стича по стените, локалните хора споделят, че е лековита. Света Петка се уважава и в този момент в целия православен свят, тъй като чудесата и са многочислени.
" Когато запалителен свещичка и се помолим на Света Петка, макар че щом сме живи, ние бъркаме, най-малко от малко, в случай че може, Господ Бог да ни опрости греховете ", подсети отец Димитър пред БНР. Празникът в чест на света Петка – Петковден, се счита за свършек на лятото и есента, а с това и на дейния икономически цикъл.
По традиция се вършат курбани, сборове и служби за здраве и изобилие. На този ден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене. В християнската митология света Петка се уважава като настойничка на дамите и техните домашни действия – предене, тъкане, кроене, шиене.
От Петковден стартират сгледите на годежите и сватбите, защото в националните разбирания светицата е настойник на раждането и плодовитостта, както при хората, по този начин и при животните. Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.
Дотогава всичката земеделска работа би трябвало да е завършила, за това и народа споделя: " На Петковден ралото да ти е под стрехата ”. На Петковден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове. На масата се поставя гювеч с овнешко, курбан супа, сармички с лозови листи, шкембе и ястия с праз.
На нея са отдадени доста храмове в цялата страна. На Петковден имен ден имат над 26 хиляди българи. Имен ден честват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ