Хауърд Флори направи от пеницилина антибиотик
Днес съвсем всички хора знаят, че първият антибиотик е пеницилинът и негов изобретател през 1928 година е шотландецът Александър Флеминг. Но малко на брой са тези, които са наясно, че в действителност създаването на плесента Penicillium chrysogenum за приложимост като лекарство се дължи на други двама учени - Хауърд Флори и Ърнст Чейн, като водещ в проучванията е роденият на днешния 24 септември през 1898 година Флори.
Именно той прави първите по рода си клинични изпитвания на пеницилин върху пациент през 1941 година в остарелия санитарен пункт на Радклиф в Оксфорд. В последна сметка и Флеминг, и Флори, и Чейн получават през 1945 година взаимно Нобелова премия за медицина за ролята им в откриването на пеницилина и лечебното му влияние при разнообразни инфекциозни заболявания. А през днешния ден статистиците пресмятат, че научната и лабораторна работа на Флори и Чейн е
избавила живота на повече от 200 млн. души по света
Хауърд Уолтър Флори е роден в Малвърн, предградие на Аделаида, като най-малкото от трите деца и единствен наследник на Джоузеф Флори - британски бежанец и състоятелен фабрикант, и Бърта Мери Флори - австралийка второ потомство. Като възпитаник бъдещият академик се изявява чудесно по химия и физика, само че не и по математика, играч е в учебните тимове по крикет, футбол, тенис и лека атлетика. Спечелва си цялостна държавна стипендия и учи медицина в университета на Аделаида (1917-1921 г.). Там среща и бъдещата си брачна половинка и сътрудничка в медицинските проучвания Етел Рийд.
Флори още веднъж получава стипендия и продължава образованието си в колежа „ Магдалина “ в Оксфорд, където негов главен учител е сър Чарлз Скот Шерингтън. През 1925 година взима магистърска степен и напуща Оксфорд. Печели конкурс за докторантура в Кеймбридж, а малко по-късно и стипендия от Фондация " Рокфелер ", с която отпътува за 10-месечен образователен курс в Съединени американски щати. Завръща се в Англия през 1926 година и е определен за стипендиант в Кеймбридж, а година по-късно получава докторска степен.
През 1931 година Флори е назначен за завеждащ Катедрата по патология в университета в Шефийлд, а през 1935 година се завръща в Оксфорд към този момент като професор по патология и началник на изследователска група.
Седем години по-късно, подпомаган от биохимиците Ърнст Чейн, Норман Хийтли и Едуард Ейбахам, Флори стартира систематично изследване на свойствата на известните естествени антибактериални вещества. Първоначален обект на техния теоретичен интерес бил ензимът лизозим – антибактериално вещество, намерено в човешката слюнка и сълзи, само че по-късно се преориентират към веществата, наречени антибиотици.
По този мотив Флори и Чейн прочитат обявата на Александър Флеминг, в която той оповестява за своето откритие на антибактериалното деяние на плесента Penicillium chrysogenum. Шотландецът обаче по този начин и не е успял да изолира пеницилина като химически постоянен артикул в количество, задоволително за продължение на проучванията, поради което и се отхвърля от работата си в тази област.
Флори и Чейн обаче откриват
нов метод за обработване на пеницилиновата мухъл
и получават количество, задоволително за изолиране на веществото в чист тип. Първите опити вършат върху мишки, а през 1941 година сполучливо го ползват и върху човек посредством клинично проучване, от което излиза наяве, че пеницилинът е с доста по-ниска токсичност и по-висока успеваемост от всички познати до тогава антибактериални средства.
Въпросният пациент се казвал Албърт Алекзандър - служител на реда от Оксфорд, който имал раничка на устната, която се разраснала и довела до тежка зараза - цялото му лице, очи и скалп били подути до степен, че се наложило да му бъде отстранено едното око, с цел да се облекчи болката. В рамките на един ден след приемането на пеницилин той почнал да се възвръща. За жал, Флори и Чейн не разполагали с задоволително от антибиотика, с цел да бъде Алекзандър изцяло възобновен, заради което инфекцията се възобновила и той умрял.
По това време Европа е била във вихъра на Втората международна война и имало голяма потребност от сходно лекарство. При тези условия обаче било невероятно промишленото му произвеждане. През юни 1941 година Флори отпътува за Съединени американски щати и съумява да убеди американското държавно управление да влага в производството на пеницилин. Първите възползвали се от лекарството са бойците, участващи в десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г.
Още същия месец
Флори е почетен с рицарско звание
(Knight Bachelor) от английския крал Джордж VI, което след това - през 1965 година, е нараснало до купата барон Флори от Аделаида.
След Нобеловата премия от 1945 година почестите справедливо засипват огромния академик. През 1947-а той е награден със златен орден от Кралското здравно общество. Избран е за член, а от 1960 до 1965 година за президент на Британското кралско научно сдружение, както и за член на доста научни академии и организации. През 1962 година Хауърд Флори става зам.-председател на Кралския лицей в Окфорд, също така е и канцлер на Австралийския народен университет от 1965 година до гибелта си през 1968 година
Флори и съпругата му Етел имат две деца - Пакита Мери Джоана и Шарл дю Ве. След гибелта на Етел Флори подписва брак през 1967 г. с дългогодишната си колежка и асистентка в проучванията доктор Маргарет Дженингс. На 21 февруари 1968-а обаче ученият умира от инфаркт на 69-годишна възраст. В негова памет е отслужена литургия в Уестминстърското абатство - чест, отдавана единствено на извънредно значими персони във Велокобритания.
След гибелта си Хауърд Флори получава още самопризнания. Ликът му е отпечатан на австралийската банкнота от 50 $ през 1973 година и остава там до 1995 година През 2009 година пък е емитирана мемориална монета от 1 $ в чест на 100-годишнината от рождението му. На него са кръстени предградието Флори в Канбера, институтът „ Хауърд Флори “ в университета на Мелбърн, най-голямата лекционна зала в медицинския лицей към университета в Аделаида, отделението " Флори " в Кралската болница в Рединг, институтът " Флори " в университета на Шефийлд, както и научният център " Флори " в колежа „ Сейнт Питърс “ в Аделаида.
А най-дългогодишният министър председател на Австралия (1949-1966 г.) сър Робърт Мензис декларира: " От позиция на човешкото благоденствие Флори е най-важната персона, родена в Австралия ".
Именно той прави първите по рода си клинични изпитвания на пеницилин върху пациент през 1941 година в остарелия санитарен пункт на Радклиф в Оксфорд. В последна сметка и Флеминг, и Флори, и Чейн получават през 1945 година взаимно Нобелова премия за медицина за ролята им в откриването на пеницилина и лечебното му влияние при разнообразни инфекциозни заболявания. А през днешния ден статистиците пресмятат, че научната и лабораторна работа на Флори и Чейн е
избавила живота на повече от 200 млн. души по света
Хауърд Уолтър Флори е роден в Малвърн, предградие на Аделаида, като най-малкото от трите деца и единствен наследник на Джоузеф Флори - британски бежанец и състоятелен фабрикант, и Бърта Мери Флори - австралийка второ потомство. Като възпитаник бъдещият академик се изявява чудесно по химия и физика, само че не и по математика, играч е в учебните тимове по крикет, футбол, тенис и лека атлетика. Спечелва си цялостна държавна стипендия и учи медицина в университета на Аделаида (1917-1921 г.). Там среща и бъдещата си брачна половинка и сътрудничка в медицинските проучвания Етел Рийд.
Флори още веднъж получава стипендия и продължава образованието си в колежа „ Магдалина “ в Оксфорд, където негов главен учител е сър Чарлз Скот Шерингтън. През 1925 година взима магистърска степен и напуща Оксфорд. Печели конкурс за докторантура в Кеймбридж, а малко по-късно и стипендия от Фондация " Рокфелер ", с която отпътува за 10-месечен образователен курс в Съединени американски щати. Завръща се в Англия през 1926 година и е определен за стипендиант в Кеймбридж, а година по-късно получава докторска степен.
През 1931 година Флори е назначен за завеждащ Катедрата по патология в университета в Шефийлд, а през 1935 година се завръща в Оксфорд към този момент като професор по патология и началник на изследователска група.
Седем години по-късно, подпомаган от биохимиците Ърнст Чейн, Норман Хийтли и Едуард Ейбахам, Флори стартира систематично изследване на свойствата на известните естествени антибактериални вещества. Първоначален обект на техния теоретичен интерес бил ензимът лизозим – антибактериално вещество, намерено в човешката слюнка и сълзи, само че по-късно се преориентират към веществата, наречени антибиотици.
По този мотив Флори и Чейн прочитат обявата на Александър Флеминг, в която той оповестява за своето откритие на антибактериалното деяние на плесента Penicillium chrysogenum. Шотландецът обаче по този начин и не е успял да изолира пеницилина като химически постоянен артикул в количество, задоволително за продължение на проучванията, поради което и се отхвърля от работата си в тази област.
Флори и Чейн обаче откриват
нов метод за обработване на пеницилиновата мухъл
и получават количество, задоволително за изолиране на веществото в чист тип. Първите опити вършат върху мишки, а през 1941 година сполучливо го ползват и върху човек посредством клинично проучване, от което излиза наяве, че пеницилинът е с доста по-ниска токсичност и по-висока успеваемост от всички познати до тогава антибактериални средства.
Въпросният пациент се казвал Албърт Алекзандър - служител на реда от Оксфорд, който имал раничка на устната, която се разраснала и довела до тежка зараза - цялото му лице, очи и скалп били подути до степен, че се наложило да му бъде отстранено едното око, с цел да се облекчи болката. В рамките на един ден след приемането на пеницилин той почнал да се възвръща. За жал, Флори и Чейн не разполагали с задоволително от антибиотика, с цел да бъде Алекзандър изцяло възобновен, заради което инфекцията се възобновила и той умрял.
По това време Европа е била във вихъра на Втората международна война и имало голяма потребност от сходно лекарство. При тези условия обаче било невероятно промишленото му произвеждане. През юни 1941 година Флори отпътува за Съединени американски щати и съумява да убеди американското държавно управление да влага в производството на пеницилин. Първите възползвали се от лекарството са бойците, участващи в десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г.
Още същия месец
Флори е почетен с рицарско звание
(Knight Bachelor) от английския крал Джордж VI, което след това - през 1965 година, е нараснало до купата барон Флори от Аделаида.
След Нобеловата премия от 1945 година почестите справедливо засипват огромния академик. През 1947-а той е награден със златен орден от Кралското здравно общество. Избран е за член, а от 1960 до 1965 година за президент на Британското кралско научно сдружение, както и за член на доста научни академии и организации. През 1962 година Хауърд Флори става зам.-председател на Кралския лицей в Окфорд, също така е и канцлер на Австралийския народен университет от 1965 година до гибелта си през 1968 година
Флори и съпругата му Етел имат две деца - Пакита Мери Джоана и Шарл дю Ве. След гибелта на Етел Флори подписва брак през 1967 г. с дългогодишната си колежка и асистентка в проучванията доктор Маргарет Дженингс. На 21 февруари 1968-а обаче ученият умира от инфаркт на 69-годишна възраст. В негова памет е отслужена литургия в Уестминстърското абатство - чест, отдавана единствено на извънредно значими персони във Велокобритания.
След гибелта си Хауърд Флори получава още самопризнания. Ликът му е отпечатан на австралийската банкнота от 50 $ през 1973 година и остава там до 1995 година През 2009 година пък е емитирана мемориална монета от 1 $ в чест на 100-годишнината от рождението му. На него са кръстени предградието Флори в Канбера, институтът „ Хауърд Флори “ в университета на Мелбърн, най-голямата лекционна зала в медицинския лицей към университета в Аделаида, отделението " Флори " в Кралската болница в Рединг, институтът " Флори " в университета на Шефийлд, както и научният център " Флори " в колежа „ Сейнт Питърс “ в Аделаида.
А най-дългогодишният министър председател на Австралия (1949-1966 г.) сър Робърт Мензис декларира: " От позиция на човешкото благоденствие Флори е най-важната персона, родена в Австралия ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ