Днес, първи ден от новата година в офиса, започващ с

Днес, първи ден от новата година в офиса, започващ с обятия, поздравления и потупвания по гърба; всички служебни писма и диалози са предхождани от пожелания, някои от тях неофициални и даже красиви… Като цяло атмосферата е друга от нормалната, по-празнична и всички хора са малко по-усмихнати. Добро начало на работната седмица. И на обяд прочитам в новините, че през днешния ден бил най-депресивният ден в годината, по-късно виждам тази потискаща информация съвсем на всички места и най-после го слушам и по телевизията… А за какво?

Замислям се за моя ден през днешния ден, началото на моята година. И аз, като всеки, съм си дала обещание доста хубави неща през новата година – да съм по-дисциплинирана и по-организирана – да ставам малко по-рано и да върша извършения, да преместя крайните периоди един ден или най-малко един час по-рано, с цел да не бързам постоянно в последната минута, да не хапвам нищо нездравословно известно време след празниците, да провеждам времето си оптимално, с цел да ми стига тъкмо за всичко, да се разхождам най-малко 30 минути в обедната отмора, да не изоставям нищо по средата… Днес трябваше да се доближа най-малко малко до сбъдването на този проект, който да направи от мен една нова, малко по-съвършена Аз. Равносметката – успах се, не закусих, в офиса ядох панетоне (само половинка от второто парче) и фурми (дано са диетични); на обяд вървях да пия чай с другар на две минути разстояние от офиса, останах до по-късно на работа, с цел да довърша една незабавна задача, прибрах се право вкъщи… Добре, явно повода е в този извънредно депресиращ ден, нямам никакво възприятие за виновност! Утре в действителност ще е напълно друго! А в този момент ще си догледам зарязания доникъде филм и ще си дочета онази презентация, от която имам още една трета. Само някой да е посмял на следващия ден да ми подсети, че е вторият най-потискащ ден в годината!