5 неща, които може би не знаете за „Историята на прислужницата“
Днес означаваме рождения ден на , писателката, която единствено преди два месеца бе оповестена за тазгодишния лауреат на Дейтънската литературна премия за мир. Сред творчеството й, което включва романи, есета, лирика и литературна рецензия, несъмнено се откроява бестселърът " Историята на прислужницата " , изключително откакто се появи едноименния сериал по HBO. Миналата година продължението на романа – „ Заветите “, донесе на канадската писателка и влиятелната премия, която тогава си подели с Бернадет Еваристо.
Тази есен трябваше да се появи на сериала, само че епидемията от ковид отсрочи фотосите и новите 10 епизода се чака да се появят през 2021 година Атууд е споделяла, че всичко, което се случва в „ Историята на прислужницата “, е въодушевено от неща, които ни заобикалят – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващия се растеж на неплодородие по света.
Това не е първата акомодация по книгата на Атууд. Въпреки че сериалът реализира необикновен триумф, през 1990 година романът има своя кино версия с Наташа Ричардсън (като Офред) и Фей Дънауей (ато Серина), която не е призната доста добре. През 2000 година е направена опера по историята, балетен театър през 2013-а, както и няколко театрални постановки.
За написването на романа Атууд наема остаряла пишеща машина, до момента в който живее в Западен Берлин. По това време Стената към момента разделя обществото на две и чувството за надзор и съмнение въодушевяват началото на тази, която ни наподобява толкоз действителна през днешния ден. „ Докато пишех, съблюдавах следното предписание – да не включвам неща, които хората в никакъв случай не са правили в даден миг и на обещано място по света. Не желаех да бъда упрекната в сътворяването на мрачни сюжети “, споделя писателката.
Първоначално романът трябвало да носи името на Офред. Маргарет Атууд желала да кръсти книгата на основния си воин, но променя името по време на процеса на писане. Заглавието „ Историята на прислужницата “ е въодушевено от „ Приказките от Кентърбъри “ на Джефри Чосър.
Писателката в никакъв случай не е назовавала изрично името Джун. В книгата за същинското име на Офред преди Гилеад единствено се загатва, а самата Аттуд споделя пред New York Times, че във времето са се появявали разнообразни имена и всеки има право да избере това, което му харесва.
В книгата сексуалността на Емили не е упомената. По времето, когато е писана, не се приказва намерено за хомосексуалността и бракът на Емили с друга жена е решение на продуцентите на сериала. Нещо, което Маргарет Атууд изцяло утвърждава, тъй като счита, че историята придобива по-съвременно звучене.
Вижте и първия тийзър към сезон 4!
Тази есен трябваше да се появи на сериала, само че епидемията от ковид отсрочи фотосите и новите 10 епизода се чака да се появят през 2021 година Атууд е споделяла, че всичко, което се случва в „ Историята на прислужницата “, е въодушевено от неща, които ни заобикалят – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващия се растеж на неплодородие по света.
Това не е първата акомодация по книгата на Атууд. Въпреки че сериалът реализира необикновен триумф, през 1990 година романът има своя кино версия с Наташа Ричардсън (като Офред) и Фей Дънауей (ато Серина), която не е призната доста добре. През 2000 година е направена опера по историята, балетен театър през 2013-а, както и няколко театрални постановки.
За написването на романа Атууд наема остаряла пишеща машина, до момента в който живее в Западен Берлин. По това време Стената към момента разделя обществото на две и чувството за надзор и съмнение въодушевяват началото на тази, която ни наподобява толкоз действителна през днешния ден. „ Докато пишех, съблюдавах следното предписание – да не включвам неща, които хората в никакъв случай не са правили в даден миг и на обещано място по света. Не желаех да бъда упрекната в сътворяването на мрачни сюжети “, споделя писателката.
Първоначално романът трябвало да носи името на Офред. Маргарет Атууд желала да кръсти книгата на основния си воин, но променя името по време на процеса на писане. Заглавието „ Историята на прислужницата “ е въодушевено от „ Приказките от Кентърбъри “ на Джефри Чосър.
Писателката в никакъв случай не е назовавала изрично името Джун. В книгата за същинското име на Офред преди Гилеад единствено се загатва, а самата Аттуд споделя пред New York Times, че във времето са се появявали разнообразни имена и всеки има право да избере това, което му харесва.
В книгата сексуалността на Емили не е упомената. По времето, когато е писана, не се приказва намерено за хомосексуалността и бракът на Емили с друга жена е решение на продуцентите на сериала. Нещо, което Маргарет Атууд изцяло утвърждава, тъй като счита, че историята придобива по-съвременно звучене.
Вижте и първия тийзър към сезон 4!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ